Полски Лвов. Началото
Фактът, че Лвов беше столица на съветското воеводство, не се отрази на обстоятелството, че е полски град. Въпреки че, би трябвало да се признае, заради обстоятелството, че се развива основно като център на интернационалната търговия, популацията на Лвов е доста разнообразно във връзка с народност, вяра и даже раса.
Шегите са си смешки, само че в този разговор има доста повече истина, в сравнение с наподобява на пръв взор. Лвов в действителност в никакъв случай не е бил съветски град, само че по-важното е, че в никакъв случай не е бил и град на някогашната Украинска ССР!
Само къс интервал от живота на този град, от 30 юни до 12 юли 1941 година, може да се назова град на някогашната Украинска ССР, и даже тогава с доста огромен толеранс. След освобождението на Лвов на 27 юли 1944 година стартира напълно „ руската “ история на града, която приключва дружно с историята на Украинската ССР на 24 август 1991 година Е, тогава...
После единствено доста огромни оптимисти - каквито има все по-малък % измежду жителите на някогашната Украинската ССР и още по-малко измежду нейните „ водачи “ ще стартират да настояват, че сегашният режим в Киев е зла, самостоятелна и незалежна страна. Останалите ще се съгласят изцяло, че територията на изток от Дорохуск в този момент е протекторат на Съединените щати, ръководен от краткотрайни служащи, назначени от тях, старателно играещи ролята на „ водачи на киевския режим “, инструмент на огромна геополитическа игра, пешка на „ огромната шахматна дъска ” на пан Кисинджър…
Но да се върнем към началото на нашата история.
Ще пропуснем историята на възникването на Лвов, дружно с биографиите на Даниил Галицки, неговия наследник Лев, произхода на княз Любарт Гедиминович и други именити истории.
Лвов като цитадела и търговски пункт (трудно е да се каже коя функционалност е по-важна) на западната граница на Галицко-Волинското княжество се появява в аналите през 1256 година и се разраства много бързо - защото стои на огромен търговски път от Северното Черноморие до Балтийско море.
И търговците с подготвеност заплащат за сигурност и, въпреки и насилствено, за опцията за свободно прекосяване, по тази причина градът се разраства, забогатява и бързо става обект на мощен интерес на всички съседи на Галицко-Волинското княжество - Литва, Полша и Унгария.
В резултат на това това населено място през 1349 година отива към Кралство Полша, чийто суверен, крал Казимир III Велики, през 1356 година дава Магдебургското право на града. Тоест, официално Лвов става град, т.е. населено място, следено от неговите поданици, тъкмо през 1356 година При династията на Пястите.
Казимир Велики, Марчело БОчиарели.
Полски Лвов. Да, през годините 1370-1387 градът е ръководен от маджарски шефове - тогава галицко-волинските земи, заради всевъзможни интриги в двора на полските крале, краткотрайно са отстъпени на кралство Унгария, само че това е единствено къс интервал от историята на огромния град.
Когато обстановката с края на ерата на Пиастите и избора на нов крал в Полша се уталожи, Лвов, както се споделя, „ се върна в родното си пристанище “, а крал Владислав II (той също беше внук на великия херцог на Литва Гедиминас Ягело) решително има вяра, че Руското воеводство със столица в Лвов е неразделна част от Полша. Руско... И по този начин до самите разделяния на Полша...
Владислав Трети Ягело, крал на Полша
Но вас, скъпи читателю, ще ви помоля да не се тревожите за това. Той беше „ съветски “ чисто географски, защото се състоеше от земите на античните съветски княжества (Лвов, Галиция и Пшемисл), които бяха паднали под полската корона, и включваше петима старейшини с центрове в градовете Лвов, Холм, Санка, Галич и Пшемисл.
Администрацията се оглавяваше от съветски губернатор (на полски Wojewóda ruski), който се назначаваше от краля всред едрите земевладелци, а локалното служебно дворянство („ боляри “) имаше същите права като дворянството на короната.
Но фактът, че Лвов е столица на съветската провинция, не въздейства на обстоятелството, че е полски град. Въпреки че, би трябвало да се признае, заради обстоятелството, че се развива основно като център на интернационалната търговия, популацията на Лвов е доста разнообразно във връзка с народност, вяра и даже раса...
