Ще „изгрее“ ли Радев като Путин
Новогодишното послание на президента Румен Радев придобива особена политическа тежест тази година. Защото той към този момент разгласи, че може да разгласи основаването на своя партия „ когато минимум чакаме “. Такова изказване няма по какъв начин да се подцени – то е пряк сигнал за коренно пренареждане на политическата карта и за допустимо съществено предизвикателство пред всички досегашни политически сили.
И тук е добре да създадем паралел с историческата новогодишна нощ на 1999 година, когато Борис Елцин изненадващо съобщи властта на Владимир Путин в своето послание. Тогава целият политически подтекст се промени за една нощ, а последствията се усещат към този момент 25 години. Ако Радев избере сходен „ миг на изненада “, това няма да е просто декларация – това ще е стратегически ход, който ще сложи всички партии в обстановка на реакция вместо самодейност.
Фактът, че тази опция се разисква единствено дни преди новогодишното послание, ускорява напрежението и несигурността. Това може да се пояснява като политическа маневра, която да „ връзва ръцете “ на ръководещите и да отклони публичното внимание от настоящите митинги и провокации. Ако президентът фактически разгласи партия, тя ще има освен алегорично значение, само че и действително въздействие върху идващите избори, променяйки политическия тайминг от президентски към изключителни парламентарни избори.
В този подтекст е ясно, че сходен ход би бил политически избухлив. Радев може да употребява момента, с цел да се нарежда като водач на ново, мощно обединено политическо придвижване, което да реорганизира силовия баланс в страната. И както в тази ситуация с Елцин и Путин, това може да стане в един единствен, добре премислен миг – в очите на обществото, когато „ никой не го чака “, само че следствията ще бъдат моментални и трайни.
Радев може да повтори историята, само че с български политически почерк – и в случай че го направи, новогодишното послание няма да бъде просто обичайно благопожелание за здраве и шанс, а стратегическо политическо събитие, което ще промени играта за години напред.
Как Елцин сдаде властта на Путин
Руския президент нормално записва новогодишното си послание на 28 декември. Така е планувано и през 1999 година. Елцин обаче прекъсва и споделя, че ще има нов запис на 31 декември. В архивен материал на РИА новости се прави преглед на събитията.
По-късно Елцин споделя, че в никакъв случай не е държал на бюрото си толкоз дълго документ, колкото този – за избора на собствен правоприемник.
В началото описът бил от трима - министър председателят Владимир Путин, шефът на администрацията Александр Волошин и предшественика му на тази служба - Валентин Юмашев. Тримата ги канил в резиденцията си в подмосковието – Горки №9. На Путин предложил два пъти. Първоначалната оферта била дадена още на 14 декември. Тогава обаче бъдещият президент дал отговор: „ Мисля, че не съм подготвен за сходно решение, Борис Николаевич... Това е много тежка орис “. Както по-късно си спомня Путин, Елцин доста се удивил от отхвърли.
На 31 декември 1999 година Елцин не спал добре и станал доста рано. След закуската, се приготвял да отива на работа, а щерка му Татяна го попитала дали няма им каже какво е намислил?
Елцин пристъпил към брачната половинка си Наина и им споделил: „ Взех решение, депозирам оставка, ще направя телевизионно послание, гледай го! “
Вече в кабинета си в Кремъл, Елцин извадил от джоба си прегънато листче, на което нахвърлял през нощта мислите си. Вратата се отворила, в кабинета влезнал Путин, а Елцин най-накрая оповестил решението си пред най-близките си хора.
След това записал отсроченото телевизионно изказване. В него оповестил, че е взел решение след дълго и трудно разсъждение - че подава оставка точно в последния ден на отиващия си 20-ти век. Последвала среща с патриарх Алексей, предаване на нуклеарното куфарче и сетен обяд с министрите.
А в среднощ звучи първото новогодишно послание на Путин, в което той споделя: „ След три месеца ще има избори в Русия. Обръщам внимание на това, че нито минута няма да има вакуум във властта в страната. Не е имало и няма да има “.
Така бе в Русия, а в България…
