Кой се страхува от инвестицията на „Сърце и мозък“ в Стара Загора и иска по болшевишки да я спре
Евтиният популизъм – да се спрат новите вложения в съвременни лечебни заведения – тиражиран в публикацията, води до задълбочаване на националната злополука в опазването на здравето
На 21.09.2022 година уеб сайтът Clinica.bg разгласява без позволение документи на Търговска Лига, с които се е сдобила по незаконен метод за да накърни положителното име и провокира прекъсване на новите планове на „ Сърце и Мозък “. Медията е благосъстоятелност на Дечко и Иван Колеви, които имат и МБАЛ „ Тракия “ в Стара Загора.
Твърденията на създателя Мария Чипилева са неоснователни и имат за цел да пречат на конкуренцията по качество със остарялата болница в Стара Загора. С тях законът се нарушава жестоко и дават съображение за търсене на наказателна и цялостна имуществена отговорност на създателя и на притежателите на уеб страницата.
В текста се прокарва клеветата за „ политическия чадър “ над „ Сърце и мозък “ и се желае от политическите партии да забранят, по болшевишки, новите вложения в опазването на здравето
Авторът дефинира превратно „ публичния интерес “ и „ публичните потребности “ в опит да отбрани бизнес-интереса на притежателите на медията от Стара Загора и на МБАЛ „ Тракия “, като ги опълчва на конкуренцията по качество и новите съвременни вложения в опазването на здравето и болничната помощ. Говори с езика на омразата за „ инвазия “, „ шепа вложители с доста милиони “ и прокарва концепцията за политическа непоносимост към „ роенето на лечебни заведения “, с цел да се запазят и поддържат болниците-табелки, рекордно високата смъртност и растящото неодобрение на пациентите от болничната помощ в старите лечебни заведения. Стига се до такава степен да се твърди уверено, че с новите лечебни заведения се лимитира “достъп[ът] до лекуване на пациентите, вместо подобряването му ”.
В публикацията създателят по едно и също време ръси хвалби и офанзиви против ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, Демократична България и Движение за права и свободи. Това не е изненада, тъй като нито проектът „ Сърце и Мозък “ - София е спрян дефинитивно (Сербезова, някогашна Стоименова от с. Курново, регион Роман, подписа отвод – в този момент предмет на следствие и обжалване- б.а.), нито планът „ Сърце и Мозък “ - Стара Загора може да бъде или още по-малко би трябвало да бъде спиран. Защото тези планове са същинската промяна в опазването на здравето.
Реализацията им е мощно предстояща от пациентите, лекарите и цялата общност. Като е ясно на всички, Здравната карта не работи и не стопира модерните вложения. Затова е разумно тя да се отстрани дружно с нейния ограничаващ режим, създаващ условия за клиентелизъм и корупция. А не да се въздига и трансформира в драконовски закон, който да ограничение на развиването. Друг е въпросът, че създателят Чипилева не демонстрира схващане за същността на признатата Здравната карта и нейната роля в опазването на здравето.
Под офанзива е и кметът на Стара Загора Живко Тодоров, който има обвързване да развива града и притегля вложители. Проектът на «Сърце и мозък» се показва като неуместно «инвестиционното желание “, „ мегаструктура, която не обслужва публичните потребности, „ ненужна мегаболница ”, „ устояваме шепа инвеститорски ползи ” и така нататък Стига се до такава степен да се твърди, че „ основаването на кардиохирургия или нова неврохирургия на сходно място е рисково за пациентите зарди неналичието на задоволително патология ”. Подобни тези, че положителното сърдечносъдово здраве на пациентите е рисково за тях, демонстрират тежък спор на ползи – създателят на публикацията брани своя шеф – притежателите на болница „ Тракия “.
Истинският публичен интерес е в България да има съвременно и високоефикасно опазване на здравето.
Да се понижи рекордно високата смъртност, лекарите непрекъснато да се квалифицират и остават в България, да се основат условия за конкуренция по качество на лечебните резултати. А не изговане на българските вложители, унищожаване на всякаква конкуренция в бранша и постоянно поддържане на болниците-табелки.
