Станислав Тодоров: Секс, лъжи и избори
През 2019 година излиза книгата „ Секс, неистини и политика “, която е продължение на книгата „ Секс, неистини и избори “. И двете книги са редактирани от Филип Каули и Робърт Форд. Те съдържат по 50 независими текста на учени, текстовете са основани главно на изборите във Англия.
Втората книга е модернизиран вид на първата и съдържа няколко разнообразни текста, които не участват в първата. Редакторите и на двете книги коментират във въведението каква е задачата на текстовете в тях. Въпреки, че изборите са значими, забавни, от време на време – занимателни, а в някои случаи и шокиращи, и това са едни от главните аргументи те да бъдат изучавани, тази книга намира друга причина за проучването им. Т.е тя учи изборите не като инструмент за съставяне на държавно управление, а като средство да проучване на положението на хората. Редакторите във въведението пишат:
„ Ако желаеме да научим какво в действителност е човешката раса в основата си “, твърди Марк Твен, „ би трябвало да я следим единствено по време на избори “ – и единственото нещо, което се е трансформирало, откогато Твен написа през 1885 година, е, че колкото повече учим избори, толкоз повече разбираме какъв брой прецизен беше той. “
Ще показват по- детайлно текст номер 11 от книгата, който е със заглавие: „ Изглеждайте добре за изборния ден: по-добре ли се оправят привлекателните претенденти? “ Избирам този текст, тъй като той е със забележителна новост по отношение на нашата политическа действителност, в която на политическата сцена се появи ново потомство политици в лицето на „ Продължаваме промяната “, а водещите анализатори в полето на електоралната социология приказват и за новото потомство гласоподаватели, като сред двете новости в политическата ни действителност може да има връзка, връзка която може да бъде обяснена в подтекста на тъкмо този текст.
Авторът стартира този 11-и текст, представяйки концепцията за първото усещане, тъй като ние постоянно използваме първите си усещания, с цел да преценим хората, с които се срещаме. Понякога даже само въз основа на външният тип вършим бърза преценка, дали някой е способен и дали заслужава нашето доверие. Учителите, които са по-привлекателни, получават по-положителни оценки от учениците, даже когато учителите се правят оценка единствено благодарение на къси видеоклипове без тон.
Привлекателните хора са по-склонни да получават помощ от непознати, а привлекателните деца са склонни да получават повече внимание от възрастните. Привлекателността също по този начин носи разнообразни изгоди в бизнес средата: хората, които са привлекателни, е по-вероятно да бъдат наети, нараснали и да получават по-високи приходи. Подобни повърхностни преценки не би трябвало да оказват въздействие върху политическите събития, само че страдание съществуват доказателства, които демонстрират тъкмо противоположното. Не би трябвало, тъй като привлекателността сама по себе си не дава никаква смислена информация на гласоподавателите и не демонстрира, че привлекателните претенденти са по-способи да ни съставляват.
Авторът показва едно изследване от изборите във Англия през 2010 година, в което студенти от американски университет би трябвало да оценят претенденти, като употребяват бързо образуваните си първи усещания от фотография на лицето на претендента. Студентите са изправени през избор от 2 изображения – на спечелилия и претендента за второ място, като всяка фотография се демонстрира една по една за по-малко от една секунда. Участниците имаха 30 секунди, с цел да решат кой претендент съгласно тях е по-привлекателен от показаната им двойка. От крайните резултати се вижда, че студентите не намират настоящите депутати за привлекателни. Тези резултати може да се дължат на възрастта на претендентите, защото настоящите представители са по-възрастни от кандидатите им и като цяло изследването откри, че студентите са склонни да правят оценка по-младите претенденти като по-привлекателни; претендентите на възраст под 40 години са оценени като по-привлекателни от двойката от 59% от студентите, до момента в който процентът спадна до 34% за претенденти на възраст над 60. Това може би не е изненадващо, като се има поради, че междинната възраст на студентите е към 20 години.
Тезата на създателя е, че по-младите гласоподаватели избират да поддържат претендентите, които не са били народни представители или настоящите депутати, и също по този начин избират да гласоподават доверие на по-младите претенденти за народни представители, като тези заключения могат да бъдат осмислени и през нашия политически подтекст:
1. В огромните митинги, които доведоха до оставката на държавното управление, участваха хора от поколението Z (родените сред средата на 90-те и 2010 година.) Повечето от народните представители от ръководещото болшинство, не са на възраст под 40 години. Следователно те са по-малко привлекателни за протестиращите (според тезата на авторите), а цифровата акция на уредниците на митинга ускори чувството за непривлекателност.
2. Организаторите на митинга от „ Продължаваме промяната “ са по-млади на възраст, което ги прави по-симпатични за поколението Z – съгласно тезата на създателите.
3. Разделението в полето на обществената политика се показва към този момент на възрастова основа. Хората от другите генерации все по-трудно споделят по сред си. Възрастовата сегрегация ще в основата на бъдещите политически разделения, в които ще има все по-малко политика и от ден на ден страст. Разделение по-млади против възрастни, аналогови срещи цифровия ще дефинират в огромна степен политическото държание и политическия свят, даже в тях да няма нищо политическо. Политиката на идентичността има ново проявяване.
4. Вероятно все по-актуални ще са думите на артиста и политически деятел Джил Скот-Херон: “Революцията няма да бъде излъчена по малкия екран ”, тъй като цифровото пространство е към този момент новата политическа сцена на която ще се печелят благосклонностите на гласоподавателите.
Предложеният разбор в тази публикация няма претенцията за научна меродавност, а просто предлага малко храна за размисъл, а читателите дано се усещат свободни да интерпретират изложените данни и по различен метод.
