Изтребител без късмет: САЩ се отказват от производството на F-20 ...
F-20 Tigershark не съумява да премине оттатък стадия на първообраз. Построени са единствено три такива изтребителя. Този аероплан е създаден като част от плана FX по време на ръководството на 39-ия президент на Съединени американски щати Джими Картър. Целта е била да се създаде относително на ниска цена изтребител, който да може да се конкурира с най-хубавите руски изтребители по това време.
Проектът FX създава изтребители, които по своите характерности заемат междинно състояние сред F-5E Tiger и F-16A Fighting Falcon. Тези самолети не са получили чувствителни технологии, а са разчитали основно на изпитани във времето решения. Резултатът е F-20, който макар неналичието на модерни технологии, е имал отлични характерности.
F-20 Tigershark е основан на F-5 Freedom Fighter. И трите прототипа са направени от относително евтини материали, с цел да се противодейства на опасността от руските изтребители МиГ. Самолетът е задвижван от турбовентилаторен мотор General Electric F404. С включени форсажни горивни камери, той създава 23 120 Nm двигателна сила, което разрешава на изтребителя да доближава скорости до 2,1 Мах (около 2510 км/ч).
F-20 Tigershark е оборудван и с модернизиран радар General Electric AN/APG-67, екран в пилотската кабина и ръчно ръководство на дросела. Освен това е имал отлична видимост с помощта на огромна, запечатана, куполообразна пилотска кабина.
Изтребителят е въоръжен с две 20-милиметрови оръдия M239A2 и е можел да носи до 3600 кг муниции. Освен това, F-20 Tigershark е можел да изстрелва ракети „ въздух-въздух “ AIM-9 Sidewinder и AIM-7 Sparrow, както и ракети „ въздух-земя “ AGM-65 Maverick.
F-20 Tigershark е планиран за експорт в други страни. Плановете обаче се трансформирали. Проблемът била напрегнатата политическа обстановка по това време, обвързвана със Студената война.
F-20 Tigershark има впечатляващи благоприятни условия евтино. Въпреки това, Съединени американски щати в последна сметка облекчават рестриктивните мерки за експорт на F-15 и F/A-18 при 40-ия президент Роналд Рейгън, което води до края на програмата за изтребители.
Освен това решаващият фактор за изоставянето на плана е гибелта на двама тестови водачи. Дарел Корнел и Дейвид Барнс губят схващане при маневри с високо натоварване, показа изданието.
Проектът FX създава изтребители, които по своите характерности заемат междинно състояние сред F-5E Tiger и F-16A Fighting Falcon. Тези самолети не са получили чувствителни технологии, а са разчитали основно на изпитани във времето решения. Резултатът е F-20, който макар неналичието на модерни технологии, е имал отлични характерности.
F-20 Tigershark е основан на F-5 Freedom Fighter. И трите прототипа са направени от относително евтини материали, с цел да се противодейства на опасността от руските изтребители МиГ. Самолетът е задвижван от турбовентилаторен мотор General Electric F404. С включени форсажни горивни камери, той създава 23 120 Nm двигателна сила, което разрешава на изтребителя да доближава скорости до 2,1 Мах (около 2510 км/ч).
F-20 Tigershark е оборудван и с модернизиран радар General Electric AN/APG-67, екран в пилотската кабина и ръчно ръководство на дросела. Освен това е имал отлична видимост с помощта на огромна, запечатана, куполообразна пилотска кабина.
Изтребителят е въоръжен с две 20-милиметрови оръдия M239A2 и е можел да носи до 3600 кг муниции. Освен това, F-20 Tigershark е можел да изстрелва ракети „ въздух-въздух “ AIM-9 Sidewinder и AIM-7 Sparrow, както и ракети „ въздух-земя “ AGM-65 Maverick.
F-20 Tigershark е планиран за експорт в други страни. Плановете обаче се трансформирали. Проблемът била напрегнатата политическа обстановка по това време, обвързвана със Студената война.
F-20 Tigershark има впечатляващи благоприятни условия евтино. Въпреки това, Съединени американски щати в последна сметка облекчават рестриктивните мерки за експорт на F-15 и F/A-18 при 40-ия президент Роналд Рейгън, което води до края на програмата за изтребители.
Освен това решаващият фактор за изоставянето на плана е гибелта на двама тестови водачи. Дарел Корнел и Дейвид Барнс губят схващане при маневри с високо натоварване, показа изданието.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