Настройването на политическите партии в предизборното съревнование против модерните и доста привлекателни за пациентите и лекарите нови лечебни заведения на „ Сърце и Мозък “ обслужва единствено ретроградни ползи. Искането за законодателна възбрана на всички нови лечебни заведения и вложения в бранша е ретроградно, още повече в изискванията на политическа народна власт и пазарна стопанска система. Отношението на партиите към насърчаването на високотехнологичните вложения в опазването на здравето и отбраната на конкуренцията по качество сред изпълнителите на здравна помощ, пациентите, лекарите, здравната общност и Европа ще даде ясна оценка за състоятелността на политическите стратегии, които издигат.
Статията се пробва да дефинира и що е то „ нужни здравни потребности “, без да вниква в публичния им смисъл. Здравната карта в настоящия ѝ „ демократичен “ тип цели гарантиране на минималните здравни потребности, а не ограничение на вложенията във високотехнологични здравни планове и конкуренцията сред лечебните заведения, която може само да донесе изгоди както за пациентите – подобрявайки качеството на болничните грижи, по този начин и за лекарите – предоставяйки им опция сами да изберат по-доброто работно място.
Според Чипилева „ незадоволени потребности от болница за интензивно лекуване у нас няма “. Но тя обърква понятията „ здравни потребности “ и „ съществуване на постройка с табелка „ болница “, тъй като пациентите явно имат незадоволени потребности от качествена болнична помощ и съпричастност от лекарите и медицинския личен състав към техните премеждия – обстоятелства, потвърдени посредством многочислени самостоятелни социологически и научно-приложни изследвания на национално и европейско равнище.
Затова неравномерното подсигуряване със средства за възобновяване и поддържане на материално-техническата база и модерна здравна инсталация и техника е посочено като едва звено на нашето опазване на здравето в Проекта за национална здравна тактика за интервала 2021 – 2030, което естествено може да се преодолее с вложение в частни високотехнологични и съвременни лечебни заведения.
В света на запад от България – основно в Европейски Съюз, на който сякаш желаеме да приличаме, държавната интервенция е лимитирана строго до оценка на качеството и количеството на осъществените диагностика и лекуване и се прави всичко допустимо да се притеглят вложители с огромни експертни и финансови благоприятни условия. И там, и в България парите за опазване на здравето, събрани наложително посредством здравното обезпечаване от цялото работещо население и държавната вноска (която отново идва от данъкоплатците), следват избора на пациента. Това е главният принцип на възприетия и у нас здравноосигурителен модел и той не би трябвало да се изкривява, опорочава и мистифицира със зле прикрити измислици в работа на частни ползи.
С обществените средства се заплаща лекуването на съответен пациент, без значение в коя болница се лекува, а не се дават за прехрана на лечебни заведения, само че поръчковият клиентелизъм твърди, че „ увеличението на обществените здравни разноски [e] за прехрана на всички нароени лечебни заведения “. Евтиният популизъм – да се спрат новите вложения в съвременни лечебни заведения – тиражиран в публикацията, води до задълбочаване на националната злополука в опазването на здравето и връщане на системата „ Семашко “. Затова „ Сърце и Мозък “ ще има на всички места, където задоволството на пациентите и удовлетворението на стремежите на лекарите би трябвало да се повдигнат на европейско и международно равнище.
Над 70% от хората биха избрали частна болница при потребност от лекуване.
Това демонстрират данните от разбор на Българския институт за правни начинания (БИПИ), основан на изследване от април 2021 година измежду 1 048 пълнолетни жители на България. Сред посетилите частни лечебни заведения се следят по-високи равнища на задоволеност от получените грижи. Гражданите на възраст до 50 години в по-голяма степен отдават своите желания на частните лечебни заведения. Здравноосигурените по-често показват, че в случай че можеха да избират, биха предпочели да се лекуват в частно лечебно заведение. Много положителните условия за престой в лечебното заведение (73,8%) и съществуването на съвременна инсталация (68,1%) са характерности, които болшинството от българските жители приписват на частните лечебни заведения. По-високото качество на лекуването също е по-често посочвано във връзка с частните лечебни заведения. Корупцията и по-силната държавна поддръжка са по-разпознаваеми за държавните и общинските лечебни заведения. Над 70% от българите също по този начин декларират, че лечебните заведения не са добре разпределени на територията на страната.
