Радев и изкушенията на властта: друго от същото?
Защо Румен Радев завоюва толкоз доста и за какво се изненадахме от мащаба на успеха му? Отговорите като че ли са доста и ясни сами по себе си, написа Веселин Стойнев.
Защото хората желаят да видят някой нов и мощен, който да постави завършек на петгодишната политическа рецесия. Защото Радев подвигна вълна, а вълната мъчно се мери в напредък даже от почтените социолози. Защото в тази вълна хората се поосвободиха от боязън и зависимости и гласоподаваха за него, лъжейки до последно, че ще гласоподават за различен. Защото Министерство на вътрешните работи удари мощно пазаруването на гласове, което стопи Движение за права и свободи (до 230 000 гласа) и ГЕРБ (загубила 209 000 гласа по отношение на предходните избори). Защото Пеевски прекали до такава степен, че повлече към дъното освен себе си, само че и ГЕРБ, сериозна част от които се оттече към „ Прогресивна България “.
И още отговори
Защото Радев изсмука доста електорална кръв от „ копейките “, „ комунистите “, „ чалгарите “, даже от „ деребеите “ (оставяйки им Кърджали като финален бастион). Защото ПП-ДБ, съсредоточени върху превзетата страна и геополитическата ориентировка на страната, не демонстрираха сензитивност към страховете на хората от инфлацията. Защото Радев внуши на мнозина, че цените са скочили поради еврото, а не поради Закона за еврото на предходните ръководещи, поради обещаната, само че съвсем неслучила се интензивност на регулаторите, а най-после и поради войната на Тръмп против Иран.
Защото Радев направи президентска акция, в която хем не даде обещание съвсем нищо съответно, хем в средата ѝ я изостри, обявавайки се твърдо против „ сглобкаджиите “ и за „ прагматизъм “ към Русия и Европейски Съюз, с което активизира още русофилски и евроскептични гласоподаватели. Защото до момента в който бореше купения избор, служебното държавно управление подписа контракт с Украйна и изиска от Еврокомисията помощ против хибридни офанзиви на изборите у нас, което Радев сполучливо описа като удар против личната му идея и гласоподаватели. Най-сетне, тъй като народът е умен и знае най-добре кое е най-добре. Или тъй като народът е елементарен и все настава мотиката.
Два фронта, два вида обединения
Дори бързо вглеждане в структурата на политическия спор и неговото вероятно разрешаване би могло от малко малко да подреди всички тези пояснения, всяко от което другояче може да има своята степен на меродавност, без да може да показа правдиво цялостна картина. Двете основни политически разделения у нас, създаващи политическа рецесия, са корупцията и превзетата страна, от една страна, и отношението към Русия и към Европейски Съюз, от друга. Основните политически сили стоят на по един от двата рубежа, само ПП-ДБ е и на двата – против превзетата страна и корупцията, само че и против Русия и за повече интеграция в Европейски Съюз.
В новия парламент политическа коалиция против превзетата страна може да има сред ПБ, ПП-ДБ и „ Възраждане “ - против Движение за права и свободи и ГЕРБ. А проевропейска и антируска коалиция може да има сред ПП-ДБ и ГЕРБ, против ПБ и „ Възраждане “. В досегашните няколко Народното събрание, изключително след войната в Украйна от 2022 година, тези разделения с други политически участници, можеха да бъдат преодолявани единствено след приоритизиране на единия фронт за сметка на другия. Сглобката сред ГЕРБ и ПП-ДБ се случи поради приоритизиране на геополитическото разделяне и надлъгване по антикорупционното, представяно като успоредна, а не второстепенна писта, която най-после обаче бе занулена.
Кое е първото – корупцията или геополитиката
Радев сега взема решение сполучливо на старта същата задача – приоритизирайки антикорупционния вектор (срещу олигархията, по неговия речник), само че подплатявайки го (засега полуконфликтно) редом с втория вектор – повече суверенизъм против Европейски Съюз и възобновяване на връзките с Русия. А вторият фронт елементарно може да се окаже стратегически първи по метода, по който антикорупционният не можа елементарно да се окаже подобен при сглобката. Защото тогава имаше организационна конструкция на превзетата страна, която зачерта правосъдната промяна даже на конституционно равнище.
