Вдигане на цената – най-лесната реформа в „богата“ София
Реформата на „ синя “ и „ зелена “ зона, показана от кмета Васил Терзиев, наподобява повече като фискална интервенция в „ богата “ София, в сравнение с като действителна градска политика. Повишаването на цените е най-лесният, само че и най-повърхностният инструмент, който една община може да употребява,
когато няма подготвени решения.
Вместо да се работи за структурно усъвършенстване – създаване на многоетажни паркинги, метаморфоза на придвижването, тласъци за различен превоз, цифровизация с действителен резултат – се “повишават таксите ”, което се показва като „ промяна “.
Особено противоречиво е, че живущите в зоните са измежду най-потърпевшите.
Абонаментите стават доста по-скъпи, без да им се предлага нито обезпечено място, нито по-добра организация.
Зоните се уголемяват, само че потенциалът действително не се усилва – просто се разчертават нови улици, които и до момента бяха претрупани. Това не е дълготрайно решение, а пренасяне на казуса от квартал в квартал.
Работното време до 21:00 и в неделя е мярка, която удря най-много хората, които не живеят централно, само че работят там – основава се чувство, че градът е трансфорат във финансова скица, а не в пространство за свободно придвижване и обществен живот.
Най-сериозният пропуск е неналичието на безапелационна визия. София не страда от ниски цени за паркиране - страда от липса на инфраструктура, други възможности и поредност. Ако една промяна стартира и свършва с повишение на таксите, това не е промяна – това е самопризнание за управническо изтощение.