Кой е изпаднал в суматоха от построяването и развиването на високотехнологични лечебни заведения и други съвременни здравни планове с голямо публично значение за цели райони и страната, които доста покачват ефикасността и достъпността на болничната помощ и издигат качеството на живот в България?
„ Сърце и Мозък “ в Плевен и Бургас работят непрекъснато в работа на живота и здравето на пациентите от 20 области и за болшинството са техен първи и най-предпочитан избор, изключително при съществуване на животозастрашаващ “ положения. Постигнатите безспорни клинични резултати направиха „ Сърце и Мозък “ извънредно мечтан здравен сътрудник на всички регионални администрации и политически представители в България, с изключение на на тези, които имат конкурентни персонални бизнес-интереси в бранш опазване на здравето и се изявяват с техните ретроградни акции. Именно подобен е казусът с болница „ Тракия “ в Стара Загора.
Камуфлажната небивалица: няма лекари и медицински личен състав за новите модерни лечебни заведения.
Има доста смешeн рев в публикацията: да вземем за пример, че нямало от кое място да се вземат лекари и медицински личен състав за новите модерни лечебни заведения. Защо тогава има толкоз дълъг лист от лекари и медицински сестри – претенденти за работа в „ Сърце и Мозък “ в Плевен, Бургас, София, а към този момент и в Стара Загора? Няколко лекарски екипа от Европа също постоянно издигат квалификацията на нашите лекари и шефове в България. Абсурдно е изказванието също, че с новите лечебни заведения се лимитира достъпа на пациентите до здравна помощ тъй като има дребни доплащания в частните лечебни заведения?!? Доплащания има във всички лечебни заведения по ценоразпис, одобрен от Министерство на здравеопазването. Истинското терзание на коментаторките и техните притежатели, което те срамежливо не споделят, е, че пациентите всеобщо се стичат в „ Сърце и Мозък “ Плевен и Бургас и дори пътуват до там от цялата страна.
На 21.09.2022 година уеб сайтът Clinica.bg разгласява без позволение документи на Търговска Лига, с които се е сдобила по незаконен метод за да накърни положителното име и провокира прекъсване на новите планове на „ Сърце и Мозък “. Медията е благосъстоятелност на Дечко и Иван Колеви, които имат и МБАЛ „ Тракия “ в Стара Загора.
Твърденията на създателя Мария Чипилева са неоснователни и имат за цел да пречат на конкуренцията по качество със остарялата болница в Стара Загора. С тях законът се нарушава жестоко и дават съображение за търсене на наказателна и цялостна имуществена отговорност на създателя и на притежателите на уеб страницата.
В текста се прокарва клеветата за „ политическия чадър “ над „ Сърце и мозък “ и се желае от политическите партии да забранят, по болшевишки, новите вложения в опазването на здравето
Авторът дефинира превратно „ публичния интерес “ и „ публичните потребности “ в опит да отбрани бизнес-интереса на притежателите на медията от Стара Загора и на МБАЛ „ Тракия “, като ги опълчва на конкуренцията по качество и новите съвременни вложения в опазването на здравето и болничната помощ. Говори с езика на омразата за „ инвазия “, „ шепа вложители с доста милиони “ и прокарва концепцията за политическа непоносимост към „ роенето на лечебни заведения “, с цел да се запазят и поддържат болниците-табелки, рекордно високата смъртност и растящото неодобрение на пациентите от болничната помощ в старите лечебни заведения. Стига се до такава степен да се твърди уверено, че с новите лечебни заведения се лимитира “достъп[ът] до лекуване на пациентите, вместо подобряването му ”.
