Сагата с „Лукойл“: ще стане ясно колко зависима е България
Коментар на Емилия Милчева:
Сагата с поставената под наказания „ Лукойл “ се трансформира в сцена на политически конфликти и геополитически ползи, а развръзката ѝ в България няма да пристигна с назначението на необикновен шеф, а с намирането на нов притежател за рафинерията в Бургас. Целта е също по този начин да се подсигурява, че финансовите потоци от активността на най-голямата съветска частна петролна корпорация не подкрепят войната, която Москва води против Украйна.
Още вести от Украйна
Когато водачът на ГЕРБ Бойко Борисов споделя, че решенията за купувача ще се вземат “геостратегически дружно с сътрудниците от Европа и Съединени американски щати ”, дали е прям? “Пеевски няма да вземе тази рафинерия, както и Кирил Петков и Асен Василев няма да я вземат ”, съобщи той. Не, няма да я вземат. Но това не значи, че някой не се готви за ролята на медиатор, през който да се превърти бъдеща договорка.
По волята на…
Под натиска на глобения за корупция от Съединени американски щати и Англия Делян Пеевски, водач на ДПС-Ново начало, Народното събрание одобри закон, който сложи българското контраразузнаване - ДАНС, като филтър за всеки кандидат-купувач. А Държавна организация ”Национална сигурност ” към този момент се оглавява от любимеца му Деньо Денев – като краткотрайно изпълняващ, който Министерският съвет към този момент предложи и за титуляр.
Макар българският закон да оставя крайното решение чия да е рафинерията в ръцете на службите и държавното управление, разпоредителните покупко-продажби с съветски активи под наказания се съгласуват с американската Служба за ръководство на задграничните активи (OFAC) и Европейската комисия. Ако се има вяра на водача на ГЕРБ - даже фигурата на особения шеф предстои на такова координиране. Но думите му биха могли и да са … опрощение за направения към този момент избор на “български гражданин(и) ”, чието име е загадка.
Предизвикателството е ще има ли дерогация от глобите, наложени на 23 октомври на “Лукойл ” от OFAC - и дали през месеците, в които работи, ще има договорка. Управляващите твърдят, че България ще получи краткотрайно изключение от глобите, каквото има Германия (6 месеца) и Унгария за импорт на съветски нефт (12 месеца). Обяснимо е, че те по този начин и би трябвало да приказват. Опозицията пък ги упреква в неистини и липса на проект - тъкмо по този начин би трябвало да се държи.
Извън тези окончателни функции обаче България няма явен сигнал дали ще получи така наречен общоприет лиценз за ръководство на активите и за какъв брой време, в случай че не се брои насърчителното писмо от ΟFAC, че изборът на необикновен шеф е стъпка в вярна посока, научи Дъждовни води. Това е същото това “поверително ”, по думите на водача на ГЕРБ, писмо, което препратил на президента Румен Радев и той “се подразнил ”.
Игра на нерви
Докато ръководещите чакат „ зелена светлина “ от Съединени американски щати, президентът постави краткотрайна спирачка на процеса. Радев наложи несъгласие върху закона за разширените пълномощия на особения шеф, които не подлежат на административен и правосъден надзор. Мотивите му са, че те водят “до подкопаване на правовия ред в страната, опонират на съществени европейски правни правила и пораждат висок риск за обществените финанси ”.
Парламентарната комисия по енергетика към този момент преодоля ветото, а след нея ще го направи и Народното събрание. Така че идващото незнайно е какъв брой ще бави президентът указа за обнародването на закона в Държавен вестник, а с това и назначението на особения шеф. До датата, на която глобите влизат в действие - 21 ноември (петък), има броени дни. (А петък, също и вторник, са дните, в които излиза Държавен вестник.) Тази игра на нерви сред институциите не е нормално процедурно закъснение, а проява на власт кой държи контрола върху решението за бъдещето на „ Лукойл “. Контрола държи този, който има думата за назначението на особения шеф.
Чий ще е “особеният шеф ”
След като стана ясно, че особеният шеф ще е физическо лице - един или двама, се завъртя името на Иво Петров, някогашен управител в ΟΜV близо девет години съучастник на притежателя на „ Инса ойл “ Георги Самуилов. Според данни за 2021 година “Инса ойл ” държи към 37,6% от оборота в бранша на нефтопродуктите в България, водач е “Лукойл ”, чийто дял доближава 60%. Самуилов е свързван с Пеевски, което ускорява съмненията за следен избор. “Инса ойл ”, както и “Лукойл ” са измежду компаниите, задължени да обезпечават наложителни ресурси от горива, само че, както се оказа, не го е направила.
