ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Докато обществено се кълнем в европейски полезности, подмолно – безшумно, на пръсти и на „ коляно “ – България покорно се подреди в обединението на Доналд Тръмп „ Съвет за мир “. Че към този момент май се оказа и грешка… Коалиция, в която от нас не зависи нищо, с изключение на готовността да кимаме. Без спор. Без позиция. Без достолепие. Въпреки ясно декларирания европейски протест. Въпреки здравия разсъдък. Въпреки личната ни Конституция, в случай че щете. Някак наподобява като новинарска емисия за умопомрачени – да се даде нещо на журналята и хората.

И тук въпросът към този момент не е дали това е външнополитически неуспех. Въпросът е: откупуваме ли се? Откупуваме ли се за „ Магнитски “?

Защото присъединението към тази самодейност не идва от мощна страна с законно ръководство, а от кабинет в оставка, излъчен от държавно управление, изметено от улицата. Решението е взето скрито, „ на автограф “, в Министерския съвет – без публично разискване, без публично известие, без даже обикновен опит за пояснение. По Борисов. По табиет.

Същият този Борисов, към който орбитира цялата властова архитектура. Същият този модел, в който Пеевски е неизговоримото име, а описът „ Магнитски “ – срамната загадка, която всички се пробват да заметат под геополитическия килим. И когато виждаме по какъв начин България „ непринудено “ влиза в план на Тръмп, против който Европа стои на отдалеченост, разумният въпрос е: какво тъкмо се договаря и за кого?

По-късно – както постоянно – Министерският съвет оповестява постфактум, че бил дал мандат за автограф, а Народното събрание занапред щял да ратифицира. Същият този парламент, образуван с изборни нарушавания, открити от Конституционния съд.

Ратификацията ще мине през ръцете на хора, които назовават жителите „ мръшляци “, които не желаят да слушат „ Сульо и Пульо от неизвестно къде “, които физически стопират опозицията да приказва. И тъкмо те ще вземат решение съдбовни въпроси на външната политика. Хора, които не би трябвало да вземат решение нищо по-значимо от това дали да си купят самун.

И всичко това ни се „ продава “ като държавна политика. Като народен интерес. Като „ за хората “.

Не. Това наподобява на пазарлък. На опит за геополитическо откупуване. На жест към мощния на деня с вярата описът „ Магнитски “ да стане по-къс, да изпаднат имена, сиреч. Или най-малко по-тих.

„ За хората “ – само че без хора.
„ За страната “ – само че без държавност.
„ За индивида “ – и неговия „ Магнитски “.