Андрей Киряков: Темата за честване на 1400 години от основаването на държавата през 2032 година, не е нова
Темата за честване на 1400 години от основаването на страната през 2032 година, не е нова, а е стартирана още преди десетилетия. На първо място мисля, че желанието за честване на 1400 години от основаването на България, в околните години, е обвързвано главно с желанието на някои хора, в границите на един човешки живот да честват и 1300 години и 1400 години от основаването на българската страна. Това в действителност звучи примамливо като концепция и надали има човек, който не би се съблазнил от една сходна опция.
Все отново всички си дават сметка, че във века на интернет и изкуствения разсъдък, честването на годишнини, не може да се случи във типа и да повтори мащабите от предишния век. В епохата на световна връзка и свободно придвижване, хората се интересуват от други въпроси и имат пред себе си напълно разнообразни провокации. Трудно ще бъдат реализирано това впечатлени от честването на грандиозна годишнина, била тя обвързвана с основаването на българската страна.
Към днешна дата, не толкоз съществуването на страна, а хилядолетното съществуване на възприятието за държавност, забележимото и невидимо наличие на хилядолетна антична история, тук в българските земи и на Балканите, е това, с което ние българите би трябвало да се гордеем. Ще се учудите, в случай че прочетете работите на нашите възрожденци от деветнадесети век. Мнозина от тях считат, че българската държавност стартира още от столетията преди новата епоха или даже от времето на Троянската война, т.е. от дванадесети век преди новата епоха. Според описанието на старогръцкия историк Тукидит, от пети век преди новата епоха, тракийското царство, наречено Одриско царство, по това време заема цялото разстояние сред града Византион (на Босфора) и днешната низина сред градовете Ниш и Белград. По продължение юг север, това царство стартира от устието на реките Марица и Места, на Бяло море, и се простира до устието на река Дунав, на север. Тоест още в пети век преди новата епоха, виждаме изложение на българското етническо землище, както и на земите под юрисдикцията на българската църковна общественост, такива каквито ги познаваме от времето на късното Средновековие или по този начин нареченото в нашата история Възраждане. В описанията на старогръцките създатели за Одриското царство, виждаме изложение на една организация, с армия, с данъчна система, с царско ръководство, с монетосечене, която организация през днешния ден назоваваме държавност. Виждаме съществуване на държавни знаци, като избрани цветове, спицифични знаци, изображения на растения и животни, като да вземем за пример гроздето, розата, житния клас, царствения лъв/лев и така нататък, които са останали като знаци на нашата държавност и до ден сегашен. Да допълня, че старите поети, философи, географи и историци, приказват за битие на тракийски царе и царства, още във второ хилядолетие преди новата епоха.
Живелият още във шести век преди новата епоха баснописец Езоп, споделя историята за бащата, който имал няколко синове, които непрекъснато се карали между тях. Един ден бащата извикал синовете и подал на всекиго вързоп пръчки, който никой от тях не съумял да счупи. След това бащата развързал снопа и подал на всеки от синовете по една пръчка, която те елементарно счупили. Да, това е легенда, разказвана от родения в днешните български земи Езоп, още в шести век преди новата епоха, т.е. към дванадесет века преди основаването на Първо българско царство!
Ако навлезем от общото към частното, би трябвало да отбележим, че измежду българските историци няма единно мнение, по кое време тъкмо е управлявал владетелят наименуван Кубрат, прочут от изворите също с името Курт, Кроват, Хубрат и други. Името на този държател е записано в по този начин наречения Именник на българските князе (ханове), като Курт, които ръководи или държа (властта) 60 години, преди владетеля Безмер, против който е записано просто три години. Сред това идва Исперих (Аспарух) княз, на страната на Дунава, против който са записани 61 години.
В историята на византийския хронист Патриарх Никифор, се приказва за владетеля на уногундурите Куврат, племенник на Органа, който недоволен против кагана на аварите (управлявали в Централна Европа) в 635 година. Същият Куврат (Кубрат) сключил мир с византийския император Ираклий (610 – 641), който те и двамата спазвали до края на живота си. Така тук виждаме маркирана годината 635, като начало на някаква самостоятелност, а не годината 632.
Друг византийски историк Теофан Изповедник, приказва за обединяването Стара Велика България, което е обгръща земите по-скоро на Таманския полуостров, от източната страна на днешния Керченски проток, а не земите на днешния Кримски полуостров. Кубрат бил стопанин на племената, живеещи в тези области, към средата на седмото столетие. Според хронистите, той умрял по времето на император Констант II (641 – 668), или съвсем по едно и също време с него, който император управлявал след Ираклий. Преди повече от 100 години, видният български историк проф. Васил Златарски, след съответни калкулации, дава години на ръководството на Кубрат 602 – 662 година. Само че, може да срещнем и доста други дати, за ръководството на Кубрат, съгласно прочита на другите историци.
Ако в този момент се върнем от частното към общото, това което би трябвало наложително да отбележим, е че българската страна, с нейната 1300 или 1400 годишна история, се явява единствено върхът на една голяма пирамида, или единствено повърхността на един голям айсберг, в случай че може да използваме сходни съпоставения. Българската страна е разследване и разумно продължение на едни хилядолетни процеси, които са се случвали в нашите земи, на Балканите и в земите тъдява. Като стопираме нашето внимание само върху тези 1300 или 1400 години България, колкото и доста да звучи това на пръв взор, ние режем най-малко няколко пъти повече история, която е изконно обвързвана с това, което назоваваме българска страна. А това схващане, за дълбоката античност и последователност по нашите земи, е основно значимо за настоящия живот и за креативния капацитет на актуалния българин. Възраждане и определяне на държавност, по нашите земи се е случвало доста пъти, през хилядолетията, посредством точно на възприятието за античност, за съществуване на традиция, на общи обществени и религиозни правила.
