България: А ако младите си направят партия?
ПП-ДБ желаят да включат млади протестиращи в листите. Ще ги включат, единствено че не на нужните избираеми места - айде мръднете военачалник Атанасов от софийския МИР. Дали не е по-добре младите да си създадат партия?
Както чудесният буумър Фил Колинс пееше: " I can feel it coming in the air tonight, oh Lord ".
Сега у нас има сходно чувство, в случай че не ме лъжат културологичните и цивилен антенки. Говоря не просто за митинга, а за възприятието за " превръщане на мача ", за това, че някой най-накрая отвори прозореца да проветри. И този " някой " напълно заслужено, въпреки и ненапълно изненадващо, се оказа към този момент прословутото потомство Gen Z, което като че ли всеобщо подвигна лице от телефона и ненадейно сподели по своему, че по този начин повече не може.
Разбира се, да не бъдем нечестни и към други генерации - и милениалите в огромна степен, и сериозна част от Х, че частично и най-малките от Alpha също се раздадоха по целия терен на площадите допълнително от 30 български градове.
А в случай че младите си създадат партия?
Разбира се, Колинс се радва и си отдъхва, че най-накрая се е отървал от брачната половинка си след тежка правосъдна борба, само че това, което направиха главно джензитата у нас, си коства настрана културно-антропологично проучване. Всъщност няма потребност от кой знае какъв теоретичен метод - единственото тук е да си зададем няколко въпроса. Всеобщо битуващият, най-много от циници и хора, които ядат от шепата на властта, е " Какво следва? “ с вариации от вида на " И тях ли ще ги излъжат? " и така нататък Аз, както нормално, имам по-различно запитване.
И той е хем въпрос, хем концепция с исторически заряд: " А какво ще стане, в случай че Gen Z/милениалите създадат партия? "
Знам, знам, слушам към този момент гласовете в жанр " но по какъв начин да стане бе, юноша ". В този смисъл за момента не предлагам и няма по какъв начин да предложа точна пътна карта. Гледам обаче какво става с всеобщите митинги на сръбските студенти (и не само) против Вучич. У нас по една или друга причина те в последно време останаха отвън новинарския фокус. Не върша и директен паралел: при тях мотивът бяха жертвите на паднала козирка в Нови Сад, до момента в който при нас - ти да видиш - като че ли беше ултралевият, нахален в раздаването и хвърлен в кошчето бюджет. Ама доста " като че ли ", тъй като добре знаем, че надалеч не беше единствено той.
Обаче преди да поговорим за нова млада партия, да напомня някои потребни моменти от опита на сърбите. Истината е, че сега студентското придвижване там, евентуално на чисто балкански принцип, е разграничено на няколко фракции, като че ли повтарят декабристите. Има разнородни отзиви - от " Вучич и цялата му политическа прослойка да мре и няма да отстъпим " до " постигнахме си задачите, смъкнаха таксите за образование, подведоха под отговорност отговорните за Нови Сад, да се връщаме да учим ".
Това не е толкоз забавно за нас - забавното е, че сръбските студенти се оказаха царе на самоорганизацията. Това е нещо, от което нашите млади могат да заимстват, стига, несъмнено, да излъчат вътрешни водачи. Сърбите направиха цяла " комитетска мрежа " от zborovi (събрания), съвсем във всеки град, в които изцяло хоризонтално и демократично се разясниха идващите им дейности. Това сътвори особена и на процедура невиждана среда от времената на " Отпор! " - младежката организация против Милошевич през 90-те. Всъщност не просто среда, а люпилня за бъдещо придвижване.
Първа стъпка - юношески придвижвания по места
И ето това предлагам, ще опитвам и в ТикТок: обстановката у нас е " бременна " с опцията първо да се направи младежко придвижване по места, което да прерасне в партия. Тази възможна партия няма по какъв начин да се състои до изборите през март/април, това е ясно, само че може да се трансформира в безспорен залог за бъдещето, изключително в случай че би трябвало да се противостои на произточна вълна, водена от Радев.
Веднага ще кажете - но те ПП-ДБ желаят да включат млади протестиращи в листите си. Е, ясно, че ще включат, единствено че не на нужните избираеми места - айде мръднете военачалник Атанасов от софийски изборен регион. У самите млади протестъри обаче последователно се образува чувството, че таман тази партия ще закусва щедро поради митинга. Т.е. тук приказвам за напълно ново водачество, което идва от grassroots политика - т.е. политика от долу нагоре - в случай че изобщо приемем, че тази концепция може да се имплементира в началото като гражданско придвижване. ПП-ДБ не са отговорът.
Има и още една огромна заплаха: одиозният Радев да присвои тази младежка сила и да я трансформира в " антиматерия ", тъй като най-малко градските джензита усещат, че това е не по-малък риск за проевропейските им настройки.
Вече предизвестих да не подарите митинга на Радев, надлежно най-логичното - без, несъмнено, да бъдем наивни - е хората сред 20 и 40 да се самоорганизират, с цел да има някакъв метасмисъл от този митинг, избухналата сила и желанието за проветряване.
Необходими са естествени водачи и интегритет
Разбира се, сръбската обстановка, въпреки и в огромна степен сходна, не е напълно същата. Още едно предизвестие: тези там, които дават напън за бързи избори, към този момент са начертали листите си и ненапълно основателно са упреквани, че завладяват митинга от вътрешната страна. Има и други детайлности, отпред с обстоятелството, че Сърбия не е в Европейски Съюз, а Брюксел беше по този начин общителен да препотвърди " законната власт " на Вучич, с което вбеси нашите братя, които така и така гледат съмнително на Запада поради националистическата агитация.
Нашите млади тук не носят сходни тежести, коства ми се. Нищо не им пречи да стартират упоменатата самоорганизация с решителната помощ от емигрантската млада общественост. С чудесните си истински идеали, които в Сърбия някак почнаха да увяхват.
Затова споделям: отнякъде би трябвало да тръгне - несъмнено, деликатно, тъй като ще дойдат недоволните от властта олигарси и систематични изборджии, по тази причина думата на идната година би трябвало да е " интегритет ". Разбира се, не става дума да се изолират хора с по-предишно ЕГН, тъй като емпириката в никакъв случай не е за подценяване. Става дума за надигането на естествени водачи, в това число такива, които се връщат от огромните университети. Някаква сходна вълна е имало и през 1890-те и при започване на 20-ти век - връщането на български студенти най-вече от Германия, които много оказват помощ на новата България с експертността и отдадеността си, само че огромна част от тях са похабени в балканските войни. Имаме нечовешкия разкош да живеем без война (засега), тъй че мога да кажа и по този начин: тази възможна нова партия я дължите най-много на себе си, само че в някаква степен и на нас, които не се преборихме макар напъните.
А финансирането ли? Само вие знаете какво е crowdfunding.
Carpe diem, babies.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
