Изненада! Тези думи, употребявани всекидневно в българския език, са арабски
Езикът ни е най-ранният документално документиран славянски език, което допуска както вековно развиване, обвързвано с доста промени, подбудени от естествени процеси, по този начин и въздействие на доста други езици върху нашия и привнасяне на думи от тях в ежедневната ни тирада. Българският език изобилства от турски, гръцки думи, което е разбираем поради вековното иго, персийски думи, навлезнали в езика ни както с езици-посредници, най-често турски, по този начин и по незнайни способи, думи с корен от латински, немски, френски, румънски и други – и заемки, и чуждици.
Сред най-любопитните обстоятелства, свързани с езика ни, е наличието на думи от езици на нации, с които не сме делили общи земи или най-малко липсват исторически данни, сочещи взаимоотношение, което би могло да докара до привнасяне на думи от тези езици в нашия. Такъв е освен персийският език, само че и африканските езици. Изненадахте се, нали?
Думи в българския език с арабски корен също ни изненадват и пораждат доста въпроси. Кои са най-известните от тях, намиращи приложение в ежедневната ни тирада и през днешния ден, чиито генезис даже постоянно не подозираме?
Повечето от думите в българския език с арабски корен са навлезнали в езика ни посредством език-посредник – турския. Ето за какво доста от тях не подозираме, че са от арабски генезис и изцяло неправилно считаме, че сме заели от турския. Някои съдържат единствено корена на арабската дума, други са трансформирали корено смисъла си през вековете до момента в който трети са изцяло идентични с арабските думи. Сред тези думи в българския език с арабски корен са:
– Названия на храни и питиета, станали част от обичайна ни кухня и употребявани у нас като тахан, сода, халва, шафран, зехтин, кускус, мусака, ашуре, кадаиф, курбан и други, които действително са наименования на храни, присъщи и обичайни за арабския свят и Турция.
– Предмети от бита, измежду които калъф, зар, чорапи, халат, мас, матрак, мушама, кофа, тенджера и други.
– Думи, които по-скоро считаме за такива с турски генезис – хатър, халал, евала, мухабет, срам, съклет, безгрижен, сеир, ищах и други.
– Имена на цветя, някои от които обичайно се отглеждат у нас във всяка градина, без да подозираме произхода им – лалета, карамфил.
– Някои от думите, присъщи за речта на нашите баби, употребявани обичайно в селата и градчетата в тези отминали дни – чеиз, трапеза, диплома, еснафин, кале, сахан и други, също са арабски генезис, пишат сътрудниците от пловдив24.бг.
– Думи, свързани с науката – математически термини като цифра, алгебра, логаритъм, алхимия. Особено любопитна е историята на думата алгебра, произхождаща от в началото означаваща „ възобновяване на разрушени елементи “. Математическото си значение думата получава доста по-късно от названието на книга, написана от математикът Ал-Харезм през IX век.
– По отношение на арабските числа тези, които използваме у нас, назоваваме точно арабски, само че арабите назовават своите числа индийски. Оказва се, че българите и арабите употребяват две разновидности на една и съща цифрова система, основани и двете от арабските математици въз основа на цифровата система в Индия. Една от тези две разновидности навлиза в Европа, търпи промени и става формалната тук, носеща името „ арабски числа “ поради произхода си.
Броят на думите в българския език с арабски корен е забележителен – стотици са те, като за сериозен % от тях даже не подозираме, че не са наши, родни.
Всъщност арабският език е доста по-разпространен, в сравнение с евентуално мислите, въпреки да е и един от най-трудните за проучване езици. Арабският е петият най-говорим език в света и един от шестте публични езика на Организация на обединените нации. Останалите са британски, френски, китайски, испански и съветски.
Арабският език е любопитен с това, че липсват основни букви, написа се на ляво, има писмеността 29-ти знак, наименуван хамза, изписването на буквите е друго съгласно това дали са първоначално, средата или в края на думата, водещо е мястото на глагола в изречението и нормално точно с глагол стартират изреченията в арабския език, а самият литературен арабски език е наименуван от средновековните арабски книжовници „ език на красноречието “.
Сред най-любопитните обстоятелства, свързани с езика ни, е наличието на думи от езици на нации, с които не сме делили общи земи или най-малко липсват исторически данни, сочещи взаимоотношение, което би могло да докара до привнасяне на думи от тези езици в нашия. Такъв е освен персийският език, само че и африканските езици. Изненадахте се, нали?
Думи в българския език с арабски корен също ни изненадват и пораждат доста въпроси. Кои са най-известните от тях, намиращи приложение в ежедневната ни тирада и през днешния ден, чиито генезис даже постоянно не подозираме?
Повечето от думите в българския език с арабски корен са навлезнали в езика ни посредством език-посредник – турския. Ето за какво доста от тях не подозираме, че са от арабски генезис и изцяло неправилно считаме, че сме заели от турския. Някои съдържат единствено корена на арабската дума, други са трансформирали корено смисъла си през вековете до момента в който трети са изцяло идентични с арабските думи. Сред тези думи в българския език с арабски корен са:
– Названия на храни и питиета, станали част от обичайна ни кухня и употребявани у нас като тахан, сода, халва, шафран, зехтин, кускус, мусака, ашуре, кадаиф, курбан и други, които действително са наименования на храни, присъщи и обичайни за арабския свят и Турция.
– Предмети от бита, измежду които калъф, зар, чорапи, халат, мас, матрак, мушама, кофа, тенджера и други.
– Думи, които по-скоро считаме за такива с турски генезис – хатър, халал, евала, мухабет, срам, съклет, безгрижен, сеир, ищах и други.
– Имена на цветя, някои от които обичайно се отглеждат у нас във всяка градина, без да подозираме произхода им – лалета, карамфил.
– Някои от думите, присъщи за речта на нашите баби, употребявани обичайно в селата и градчетата в тези отминали дни – чеиз, трапеза, диплома, еснафин, кале, сахан и други, също са арабски генезис, пишат сътрудниците от пловдив24.бг.
– Думи, свързани с науката – математически термини като цифра, алгебра, логаритъм, алхимия. Особено любопитна е историята на думата алгебра, произхождаща от в началото означаваща „ възобновяване на разрушени елементи “. Математическото си значение думата получава доста по-късно от названието на книга, написана от математикът Ал-Харезм през IX век.
– По отношение на арабските числа тези, които използваме у нас, назоваваме точно арабски, само че арабите назовават своите числа индийски. Оказва се, че българите и арабите употребяват две разновидности на една и съща цифрова система, основани и двете от арабските математици въз основа на цифровата система в Индия. Една от тези две разновидности навлиза в Европа, търпи промени и става формалната тук, носеща името „ арабски числа “ поради произхода си.
Броят на думите в българския език с арабски корен е забележителен – стотици са те, като за сериозен % от тях даже не подозираме, че не са наши, родни.
Всъщност арабският език е доста по-разпространен, в сравнение с евентуално мислите, въпреки да е и един от най-трудните за проучване езици. Арабският е петият най-говорим език в света и един от шестте публични езика на Организация на обединените нации. Останалите са британски, френски, китайски, испански и съветски.
Арабският език е любопитен с това, че липсват основни букви, написа се на ляво, има писмеността 29-ти знак, наименуван хамза, изписването на буквите е друго съгласно това дали са първоначално, средата или в края на думата, водещо е мястото на глагола в изречението и нормално точно с глагол стартират изреченията в арабския език, а самият литературен арабски език е наименуван от средновековните арабски книжовници „ език на красноречието “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