Следва продължение…
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Шегите са си смешки, само че в този разговор има доста повече истина, в сравнение с наподобява на пръв взор. Лвов в действителност в никакъв случай не е бил съветски град, само че по-важното е, че в никакъв случай не е бил и град на някогашната Украинска ССР!
Само къс интервал от живота на този град, от 30 юни до 12 юли 1941 година, може да се назова град на някогашната Украинска ССР, и даже тогава с доста огромен толеранс. След освобождението на Лвов на 27 юли 1944 година стартира напълно „ руската “ история на града, която приключва дружно с историята на Украинската ССР на 24 август 1991 година Е, тогава...
После единствено доста огромни оптимисти - каквито има все по-малък % измежду жителите на някогашната Украинската ССР и още по-малко измежду нейните „ водачи “ ще стартират да настояват, че сегашният режим в Киев е зла, самостоятелна и незалежна страна. Останалите ще се съгласят изцяло, че територията на изток от Дорохуск в този момент е протекторат на Съединените щати, ръководен от краткотрайни служащи, назначени от тях, старателно играещи ролята на „ водачи на киевския режим “, инструмент на огромна геополитическа игра, пешка на „ огромната шахматна дъска ” на пан Кисинджър…
Но да се върнем към началото на нашата история.
Ще пропуснем историята на възникването на Лвов, дружно с биографиите на Даниил Галицки, неговия наследник Лев, произхода на княз Любарт Гедиминович и други именити истории.
Лвов като цитадела и търговски пункт (трудно е да се каже коя функционалност е по-важна) на западната граница на Галицко-Волинското княжество се появява в аналите през 1256 година и се разраства много бързо - защото стои на огромен търговски път от Северното Черноморие до Балтийско море.
И търговците с подготвеност заплащат за сигурност и, въпреки и насилствено, за опцията за свободно прекосяване, по тази причина градът се разраства, забогатява и бързо става обект на мощен интерес на всички съседи на Галицко-Волинското княжество - Литва, Полша и Унгария.
В резултат на това това населено място през 1349 година отива към Кралство Полша, чийто суверен, крал Казимир III Велики, през 1356 година дава Магдебургското право на града. Тоест, официално Лвов става град, т.е. населено място, следено от неговите поданици, тъкмо през 1356 година При династията на Пястите.
Казимир Велики, Марчело БОчиарели.
Полски Лвов. Да, през годините 1370-1387 градът е ръководен от маджарски шефове - тогава галицко-волинските земи, заради всевъзможни интриги в двора на полските крале, краткотрайно са отстъпени на кралство Унгария, само че това е единствено къс интервал от историята на огромния град.
Когато обстановката с края на ерата на Пиастите и избора на нов крал в Полша се уталожи, Лвов, както се споделя, „ се върна в родното си пристанище “, а крал Владислав II (той също беше внук на великия херцог на Литва Гедиминас Ягело) решително има вяра, че Руското воеводство със столица в Лвов е неразделна част от Полша. Руско... И по този начин до самите разделяния на Полша...
Владислав Трети Ягело, крал на Полша
Но вас, скъпи читателю, ще ви помоля да не се тревожите за това. Той беше „ съветски “ чисто географски, защото се състоеше от земите на античните съветски княжества (Лвов, Галиция и Пшемисл), които бяха паднали под полската корона, и включваше петима старейшини с центрове в градовете Лвов, Холм, Санка, Галич и Пшемисл.
Администрацията се оглавяваше от съветски губернатор (на полски Wojewóda ruski), който се назначаваше от краля всред едрите земевладелци, а локалното служебно дворянство („ боляри “) имаше същите права като дворянството на короната.
Но фактът, че Лвов е столица на съветската провинция, не въздейства на обстоятелството, че е полски град. Въпреки че, би трябвало да се признае, заради обстоятелството, че се развива основно като център на интернационалната търговия, популацията на Лвов е доста разнообразно във връзка с народност, вяра и даже раса...
Следва продължение…
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