При Радев структурата на сякаш вторичния фронт е дълбоката русофилия, подклаждаща и евроскептицизъм. Това обаче са исторически трайни публични настройки, които елементарно могат да се направляват и дозират и да бъдат удовлетворявани в диапазона от умерено до извънредно. И против тях мъчно се стачкува – едно е да протестираш против държавно управление поради корупцията и основния прокурор (почти никоя част от популацията не поддържа корупцията или основния прокурор, най-вече да е трайно апатична), друго е да протестираш против държавно управление, което завива на Изток (а не малко хора желаят тъкмо това).
Двоен неуспех, водещ до Орбан
Успех на двата фронта по едно и също време е неосъществим, без значение от коя страна на окопа си, а неуспехът на единия отслабва и другия. До несъмнено време можеш да лавираш на единия – Борисов построи „ Южен поток “, само че след това се причисли към глобите против Русия и поддръжката за Украйна. Пеевски беше в авангарда на помощите за Украйна, само че след идването на Тръмп на власт се обърна на 180 градуса, с вярата да паднат глобите му по Магнитски. И двамата най-после паднаха съкрушени на корупционния фронт, без значение от заслугите им на геополитическия.
Орбан сполучливо корумпираше и западни компании, до момента в който превзетата му страна не унищожи стопанската система, ставайки напълно подвластна от съветски газ, с цел да се сгромоляса седмица преди нашите избори. Руската взаимозависимост няма русофилска подплата в Унгария (само преди 70 години руснаците бяха нашественици там), което отваря опция на новия водач Мадяр за фактически прагматични връзки с Москва, до момента в който се стоплят връзките на Будапеща с Брюксел и още веднъж тръгнат еврофондовете. Орбан, също като Борисов-Пеевски, падна поради колапс на корупционния фронт, довел със себе си и неуспех на източния.
ПП-ДБ е обречена на крах
ПП-ДБ е обречена на крах при война на два фронта, без значение дали можеше да завоюва повече при по-добро положение на конфедеративната коалиция. Просто тъй като даже цялото население да е готово да отиде на антикорупционния фронт, част от него е петимна и за източния. Неслучайно съгласно някои социологически сметки (на „ Мяра “ и „ Тренд “, съответно) 100 000 до 130 000 гласоподаватели от ПП-ДБ са дали своят вот за Радев, само че пък на тяхно място са били привлечени повече нови, тъй че най-после, съгласно данните на ЦИК, обединението е на плюс с 63 000 гласа. Което обаче не ѝ отрежда по-голяма тежест в Народното събрание при безспорното болшинство на „ Прогресивна България “.
Така антикорупционното болшинство, немалка част от което е и русофилско, дава летящ старт за Радев да поеме по пътя на Орбан, незабавно откакто завоюва някои тактически борби, с присъединяване евентуално и на ПП-ДБ, против превзетата страна. Но по още по-бърза Орбанова писта, тъй че „ Прогресивна България “, сходно на „ Фидес “, да бъде превзета от изток.
Партийно строителство във властта
За това има още една структурна причина. При всички огромни талази на лични политически спасители у нас от последния четвърт век – тези на Царя, Бойко Борисов, Слави Трифонов, а в този момент и на Румен Радев, спечелилият основава партийна конструкция едвам с поемането на властта. Единствен Борисов съумя да трансформира ГЕРБ в устойчива партия-държава, до момента в който Национална движение „Симеон Втори" се разтресе през цялото време и устоя доста по-кратко, Има Такъв Народ даже не съумя да сформира кабинет след успеха си, а двете в последна сметка се занулиха.
Корупцията е допустима само посредством властта, по тази причина една ръководеща партия, изграждана във властта, е доста по-лесно да бъде корумпирана от вътрешната страна и от външни сили. Това може и да не се случи, в случай че преди този момент бързо се реализира хигиеничен най-малко на самостоятелност на правораздавателните институции, в случай че са подбрани читави депутати и министри, а „ инженерните “ старания от изток са били единствено клюки или пресиления. Така или другояче обаче структурният риск партийното строителство да върви редом с властовите изкушения и скрити вътрешни и външни зависимости е по-голям от случайността на положителните планове и старания. Затова след по-кратко или по-дълго време може да се окаже, че политическата рецесия се завръща на изходните си рубежи и ще се борим против новата олигархия и корупция, гледайки още веднъж към Брюксел или към Москва.
Този текст показва мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
