Eй, азиатец, какво търсиш тук?: в Германия хората с азиатски

" Eй, азиатец, какво търсиш тук? ": в Германия хората с азиатски черти от дълго време се сблъскват с предубеждения и расизъм. Пандемията от ковид в допълнение утежни отношението към тях.

Азиатци в Берлин

" Eй, азиатец, какво търсиш тук? "  - Заки от Индонезия често е бил обиждан по берлинските улици. Студентът един път даже бил блъскан и обичай. И друга студентка от Индонезия споделя за расистки прояви в Берлин. В новогодишната нощ даже я замерили с бомбичка. Тя е съвсем сигурна, че това ѝ се е случило, тъй като била забулена с хиджаб.

Китайският деятел и режисьор на документални филми Попо Фан споделя за неприятни прекарвания в берлинското метро. През 2019 година веднъж след него подвикнали " Върви си на м...... в Китай! ". Седем или осем души били очевидци на тази срамна преживелица. Само че нито един от тях не го защитил. " Никой не ми помогна, никой не погледна даже към мен. Всички бяха забили погледи в смарт телефоните си или просто извръщаха глави ", споделя той.

Малко след тази преживелица избухва пандемията от ковид. Явно тя допълнително ускори расизма против хората от азиатски генезис, тъй като се счита, че вирусът е тръгнал от китайския град Ухан. Предразсъдъците на германците по отношение на азиатците обаче датират от доста по-далечни времена.
Редакцията предлага
Първо през 1930-те. А след това и през 1990-те.

През 1930-те години националсоциалистите в Германия прокуждат китайците, живеещи в страната, а някои от тях даже са изпратени в лагери за насилствен труд. Но най-много случаи на антиазиатски набези са регистрирани десетилетия по-късно - след Обединението на Германия. Тогава в обект на офанзиви се трансформират главно хора от Виетнам, поканени по времето на комунистическия режим в Германска демократична република по силата на трудови контракти. До рухването на Стената през ноември 1989 година в някогашната Германска демократична република е имало до 60 000 гастарбайтери от югоизточната азиатска страна.

Две години по-късно група неонацисти атакува едно виетнамско общежитие в град Хойерсверда в провинция Саксония, а локални хора и зяпачи даже им ръкопляскат. Трагични събития с расистки темперамент се разиграват и през 1992 година в Росток, където близо 1000 десни екстремисти атакуват едно виетнамско общежитие и го подпалват. Полицията, която пристигнала прекомерно късно на мястото на пожара, се оказва зле готова за дейности и безсилна да се оправи с озверялата навалица.

" Това трагично събитие остави мощен отпечатък в съзнанието на тези, които се борят против расизма в днешна Германия “, споделя берлинският деятел Ферат Али Кочак. " Тогава ни стана ясно, че расизмът против азиатците, въпреки и да не е постоянно ясно видим, по разнообразни аргументи е пуснал дълбоки корени в немското общество ", споделя той.

През 1992 този блок в Росток е запален от десни екстремисти, тъй като в него живеели виетнамци

Сега пандемията от ковид изкара на повърхността част от тези предразсъдъци и омрази. Пак в Берлин режисьорът Попо Фан претърпял и други срамни случки - така да вземем за пример един път му подвиквали " Коронавирус, ковид! ". След това той отишъл в полицията и подал недоволство. " Полицията обаче не предприе безусловно нищо, а аз ги попитах: Какво чакате още, да ме убият ли? ", споделя Фан. Той бил толкоз мощно травмиран от случилото се, че от този момент насам към този момент не употребява обществен транспорт.

" Ти да нямаш ковид? "

Попо Фан счита, че антиазиатският расизъм в Германия се укрепва и от клишетата във филмите, показвани по малкия екран. В тях доста рядко се появяват азиатски артисти, а когато има такива, те обслужват най-вече стандарти - да вземем за пример келнерка в азиатски ресторант или младо азиатско момиче, което работи в салон за разтривки.

Расизмът против азиатците се среща даже в онлайн-портали за запознанства, споделя Фан. В една от обявите да вземем за пример пишело, че сексът с азиатските мъже бил противен, тъй като те били " мазни и хлъзгави като делфини ".

Мишел, млада китайка от Бон, споделя пък, че постоянно я питали: " Ти да нямаш ковид? ". И макар че въпросът съдържа расистки подтекст, тя демонстрира схващане. " Все отново вирусът е тръгнал от Китай ", споделя тя и прибавя, че даже и хората в провинция Хубей, където бяха регистрирани първите случаи на Ковид-19, са били обществено стигматизирани. Въпреки всичко обаче Мишел се смята за добре призната в Германия.  " Често да вземем за пример ме стопират, с цел да ме питат за пътя, макар че имам задграничен тип ", споделя тя. В началото на престоя си в Германия на моменти се чувствала дискриминирана, само че в това време счита, че това се дължи най-вече на културни разлики и дребни недоразумения. " Германците са прекомерно открити и директни ", споделя тя.

Младите са по-отворени към света

Особено младежите в Германия през днешния ден са доста отворени към света и все по-често обръщат внимание на тематиката за расизма, споделя южнокореецът Франк Юнг, създател и водещ на един подкаст за германци с задгранични корени. " Те си пишат с хора от цялостен свят и не се вълнуват от цвета на кожата ", споделя Франк.

И активистът Али Кочак мисли по този начин. Той прибавя: " Движението Black Lives Matter в Съединени американски щати и антирасистките митинги след подлите убийства в Ханау промениха нещо в съзнанието на обществото ".

През февруари 2020 в град Ханау немски десен екстремист простреля девет души с чуждестранен генезис, измежду които и един българин. " Ние живеем в един неправдив свят и се нуждаем от доста повече взаимност ", споделя. " Днешните младежи го осъзнаха и намерено го показват. "