Факт е, че в САЩ има два пъти повече тигри

Факт е, че в Съединени американски щати има два пъти повече тигри – сред 5 000 и 10 000 – в сравнение с има на независимост в природата в целия свят. Голяма част от тях не са в зоологически градини, а в частни домове, където са държани като домашни любимци. Но по какъв начин хората съумяват да си купят екзотично животно?

Като начало, законите и регулаторните принадлежности са нищожни или просто прекомерно хлабави. Конкретно в Съединени американски щати, локалният орган за селско стопанство не разрешава притежанието на тигри… в случай че притежанието им не е за излагане на показ. Добива се позволение, което всеки може да изкара, за „ изложител “ против такса за подаване на молбата от 10 $ и по-късно годишна такса сред 30 и 300 $ според какъв брой животни има човек. За самата покупко-продажба няма никакви регулации. При избрани условия, притежателят на животното може даже да приспадне цената му от налозите си. На всичкото от горната страна държавното управление не следи изключително по какъв начин и къде се грижи човек за екзотичния си любим си, проверявайки го към един път годишно. При каквито и да е нарушавания на целия този развой, санкциите са алегорични, а животното не се конфискува, тъй като страната просто няма къде да го прибере.

За благополучие на хора и природа, в доста други елементи на света продажбата на екзотични животни е контролирана по-стриктно, от време на време до прекаленост като да вземем за пример в Австрия, където притежанието на тигри е напряко неразрешено, като се изключи зоопаркове и резервати. Но в множеството страни е разрешено като просто процеса на изкарване на позволение е по-строг.

Бенгалски тигър албинос

С какви пари би трябвало да разполагаме щом е толкоз елементарно? Излиза, че не са толкоз скъпи и не е нужно да сме милионери, с цел да се сдобием с животинка. Дори от време на време можем да я получим гратис, в случай че притежателят й желае да се отърве от нея (най-често тъй като не може да понесе грижите, които животното изисква). В взаимозависимост от типа, съответно дребните тигърчета могат да се намерят за сред 1000 и 3000 $, като за още по-екзотичните типове цената се качва – да вземем за пример, едно бенгалско тигърче албинос може да стигне цена десетки хиляди долари. Конкретно с този тип би трябвало да се има поради също по този начин, че дребните са резултат на толкоз продължителни връзки сред роднинско свързани тигри, че грижата за здравето им може да излезе доста скъпа.

Това ни довежда до първия от огромните разноски – здраве. Малко ветеринари са задоволително квалифицирани (и в същото време искат) да се грижат за един тигър като на малцината услугите им не са тъкмо евтини. В някои случаи ветеринарните грижи изисква превозване на животното на дълги дистанции, което също е безценен, а и комплициран развой.

Следва храната. Един огромен тигър ще се нуждае от към 15 кг месо дневно, плюс спомагателни добавки, защото конското и кравешкото месото, което най-често се употребява за храна, не обезпечава всичко, от което животните се нуждаят. За да понижат разноските, някои хора употребяват животни, убити от коли на улицата.

Място. Един средностатистически мъжки тигър на независимост в природата разполага с към 100 квадратни километра земя, а женските населяват към 18 квадратни километра. Разбира се, малко на брой могат да обезпечат земя с такива размери. Но дребната по размери повърхност не заобикаля казуса, че тигрите са извънредно положителни в това да бягат даже при доста високи огради. Затова те постоянно просто са затваряни в дребни кафези.

Сега е подобаващ миг да отбележим, че тигрите в никакъв случай не стопират да гледат на хората като плячка, даже в случай че ги отглеждат от дребни. Добър образец е Синди Гамбъл от Минесота, която се грижи за тигри над 10 години, до момента в който един ден през 2006 нейният домакински бенгалски тигър не я атакува и убива.

Вероятно най-популярната покруса с екзотични животни от частна сбирка, е казусът с частния Zanesville Zoo от 2011 в щата Охайо, Съединени американски щати. Тогава притежателят им Тери Томпсън взема решение да ги пусне всичките – два вълка, един макак, един бабуин, шест мечки, две мечки гризли, три лъва, три пуми, 17 лъва (девет мъжки и осем женски) и 18 бенгалски тигъра.

Когато полицията идва на място, служителите на реда откриват тялото на Томпсън, който се самоубива с патрон в главата откакто освобождава животните си. Така органите на реда се озовават в доста рискова обстановка, с която са зле готови да се оправят. Съседът на Тери, Сам Копчак, първи вижда какво е направил Томпсън, когато вижда, че конете му за извънредно уплашени. Думите на Сам за случая: „ Казвам ви, лъвът е неприятен, лъвицата е неприятна, вълкът е неприятен и мечката, но… те не могат да се съпоставят с тигъра. Възрастният тигър е доста по-голям от лъвовете. Тигрите бяха заобиколили конете и ръмжаха. “

След този случай доста места по света вършат проверка на разпоредбите си във връзка с притежаването на екзотични животни като се вършат и промени. Но както доста природозащитници биха ни показали – да има правила и да има кой да ги съблюдава са две разнообразни неща.