Езикът е динамичен и неизменно се променя. Той не може

Проф. Светла Коева в Час ЛИК на БТА: Българският език се променя и зависи от всички нас

Езикът е динамичен и непроменяемо се трансформира. Той не може да остане неподвижен, а това, че предстои на смяна, е позитивен аспект. Промените в езика зависят от нашето развиване и отношение – той отразява всеки един от нас. Това показа в предаването „ Час ЛИК “ на Българска телеграфна агенция проф. Светла Коева, началник на Института за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ при Българска академия на науките. В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, тя разиска значимостта на езика за образованието и националната еднаквост.

Според проф. Коева, главната цел на института е да изследва и разказва българския език на най-високо равнище. Тя е експерт по езиковедие и управлява Секцията по компютърна филология в института.

Проучванията върху българския език водят до основаването на разнообразни правописни и тълковни речници, както и речници по етимология. Тези запаси са предопределени за всички – възпитаници, учители и целия публично.

„ Написаното остава, пиши вярно “

„ Нашата задача в Института за български език е да служим на българския език и да поддържаме националната еднаквост “, добави тя. Месец май е значим за откривателите заради 24 май, когато означават с посланието: „ Написаното остава, пиши вярно “.

„ Конкурсът за диктовки е ориентиран в началото към възпитаници, само че е отворен за всеки, който почита българския език. През май участниците могат да изпращат свои диктовки и фотоси, които показват по какъв начин пишат, за да покажат уважението си към българския език и делото на светите братя “, описа проф. Коева.

Творчеството на думи

В института сме организирали състезания за нови думи, навлизащи в езика, които са подбрани от нашите лексикографи и получили тълковни смисли. Примери за нови термини включват „ вестоструй “ вместо „ нюзфийд “ и „ роболет “ за „ дрон “.

Български и интернационалните организации, както и онлайн речници, вършат ранглисти на думите на годината. През 2025 година измежду определените думи бяха „ евро “, „ митинг “, „ безсрамие “, а фамозният израз „ 6-7 “ е доста употребен от младите. Напоследък, „ бангаранга “ от песента Bangaranga, с която България завоюва „ Евровизия “, е измежду най-употребяваните думи. Проф. Коева разиска по какъв начин тези термини са се наложили в българския език.

„ Изборите на думи на годината в България нормално са учредени на мнението на участниците, което не е представително и може да отразява политическо въздействие или групови трендове “, сподели тя. В подтекста на задграничните ранглисти, проф. Коева уточни, че те нормално се базират на търсене на нови термини в речниците.

Изкуственият разсъдък – положително или зло за езика

Изкуственият разсъдък е иновационна технология, която може да бъде от изгода за хората, посочи проф. Коева.

„ Зависи от нас по какъв начин я използваме и по какъв начин формулираме нашите запитвания, по какъв начин интерпретираме отговорите. Подобно на интернет и обществените мрежи, и изкуственият разсъдък е наличен съвсем на всеки “, добави тя.

Проф. Коева обаче акцентира, че „ в случай че не използваме вярно новите технологии, можем да нараним себе си, като спрем да мислим или стартираме да опростяваме метода на мислене. “ Мисленето е значимо за осмисляне на информацията и извеждане на логичен заключения, изключително когато пишем.

Образованието е обвързвано с тематиката за бъдещето на българския език, продължи тя. „ Обучението по отношение на потреблението на изкуствен интелект е от значително значение, тъй като неправилното му използване може да подмени нашето познание “, добави проф. Коева.

„ Час ЛИК “ на Българска телеграфна агенция приключва с „ Портрет в 3 думи “.