Паулина Шишкова: Политическата обстановка през погледа на една пешка
Позволих си да напиша публикацията, тъй като считам, че е редно да се даде думата за мнение и на редовия българин – този, който не е публицист, политик, професионален анализатор, водещ. Освен това, за разлика от държавните чиновници и съдиите, съм в действителност самостоятелна от всевъзможни хора и партии, тъй като никой до момента не е проявявал интерес към мен и никоя персона или политическа партия не са ми харесвали. (Аз съм Паулина, а не Полина, както погрешно ме бъркат с някогашна депутатка от БСП). Не са ме давали и по малкия екран, а и фотографията ми липсва в общественото пространство. Но считам, че като не съм платена и не работя нито в публичния, нито в частния бранш, мога да изразя свободно мнението си за днешната конюнктура. Сигурна съм, че мнението ми ще бъде споделено от голямото болшинство от народа. То не клони нито надясно, нито наляво, нито напред, нито обратно.
И по този начин, какви са усещанията ми от моментния интервал.
Първо, народът (а освен GEN Z) не харесва както болшинството, по този начин и малцинството в Народното събрание. Затова хора от всички цветове и генерации се изсипаха на площада, когато им се даде такава опция. Те показаха своето неодобрение от некомпетентността на всички, които заемат постове в държавната машина. Изразиха възмущението си от това, че ги ръководят хора, чийто коефициент на просветеност е по-нисък от техния и това им пречи да се развиват и осъществят. И не толкоз корупцията по горните етажи, за която единствено се приказва имагинерно, само че не се пипа и вижда, поврежда нашата душeвност, а безсилието на ръководещите, тяхното неведение и неумение да упражняват управническите си функционалности.
Второ, опозицията се е въоръжила с две пушкала – Пеевски и корупция. За всяка несполука те стрелят ту с едното, ту с другото или и с двете.
Трето, митингът на 10.10.2025 година отвори клапана на националното неодобрение и пусна малко сбит въздух от бутилката. Така митингът избави ръководещите. Той понижи налягането на националното неодобрение, което заплашваше бутилката да гръмне след началото на 2026 година За следващ път ППДБ избавиха Борисов и Пеевски от националния линч.
Четвърто, събитията демонстрираха няколко присъщи черти на ГЕРБ. Тя е най-страхливата партия и то освен за България. Тя отстъпва и при най-малката паника и бяга от бойното поле. Добре, че никой не атакува страната ни, тъй като не виждам кой ще отбрани и отбранява българския народ. ГЕРБ е опортюнистична партия – тя се възползва от съответната конюнктура и извлича оптималната изгода за себе си. В митинга тя видя опция да се отдръпна „ почтено “ от властта, тъй като ситуацията ставаше напечено. То се напичаше не толкоз от митинга на симпатичните и безобидни Джензита, колкото от резултатите на досегашното калпаво ръководство. ГЕРБ постоянно упреква някой различен за последствията от своите дейности. Тя в никакъв случай не регистрира своите неточности. За обществените заплащания в бюджета упрекна Българска социалистическа партия, за калпавия бюджет –предходните бюджети на Асен Василев, за заемите и задълженията – отново него. Но най-великото създание на герберската мисъл е, че не си харесва личния само вероятен бюджет и по този начин се солидаризира с протестиращите.
Пето, ГЕРБ страхливо се оглежда за нова партия. И тъй като такава на хоризонта не се задава, реши да „ натопи “ президента, че той прави своя партия. То не бяха приказки, не бе знамение. И за какво ГЕРБ толкоз доста желае да види президента на партийния тепих? За да покаже, че и той е като тях - няма да се оправи с ситуацията. Освен това, ми се коства, че като нищо в бъдещия парламент ще желае да се коалира с новосъздадената партия. А ГЕРБ знае по какъв начин да омайва новобранците.
Шесто , събитията демонстрираха, че президентът няма (поне засега) да оглави партия. Той евентуално преценя, че сега изборният терен е кален и може да се подхлъзне на него. Като човек с вътрешен глас (все отново е зодия „ близнак “), той усеща, че атмосферата не е удобна, с цел да рискува със своя партия. Затова ще изчака и тези, а може би и идващите избори да отминат.
Седмо , народът разчита сега единствено на себе си, на никого не има вяра, разсъждава, с цел да вземе най-разумните решения и да се избавя както постоянно самичък. На нас, жителите, ни остана единствено едно – да си слагаме избавителния пояс, да се гмурнем в бурния океан и да плуваме, колкото можем, просто, тъй като нямаме различен избор.