В публикацията създателят по едно и също време ръси хвалби и офанзиви против ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, Демократична България и Движение за права и свободи. Това не е изненада, тъй като нито проектът „ Сърце и Мозък “ - София е спрян дефинитивно (Сербезова, някогашна Стоименова от с. Курново, регион Роман, подписа отвод – в този момент предмет на следствие и обжалване- б.а.), нито планът „ Сърце и Мозък “ - Стара Загора може да бъде или още по-малко би трябвало да бъде спиран. Защото тези планове са същинската промяна в опазването на здравето.
Реализацията им е мощно предстояща от пациентите, лекарите и цялата общност. Като е ясно на всички, Здравната карта не работи и не стопира модерните вложения. Затова е разумно тя да се отстрани дружно с нейния ограничаващ режим, създаващ условия за клиентелизъм и корупция. А не да се въздига и трансформира в драконовски закон, който да ограничение на развиването. Друг е въпросът, че създателят Чипилева не демонстрира схващане за същността на признатата Здравната карта и нейната роля в опазването на здравето.
Под офанзива е и кметът на Стара Загора Живко Тодоров, който има обвързване да развива града и притегля вложители. Проектът на «Сърце и мозък» се показва като неуместно «инвестиционното желание “, „ мегаструктура, която не обслужва публичните потребности, „ ненужна мегаболница ”, „ устояваме шепа инвеститорски ползи ” и така нататък Стига се до такава степен да се твърди, че „ основаването на кардиохирургия или нова неврохирургия на сходно място е рисково за пациентите зарди неналичието на задоволително патология ”. Подобни тези, че положителното сърдечносъдово здраве на пациентите е рисково за тях, демонстрират тежък спор на ползи – създателят на публикацията брани своя шеф – притежателите на болница „ Тракия “.
Истинският публичен интерес е в България да има съвременно и високоефикасно опазване на здравето.
Да се понижи рекордно високата смъртност, лекарите непрекъснато да се квалифицират и остават в България, да се основат условия за конкуренция по качество на лечебните резултати. А не изговане на българските вложители, унищожаване на всякаква конкуренция в бранша и постоянно поддържане на болниците-табелки.
Настройването на политическите партии в предизборното съревнование против модерните и доста привлекателни за пациентите и лекарите нови лечебни заведения на „ Сърце и Мозък “ обслужва единствено ретроградни ползи. Искането за законодателна възбрана на всички нови лечебни заведения и вложения в бранша е ретроградно, още повече в изискванията на политическа народна власт и пазарна стопанска система. Отношението на партиите към насърчаването на високотехнологичните вложения в опазването на здравето и отбраната на конкуренцията по качество сред изпълнителите на здравна помощ, пациентите, лекарите, здравната общност и Европа ще даде ясна оценка за състоятелността на политическите стратегии, които издигат.
Статията се пробва да дефинира и що е то „ нужни здравни потребности “, без да вниква в публичния им смисъл. Здравната карта в настоящия ѝ „ демократичен “ тип цели гарантиране на минималните здравни потребности, а не ограничение на вложенията във високотехнологични здравни планове и конкуренцията сред лечебните заведения, която може само да донесе изгоди както за пациентите – подобрявайки качеството на болничните грижи, по този начин и за лекарите – предоставяйки им опция сами да изберат по-доброто работно място.
Според Чипилева „ незадоволени потребности от болница за интензивно лекуване у нас няма “. Но тя обърква понятията „ здравни потребности “ и „ съществуване на постройка с табелка „ болница “, тъй като пациентите явно имат незадоволени потребности от качествена болнична помощ и съпричастност от лекарите и медицинския личен състав към техните премеждия – обстоятелства, потвърдени посредством многочислени самостоятелни социологически и научно-приложни изследвания на национално и европейско равнище.
Затова неравномерното подсигуряване със средства за възобновяване и поддържане на материално-техническата база и модерна здравна инсталация и техника е посочено като едва звено на нашето опазване на здравето в Проекта за национална здравна тактика за интервала 2021 – 2030, което естествено може да се преодолее с вложение в частни високотехнологични и съвременни лечебни заведения.
