САЩ, Русия, Китай: защо Иран е толкова важен за тях
Иран е една от най-богатите на естествени запаси страни в света, също така е основен състезател в Близкия изток и непосредствен съдружник на Китай и Русия. Бъдещето на страната е значимо както за района, по този начин и за света.
Заради геополитическото си състояние на един от най-важните възли в международната енергийна търговия - Ормузкия пролив в Персийския залив, както и поради големите си нефтени и газови находища, политическите си упоритости и нуклеарната си стратегия Иран е считан за един от основните играчи в Близкия изток.
От две седмици страната с 93 милиона поданици, в която доминира шиитското население, е раздирана от национални митинги, провокирани в началото от икономическата рецесия, само че към този момент стигнали до намерено въстание против режима в Техеран. Авторитарното управление на Ислямската република публично упреква за митингите външните си врагове - изключително Съединени американски щати и Израел.
Съединени американски щати и Иран - върли врагове
Въпреки това за управлението наподобява по-лесно да договаря със Съединени американски щати, в сравнение с да влезе в разговор със личното си население. На 11 януари американският президент Доналд Тръмп разгласи, че Иран е подготвен да влезе в договаряния със Съединени американски щати.
От Ислямската гражданска война през 1979 година и последвалата окупация на американското посолство в Техеран насам Иран и Съединени американски щати не поддържат дипломатически връзки. Оттогава връзките сред тях са белязани от омраза, наказания, напрежение в областта на сигурността и разногласия, свързани с иранската нуклеарна стратегия.
Съединени американски щати изискват от Иран напълно да приключи обогатяването на уран за своята нуклеарна стратегия. Западът упреква Техеран, че се стреми към основаването на атомна бомба. Иран отхвърля, само че към този момент е постигнал обогатяване на уран до 60 %. Респективно нуклеарната стратегия остава една от главните конфликтни точки в връзките със Запада.
Колко огромна е опасността от война в Иран?
В последните дни Тръмп нееднократно заплаши Иран с военна интервенция, в случай че силите за сигурност употребяват принуждение против стачкуващите.
Но бруталният метод към тях остава прикрит за света поради изключването на интернет и съвсем всяка форма на връзка от девети януари насам. От неделя насам иранската телевизия непрекъснато демонстрира фрагменти на морги, цялостни с трупове на стачкуващи, убити от силите за сигурност. Същевременно към фамилиите се насочва предизвестието да не позволяват децата им да вземат участие в демонстрациите, които били водени от " терористи ".
От страна на иранското външно министерство бе декларирано, че Ислямската република не се стреми към война, само че е готова за нея.
Експертката по Иран и Близкия изток Фатема Аман разяснява по този мотив пред Дъждовни води: " Дебатът за вероятните решения на Доналд Тръмп или за военни акции на Израел против Иран е отдаден по-малко на публично оповестените планове, в сравнение с действителното отражение на сходни стъпки върху властовата конструкция в страната. " Тя добавя: " Опитът демонстрира, че външният напън, изключително в случай че не докара до бързо рухване на държавното управление, няма безусловно да окаже отслабващо въздействие и даже може да даде противоположен резултат. В случая с Иран този риск е изключително висок. "
Външната опасност може да бъде употребена като предлог за стягане на ограниченията за сигурност, за по-силно угнетяване на протестиращите и за маргиализиране на вътрешните спорове във властовия уред. " Президентът Тръмп неведнъж сподели, че слага американските ползи над всичко останало ", акцентира Аман, която работи в Института за Близкия изток и Атлантическия съвет. Тя счита, че негова съществена цел може да е смяна на държанието на Ислямската република, а не безусловно на самия режим. Тази цел би могла да бъде реализирана посредством напън, наказания и закани, само че не и посредством всеобхватна война.
Мащабна война сред Съединени американски щати и Иран може да не докара до промяна на режима, само че ще има непосредствени въздействия върху прилежащите страни. " Би могло да се стигне до неустойчивост в енергийното обезпечаване, възходяща неустановеност, забележителен стопански напън, както и до опасност от разширение на обвързваните спорове. Поради това необятна поддръжка за огромна война в района сега не може да се чака. "
Загриженост за стабилността в Персийския залив
Съседните арабски страни в Персийския залив не са считани за съдружници на Иран, само че имат огромен интерес от районна непоклатимост и отбягване на военни ескалации. Нападение против Иран крие риска Техеран да отговори с офанзиви против американските военни бази в района, каквито в прилежащите страни има десетки.
Както показва пред Дъждовни води политологът Фарзан Сабет, преди настоящите събития страните от Съвета за съдействие в Персийския залив бяха решили да признаят Иран като политическа действителност, с която би трябвало да се преценяват. " По-късно, след събитията от 2019 година, те започнаха да построяват лични военни сили и да задълбочават стратегическите си връзки със съдружниците. Същевременно желаеха да наблегнат на дипломацията и да лимитират напрежението с Иран. "
Регионалните вражди сред шиитските владетели в Иран и сунитското кралско семейство в Саудитска Арабия за владичество в Близкия изток ескалираха през 2019 година, откакто рафинерии в Саудитска Арабия бяха атакувани с дронове и ракети, вследствие на което производството на петрол краткотрайно бе понижено на половина. Обвинени за нападенията бяха хутите в Йемен, които се употребяват с поддръжката на Иран, въпреки Техеран да отхвърли директното си присъединяване.
Новите наказания против Иран не се нравят на Русия и Китай
За Пекин, който поредно уголемява въздействието си в Близкия изток и макар американските наказания продължава да внася на ниска цена петрол от Иран, митингите и новите американски наказания не са добра вест.
Като съдружници на Ислямската република Китай и Русия насочат рецензии към глобите, наложени на Иран през септември 2025 година поради нуклеарната му стратегия, и ги отхвърлят като правно неприемливи. Президентът Доналд Тръмп от своя страна разгласи на 12 януари, че за страните, които вършат покупко-продажби с Иран, неотложно влиза в действие митническа ставка от 25 %. Най-важните търговски сътрудници на Иран са Китай, Турция, ОАЕ и Ирак.
Китай разкритикува решението и съобщи, че ще пази уверено своите права и ползи.
Русия на Путин поддържа Ислямската република
Най-много опасения от свободен и либерален Иран обаче би могла да има Русия под ръководството на Владимир Путин, допуска енергийният специалист Умуд Шокри. Пред Дъждовни води той споделя следното: " Русия има огромно въздействие върху настоящето управление на Ислямската република. Ако на власт пристигна държавно управление, което заплашва ползите на Русия в района или във външната политика, то не би било мечтано за Москва. "
Иран е измежду трите страни с най-големи нефтени находища в света, а и има вторите по величина ресурси от природен газ. " Ако Иран успее да притегли необходимити капитали и технологии и да си възвърне каузи на енергийния пазар след анулацията на глобите, делът на другите експортьори последователно ще намалее. "
Въпреки това Шокри счита, че демократично определено от народа и устойчиво държавно управление в Техеран би могло да бъде в полза на всички други страни в района. Това би поставило завършек на интервенционистката външна политика на Иран, от която са наранени всички страни в района - без значение дали желаят или не.
