Дошло е време народът да се изправи срещу враговете си
Трябва ни народен водач, който да ни вдъхне вяра, че животът на българите не е проклинание. Протестите на свободните хора демонстрират, че народът стартира да се разсънва и узрява за тази цел, споделя проф. Коста Костов.
Дъждовни води: Как да защитим демократичната народна власт? Вярваме ли още в нея или се трансформираме в киници, които " интелигентно " следят и разясняват нейния евентуален залез?
Проф. Коста Костов: Либералната народна власт се нуждае от безсънен народ. Най-голям зложелател на демократичната народна власт е спящата популация, която не се грижи за главните темели - самостоятелни институции, свободни медии, правдивост. Голяма част от българския народ не е узряла за народна власт, камо ли за демократична. Моето потомство прекара половината си живот в еднопартийна автокрация, а останалата половина в квази-демокрация, в каквато живеем през днешния ден. Затова не познаваме същинските преимущества на демократичната народна власт, не знаем по какъв начин да я защитим от враговете ѝ.
Народ, който разрешава десетилетия да бъде ръководен безконтролно от безпросветни негодници и сякаш просветени мерзавци, не е подготвен за демократична народна власт. Защитата на гражданските свободи се нуждае от будни млади жители, които осъзнават своето място и роля в обществото, достолепието си на свободни хора, които не разрешават да бъдат употребявани като инструмент и средство в нечия изгода. Защитата на демокрацията прочее е задача на свободния жител, който има схващане за своята социална роля. Ако властническото принуждение над законността и свободата на жителите ескалира, в случай че политическият и управнически кретенизъм посегне на главните цивилен свободи и полезности на демокрацията, когато страната престане да служи на народа, " Екзархът " отстъпва мястото си на " Караджата ".
Там, където има робия и подтисничество, рецептата не е примирие, нито даже съблюдаване на закона, а открит протест, задачата на който е да се изземе властта от тираните и да се възвърне справедливостта. Дошло е време народът най-накрая да се изправи против враговете си, които го тикат към авторитаризъм. Надеждата ми е в младите, тъй като старите още чакат да дойдат спасители на Орлов мост и не имат вяра в своето самоспасение.
Дъждовни води: Какво е свободата за теб?
Ако пребивавам по съвест, гласоподавам по съвест, работя честно и не нарушавам законите. Би трябвало държавните институции да пазят моите конституционни и цивилен свободи, да разгадавам на обективна правосъдна система, която не обслужва властта, а пази жителите от властта. Би трябвало да показвам свободно своето мнение за публичните и политически процеси, без да съм застрашен от репресии и тъпчене на конституционните ми права, да съм спокоен за фамилията и околните си. Така разбирам свободата. Днес дейните жители изпитват боязън, че може да изгубят нежната си независимост и да попаднат в клещите на властническото ръководство. Но не е страхливец оня, който следва своята съвест макар страха.
Дъждовни води: Бунтувал си се интелектуално, цивилен и всячески, постоянно си имал позиция. Какво реализира?
Онова, сходно на Ботев, само че не тъкмо - пребивавам и работя по този начин, че нявга най-близките ми хора, семейство и другари, пациенти и познати да кажат " живя почтено ". Припомням си казаното за различен български стихотворец - Добри Жотев, който е поискал да бъде запомнен със следните слова: " Той беше един лъв, един изтощен лъв, който претърпя живота си с почтеност и айрян. " Знаеш, че съм вегетарианец.
Дъждовни води: А какво реализира като доктор?
За български лекар-пулмолог - всичко, даже и това, за което не съм мечтал.
Бях два мандата (2008-2012) ръководител на Българското сдружение по белодробни заболявания, написах няколко стойностни монографии, под моя редакция излезе последното " Ръководство по белодробни заболявания " (2016), като основен редактор на списание INSPIRO издадох 82 тематични броя, които се получават гратис от 1000 лекари и техните фамилии. Ръководих 16 години най-хубавата клиника по белодробни заболявания в страната, в която оставих мои специализанти и сътрудници, възпитани на високо професионално и академично равнище. Работя с мултидисциплинарен екип в медицински център INSPIRO, приет в професионалната общественост измежду водещите центрове по белодробни заболявания и медицина на съня. Участвах в интернационалните конференции и конгреси, сътворих професионални контакти и другарства в целия свят, дадох своя принос българската пулмология да излезе от рамките на националното.
През всичкото това време написах и две книги с есета, фрагменти, пътеписи, портрети, над 200 публикации, дадох най-малко още толкоз изявленията, изявявах се и като публично ангажирана персона. Дори в някакъв миг се научих да изсвирвам на саксофон и този инструмент звучи като музикален акомпанимент на житейските ми музи. Не е малко за един заслужен живот.
Дъждовни води: Всички знаят, че с изключение на от джаза, си изкушен и от поезията. Какво мислиш за като че ли малодушния културен отвод от памет за огромните ни създатели на 20-ти век?
Не мисля нищо положително. Покрай бездарните графомани от близкото минало, които пишеха и издаваха в възхвала на комунистическата партия и не позволяваха по-талантливите от тях да бъдат издавани, днешното потомство няма памет за огромните български създатели, поети и писатели. Особено поети. Както споделяше Иван Динков приживе, огромните поети са в гроба, а днешните са още по-дълбоко. За моята словесна хармония голям принос имат създатели от предишния век като Константин Константинов и Йордан Йовков и цяла поредност от популярни поети - Константин Павлов, Борис Христов, Иван Динков, Иван Пейчев и Христо Фотев. По-късно открих Иван Цанев, Стефан Цанев, Румен Леонидов, с който ни свързва дългогодишно другарство. Не мога да не загатна и близостта си с Дамян Дамянов, едно от най-ранните ми поетични изкушения с любовната поезия и превъзходните му песенни текстове.
В последните години открих за себе си Валентина Радинска, Камелия Кондова, Калина Ковачева, почтени продължители на българската дамска поетична традиция, начената от Багряна. Нека загатна и писателите, които принадлежат на това " изгубено " потомство, които открих в последното десетилетие - Георги Божинов с изумителния разказ " Калуня-каля ", Никола Радев с " Когато Господ ходеше по земята ", Георги Фотев с " Българската потиснатост ", Димитър Бочев с " Несъгласните думи ", романите на Неда Антонова, изключително двата за Левски ( " Първият след Бога " ) и любовта на Христо Ботев ( " Неговата обичана " ), мъдрите слова на Радослав Игнатов. Мое огромно ентусиазъм с голямо въздействие върху моята нравственос е Цветан Тодоров, който смятам за най-високата степен на българската интелектуална мисъл. Неговите книги, отдадени на критическия хуманизъм, би трябвало да бъдат прочетени от всеки мислещ българин. Благодарен съм на проф. Стоят Атанасов за тази късна среща, в която ме посвети.
Дъждовни води: Как съхраняваш младежкия си дух?
Мисля, че имам кармична настройка. Вярвам, че справедливостта побеждава и положителното намира метод да се върне при добродетелния човек - при него или неговото поколение. Моето християнство е първично - като при християните преди религиозната доктрина. Вярвам в индивида и неговата добрина. Склонен съм да се доверя на Русо, че индивидът се ражда добър, само че обществото го прави неприятен. Това е моят и нашият общ дълг - да предпазим индивида от това общество, което го трансформира във вандал, в животно без добродетели. Моят дух се крепи на тези всекидневни добродетели, които ме приобщават към общочовешкото.
Коментирай настоящето политическо. Какво виждаш в този момент и в близко бъдеще?
Народът ни би трябвало да излезе от десетилетното си самообладание. Нашата национална болест е хронична непълнота на опозиция против олигархично-мафиотския модел на държавно ръководство. Не съумяваме да се обединим към народен блян, образуван от националната ни еднаквост и европейските полезности, произлизащи от християнските, и да се превърнем в народ, за който останалите нации да приказват с възхита и да го сочат с пръст като образец и ентусиазъм. Не съумяхме да се извисим до великите ни възрожденци, които ни завещаха тази земя, с цел да я превърнем в свещено място на свободни хора.
Народът ни към момента не схваща, че борбата за общото е борба за своето. Че с цел да живееш за себе си, би трябвало да живееш за другите, да милееш за общото. Мнозинството бързо губи памет за политическите негодници и не съумя да се възползва от политическото си избавление, от демократичните промени, с цел да се понесе към едно въодушевено бъдеще, просто по този начин, pro domo sua - в отбрана на себе си, своя дом и своя народен интерес. Така че да изтрие срама на няколко генерации, които скоро ще създадат век в тази орис, след тези 13 века, за които Константин Павлов написа: " тринадесет века - тринадесет братя. Най-младият - Отцеубиец ". Страхувам се, че в случай че продължим по същия метод, отцеубийците ще станат двама.
Надеждата ми е в младите, които не са живели в условия на партокрация, схващат преимуществата на демократичната народна власт, която ще им обезпечи персонална и икономическа независимост в рамките на законите, а на обособения човек предлага условия да се трансформира в персона с неприкосновено достолепие. С помощта на младото потомство не би трябвало да позволяваме нелибералната квази-демокрация да се трансформира в тирания. Тези младежи извършиха площадите в последните дни и накараха ръководещите да потреперят от въодушевената им опозиция. Те напред, а ние - " изгубеното " потомство - ветераните на прехода - след тях.
Дъждовни води: Освен доктор, ти си и почитан интелектуалец. Каква по твоему е ролята на интелектуалците през днешния ден?
Малкото български интелектуалци, които не станаха политически ибрикчии, към момента не стигат, с цел да обърнем отрицателната наклонност в разбиранията на обществото. Нужни са още събудени души. По дефиницията на Макс Вебер в тази група на интелигенцията попадам и аз, тъй като пиша и преподавам. Моята социална роля е предопределена - да не отстъпвам неотменимото достолепие на индивида и неговата персонална и икономическа независимост, да откривам единомишленици, с които да одобрявам полезностите на демокрацията. Правя го всеки ден - измежду околните си, измежду пациентите, приятелите, лекарската общественост, обществото.
Днес страдаме от недостиг на духовни водачи, липсват тогавашните възрожденски колоси като Раковски, по тази причина ни ръководят лилипути. За техните благоприятни условия съдим по плодовете им, а те нагарчат.
Дъждовни води: Защо би трябвало да спрем цигарите? Това не ни ли лишава права?
Правото да се самоубиваш не е в интерес на обществото, което чака от всеки негов член отговорност към личното му здраве и здравето на близките. Цялото общество заплаща цената на безотговорността на пушачите, тъй като българската здравна система е солидарна - всички плащаме здравни осигуровки и от тях се употребяват всички: живеещи здравословно (по-здрави) и живеещите нездравословно (пушачи, наркозависими и алкохолици). Това е незаслужено и нарушава правата на едните в интерес на другите. От заболяванията на пушачите страдат и непушачите - да вземем за пример пасивните пушачи, които са в тяхното обграждане. Страдат най-много децата, които копират пороците на своите родители - по-голям % пушещи са деца на родители пушачи. В моето работно обграждане работя с над 20 лекари и никой от тях не пуши.
Дъждовни води: Може ли да обрисуваш една бъдеща сполучлива България, центрирана по отношение на обща национална цел? Ако въобще е допустима?
Днес ни е нужен народен водач, символна персона и всеобщ любим, с цел да сплоти бели, сини, зелени, червени и пембени, да ни вдъхне вяра, че животът на българите не е проклинание, а може да бъде и различен - красива увлекателна игра, в която всички сме спечелили, в случай че я играем почтено и с ентусиазъм, като тим, насочен към обща цел - просперираща европейска страна с признателен народ. Протестите на свободните хора в последните дни демонстрираха, че народът стартира да се разсънва и узрява за тази цел.
Националният интерес на България е да бъде неразделна част от европейското семейство на свободните високоразвити страни с демократична народна власт, зачитаща националните културни обичаи без принудително одобряване на културни явления, които не са допустими за болшинството. В тези страни има принадлежности, които са сигурна отбрана от авторитаризъм, няма политическа корупция, а самостоятелни от политическото статукво държавни институции, медии и правораздаване и законодатели, които работят в публичен интерес, както и държавници, които издигат националния интерес и достолепие над всичко останало. Затова приканвам всички свободни българи да избират по съвест свои политически представители в законодателната и изпълнителна власт, персони, потвърдили своята честност, персонално и професионално достолепие.
Следващата стъпка в тази посока са изборите през 2026 година, в това число за президент, който да сплоти всички българи, да се опълчи на опитите да бъдем превърнати в автокрация с нечистоплътна взаимозависимост от Русия, в плен на политическата олигархия, формирала олигархично-мафиотския модел на държавно ръководство. Отдавна не сме пасмина от азиатски племена, а сме самостоятелен народ от българи с европейска еднаквост и хилядолетна просвета и книжовност. Имаме поети на международно равнище. Имаме висока мяра, само че сме изгубили памет за нея. Време е да си върнем тази висока мяра.