В света на запад от България – основно в Европейски Съюз, на който сякаш желаеме да приличаме, държавната интервенция е лимитирана строго до оценка на качеството и количеството на осъществените диагностика и лекуване и се прави всичко допустимо да се притеглят вложители с огромни експертни и финансови благоприятни условия. И там, и в България парите за опазване на здравето, събрани наложително посредством здравното обезпечаване от цялото работещо население и държавната вноска (която отново идва от данъкоплатците), следват избора на пациента. Това е главният принцип на възприетия и у нас здравноосигурителен модел и той не би трябвало да се изкривява, опорочава и мистифицира със зле прикрити измислици в работа на частни ползи.
С обществените средства се заплаща лекуването на съответен пациент, без значение в коя болница се лекува, а не се дават за прехрана на лечебни заведения, само че поръчковият клиентелизъм твърди, че „ увеличението на обществените здравни разноски [e] за прехрана на всички нароени лечебни заведения “. Евтиният популизъм – да се спрат новите вложения в съвременни лечебни заведения – тиражиран в публикацията, води до задълбочаване на националната злополука в опазването на здравето и връщане на системата „ Семашко “. Затова „ Сърце и Мозък “ ще има на всички места, където задоволството на пациентите и удовлетворението на стремежите на лекарите би трябвало да се повдигнат на европейско и международно равнище.
Над 70% от хората биха избрали частна болница при потребност от лекуване.
Това демонстрират данните от разбор на Българския институт за правни начинания (БИПИ), основан на изследване от април 2021 година измежду 1 048 пълнолетни жители на България. Сред посетилите частни лечебни заведения се следят по-високи равнища на задоволеност от получените грижи. Гражданите на възраст до 50 години в по-голяма степен отдават своите желания на частните лечебни заведения. Здравноосигурените по-често показват, че в случай че можеха да избират, биха предпочели да се лекуват в частно лечебно заведение. Много положителните условия за престой в лечебното заведение (73,8%) и съществуването на съвременна инсталация (68,1%) са характерности, които болшинството от българските жители приписват на частните лечебни заведения. По-високото качество на лекуването също е по-често посочвано във връзка с частните лечебни заведения. Корупцията и по-силната държавна поддръжка са по-разпознаваеми за държавните и общинските лечебни заведения. Над 70% от българите също по този начин декларират, че лечебните заведения не са добре разпределени на територията на страната.
Кой е изпаднал в суматоха от построяването и развиването на високотехнологични лечебни заведения и други съвременни здравни планове с голямо публично значение за цели райони и страната, които доста покачват ефикасността и достъпността на болничната помощ и издигат качеството на живот в България?
„ Сърце и Мозък “ в Плевен и Бургас работят непрекъснато в работа на живота и здравето на пациентите от 20 области и за болшинството са техен първи и най-предпочитан избор, изключително при съществуване на животозастрашаващ “ положения. Постигнатите безспорни клинични резултати направиха „ Сърце и Мозък “ извънредно мечтан здравен сътрудник на всички регионални администрации и политически представители в България, с изключение на на тези, които имат конкурентни персонални бизнес-интереси в бранш опазване на здравето и се изявяват с техните ретроградни акции. Именно подобен е казусът с болница „ Тракия “ в Стара Загора.
Камуфлажната небивалица: няма лекари и медицински личен състав за новите модерни лечебни заведения.
Има доста смешeн рев в публикацията: да вземем за пример, че нямало от кое място да се вземат лекари и медицински личен състав за новите модерни лечебни заведения. Защо тогава има толкоз дълъг лист от лекари и медицински сестри – претенденти за работа в „ Сърце и Мозък “ в Плевен, Бургас, София, а към този момент и в Стара Загора? Няколко лекарски екипа от Европа също постоянно издигат квалификацията на нашите лекари и шефове в България. Абсурдно е изказванието също, че с новите лечебни заведения се лимитира достъпа на пациентите до здравна помощ тъй като има дребни доплащания в частните лечебни заведения?!? Доплащания има във всички лечебни заведения по ценоразпис, одобрен от Министерство на здравеопазването. Истинското терзание на коментаторките и техните притежатели, което те срамежливо не споделят, е, че пациентите всеобщо се стичат в „ Сърце и Мозък “ Плевен и Бургас и дори пътуват до там от цялата страна.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