Опасността е, че стратегически актив като рафинерията може да смени топ мениджмънта, само че не и модела на въздействие. Освен рафинерията, “Лукойл ” има данъчни хранилища, продуктопровод, верига от над 220 бензиностанции. Има ли спор на ползи, в случай че се окаже, че особеният шеф да вземем за пример е бил управител във компания - претендент за актив на “Лукойл ”?
Особеният шеф е основна фигура, защото той ще договаря с възможните кандидат-купувачи. За Дойче Веле Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) разяснява, че за избора му би трябвало да има открит конкурс. ”За България ще е най-добре да откри стратегически западен вложител, който да промени качествено метода, по който се ръководи петролният бранш и да понижи опцията за политическо въздействие върху основните решения, които взима страната ”, споделя той.
Според ръководителя на “Продължаваме смяната ” Асен Василев “най-добре би било особеният шеф да е юридическо лице от огромна компания, оперираща на международните пазари ”. Ако това не може да се случи, второто най-хубаво нещо е да е някогашен чиновник на такава интернационална компания, разяснява той в Народното събрание. За вицепрезидентката Илияна Йотова сигналите от ръководещото болшинство демонстрират кое е най-същественото за тях: “Акцентът за тях е чий човек ще е особеният търговски шеф и кой ще придобие рафинерията “.
Особеният шеф ще държи ключа за договорката с българските активи на “Лукойл ” - дружно с шефа на ДАНС и, несъмнено, OFAC. А не министър председателят Росен Желязков, нито министърът на енергетиката Жечо Станков. Ако са правилни информациите, че турският Cengiz Holding и азербайджанската държавна компания SOCAR не се отхвърлят от проектите да закупят рафинерията в Бургас, особеният шеф може да завърши тази договорка или да я приключи поради други. Пред турско издание coбcтвeниĸът на турския холдинг Mexмeт Чингиз споделя, че глобите са пристигнали тъкмо преди сключване на договорката. “He cмe ce oтĸaзaли. Πpoyчвaмe ĸaĸвo мoжeм дa нaпpaвим пo зaĸoнeн път ”, декларира той.
Цени и (гео)политически игри
Влиянието на Русия върху българската политика посредством енергийните зависимости демонстрира какъв брой нежна остава енергийната автономност на страната и за какво изборът на стратегически вложител за „ Лукойл “ има значение надалеч оттатък чисто икономическите резултати. От спешната обстановка „ Възраждане “ се пробва да извлече политически дивиденти, прибягвайки още веднъж до проруска изразителност и изказвания, че ръководещите се стремят да трансфорат България във „ втора Украйна “. „ За да представим гледната точка на болшинството от българския народ “, разгласи водачът Костадин Костадинов, партийна делегация ще пътува до Русия за диалози с Дмитрий Медведев, някогашен президент и зам.-председател на съветския Съвет за сигурност. „ Възраждане “ възнамерява и подписка за сезиране на Конституционния съд за закона за особения шеф.
Руският дипломат Елеонора Митрофанова дефинира дейностите на България като „ прибързани и правно съмнителни “ и добави, че „ българите постъпват доста рисково “ и „ основават рисков казус “. Допълнително напрежение внасят и разнопосочните данни за запасите от горива. Според ръководителя на Агенция „ Държавен запас и военновременни ресурси “ Асен Асенов България разполага със ресурси от бензин за 35 дни и дизел за повече от 50. В същото време министърът на енергетиката съобщи в Народното събрание, че при допустимо най-лошия сюжет има бензин за 6 месеца и дизел – за четири. Пазарът стартира да се подгрява - цените на едро се покачват, оттова и на дребно. Масовият бензин А-95 нарастна от 2,37 лв. до 2,41 лева, а дизелът – от 2,36 лв. на 2,48 лв..
Колко подвластна е България
В същото време и други страни от района се пробват да си обезпечат дерогации от американските управляващи - Молдова ще договаря за такава, а Румъния, където също има рафинерия на „ Лукойл “, обмисля сходна стъпка. Най-сложно е за България, защото е пазар, мощно подвластен от горивата на съветската компания, а би трябвало да откри и покупател за активите ѝ. Това ще е пробата чий е особеният шеф, кой ще управлява пазара на горива и техните цени, а значи и обществената сеизмичност.
