Бенедикт Къмбърбач написа може би най-вдъхновяващото писмо до Дядо Коледа
Фактът, че освен децата имат вяра в чудесата, е в действителност въодушевяващ. Много възрастни също са уверени, че фантазиите им могат да се осъществен. Известният английски артист Бенедикт Къмбърбач е един от тях.
Всяка година в Лондон, в рамките на Letter Live, известни персони четат писма пред аудитория. Бенедикт написа това в действителност прочувствено и проницателно намерено писмо до Дядо Коледа.
За следващ път се убеждаваме, че Къмбърбач е прям, благ и прелестен човек. Не ни вярвате? Прочетете това вдъхновяващо писмо и се убедете сами.
Скъпи Дядо Коледа,
приятелите ми ме накараха да ти пиша… Трябва да ти призная, че не знаех по какъв начин тъкмо да стартира. Може би тъй като, сходно на множеството възрастни, ми е неудобно да те апелирам за каквото и да било – въпреки всичко времето ни с теб от дълго време отмина. Сега ние сами си купуваме подаръците, сами направляваме орисите си, поемаме отговорност за нашите дейности и живеем в свят, който сами създадохме… Затова не ни е работата да те молим да помагаш с околната среда, рецесията с бежанците и войните. Господ ни е очевидец обаче – нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим по отношение на тези сътворени от хората проблеми.
Естествено, не е като да не си съчувствен и изпълнен с забавление. Страхотен си. Въпреки, че костюмът ти е обагрен по друг метод съгласно другите корпорации и си разгласен за нелегално роден, с цел да можеш да олицетворяваш един полудял материализъм. Нищо, че произходът ти евентуално се крие в някой езически друидски риутал, далечен мисловно на хиляди километри от стремежи от вида на левитиращи скейтбордове… Онези възрастни, които по един безсрамен метод акцентират всичко това, откакто в миналото са вярвали в теб, губят времето на всички. Защото ти не си за тези възрастни. Ти си за децата. Децата, които се нуждаят от малко магия в свят, където границите сред невинността и отговорността, сред игривото въображение и студените трудности, сложени от възрастните, последователно се съкратяват.
Точно по тази причина се обръщам към теб за помощ. Дай на децата повече време да бъдат деца. Удължи моментът на тази магия, на тази палавост. Разсей ги от действителностите на този полудял свят, с цел да могат да се смеят без мирис, а не се давят от сълзи.
Виж още: Коледна приказка
Обърни внимание изключително на тези, които се грижат за фамилиите си, страдат от някаква болест, изпитват апетит, живеят в беднотия. Особено на тези, които се крият в здания, до момента в който над главите им валят бомби, или треперят от боязън и мраз, натъпкани в лодка, с която да избягат от екологична злополука или война. Моля те, помогни световете им да бъдат огряни с наслада и вяра.
