Масови съкращения и фалити в България заради Тему, Шейн, АлиЕкспрес
Евтината работна ръка в Китай създава артикули на безпределно ниски цени, които съвсем безотговорно доближават до европейския пазар.
Заради проникването през онлайн платформи на артикули със подозрително качество на алегорична цена, Българската асоциация кръгообразен текстил (БАКТ) предлага унищожаване или сваляне на прага на обмитяване от 150 евро на артикули, импортирани от Китай ( " Тему ", " Шейн ", " АлиЕкспрес " и др.), както и повишен надзор дали артикули от подобен импорт дават отговор на съответните европейски и национални условия, включително и на здравните, съобщи Българска телеграфна агенция.
Друго предложение е въвеждането на екотакси или продуктови такси за сходни артикули - да вземем за пример за облекла, които в множеството случаи са за еднократна приложимост и по-късно би трябвало да бъдат рециклирани, в случай че това въобще е допустимо. Това сподели Севдалин Спасов, ръководител на БАКТ, на кръгла маса " Китайските платформи за бърза мода и артикули - опасност за здравето и бизнеса " в Българската стопанска камара (БСК).
Във форума участваха представители на Президентството, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Национална агенция за приходите, Агенция " Митници ", Комисията за отбрана на потребителите, Европейската конфедерация на рециклиращите промишлености (EuRIC), както и участници от национални и локални институции, индустриални и бизнес организации, Неправителствени организации, търговци. Фокусът на разискванията бе главно върху вноса от две китайски онлайн платформи.
За 2022 година в Европа са импортирани 1 милиарда колета от Китай на стойност под 150 евро, а през 2023 година се регистрира удвояването им до 2 милиарда Около 20 млн. колета са влезнали в България, което значи по пратка на месец на деен консуматор на междинна цена на продукта от към 7 $, уточни Севдалин Спасов. Сред другите проблеми по отношение на търговията през тези платформи, той уточни резервациите с години напред на каргополети от китайски експортьори. Освен това 65 % от пратките са с фалшифицирана стойност за отбягване на мито, 92 % от инцидентни проби, да вземем за пример в Германия, през 2023 година не са отговаряли на някои от критериите за импорт, 40 % от всяка една пратка е субсидирана, а най-сериозният проблем е в сигурността на тези артикули. Това не е търговия, а става въпрос за национална сигурност у нас и в Европа, заключи Севдалин Спасов.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев уточни, че резултатите от сходна търговия се усещат от българските и като цяло от европейските компании, които са вложили в пространства, съоръжение и работна мощ. За страдание към този момент има редица образци на понижаване на размера на търговията и производството, закриване на обекти, редуциране на работни места и това се отразява освен на бизнесмените, служащите и фамилиите им, а и на бюджета на България в приходната му част, на осигурителните фондове, сподели ръководителят на БСК. Очакванията от полемиката са да се построи обща национална позиция по тази сензитивна тематика, с цел да можем да я пазиме и в границите на Европейски Съюз, добави той. Митрев заяви, че Камарата, която е член на " Бизнес Юръп ", към този момент е поискала и сега се организира анкета измежду всички страни от Европейски Съюз за съществуването на тези проблеми, като задачата е в разговор с Европейска комисия бързо да се търсят решения.
Цецка Дочева, шеф на дирекция " Митническо разузнаване и следствие " в Централното ръководство на Агенция " Митници ", уточни, че България няма отношение към тези две онлайн платформи. При въвеждане на артикули от трети страни контролът се прави на първата точка на въвеждане в Европейски Съюз, откъдето стоката потегля като вътрешнообщностна и регулаторните органи на страната, където отива стоката, нямат пълномощия да вършат този надзор, уточни специалистът. Тя посочи, че карго пратките от Китай се получават в три огромни летища в Европа във Франция, Белгия и Германия, откъдето се разпращат до други страни от Европейски Съюз. Веднъж стоката, освободена за ползване в една от страните членки, е свободна да се популяризира на цялата територия на Европейски Съюз, тъй като се смята, че контролните органи са подхванали съответните дейности, с цел да открият, че стоката дава отговор на съответните условия и е годна за ползване, сподели специалистът.
При нас китайски артикули главно идват през пристанищата във Варна и Бургас, където има засилен надзор, който се прави на база разбор на риска. На двете пристанища от началото на година са арестувани от Китай над 200 000 броя продукти, включително облекла, играчки, бормашини и друга техника, която е подправена и не дава отговор на условията за сигурност и сигурност на жителите и на околната среда, сподели Цецка Дочева. Тя уточни, че следва среща на равнище Европейска комисия, на която да бъдат разисквани опциите за премахването на митническия предел за нискостойностните колета, само че добави, че казусът е сложен и към сегашния миг за тези артикули се дължи Данък добавена стойност.
Експертът уточни, че 80 % от пратките, които постъпват на територията на България от трети страни, са вътрешнообщностни доставки. Голяма част от карго пратките, които идват в България, се вършат от големи оператори, които са по този начин наречените утвърдени стопански оператори, които реализират вътрешен надзор за стоката, която получават и я доставят на територията на Европейски Съюз за задачите на обезпечаване на сигурност. В Европейски Съюз наклонността е за усилване на издадените позволения от позиция на утвърден стопански оператор, което не значи, че те не подлежат на надзор, като за тях Комисията е отчела риск от към 10 % или 10 на 100 от тези колета подлежат на митнически надзор и на надзор от надзорните органи във връзка с стартиране на стоките за свободно обращение, изясни специалистът.
Росица Карамфилова, консултант по екология на президента, се спря върху другите отрицателни резултати и аспекти от сходно произвеждане и търговия. Ако те се остойностят за единица артикул, ще се изплашим от безспорната стойност на разхода, който ние би трябвало да платим даже единствено за ръководството на сходни отпадъци, които влизат в Европа, в частност в България, скрити като артикули. Истината е, че тези компании въртят милиарди, продавайки отпадъци, съобщи Карамфилова.
Виктория Христова, основен специалист в дирекция " Опазване на публичното здраве, здравен надзор и права на пациентите " в Министерството на здравеопазването (МЗ), уточни, че към сегашния миг в настоящото законодателство няма условие граничните инспекции, осъществявани от отрасловите служби към ведомството, да са непрекъснати и органите на държавния здравен надзор нямат ресурса да ги вършат целогодишно. Сега Министерство на здравеопазването от време на време прави тематични инспекции на граница и от време на време прави надзор на вноса на артикули и артикули от трети страни със значение за здравето на индивида. Експертът заяви, че се обмисля да се направи преценка за нуждата от по-чести инспекции на границата.
От Българската е-комерс асоциация предложиха на локално равнище да се приложи правилник във връзка с вноса на артикули от такива платформи, само че в същото време показаха подозрение дали това ще бъде подкрепено на равнище Европейска комисия. От Българската ритейл асоциация акцентираха и имиджовите вреди от този импорт върху членовете на организацията и настояха да се подхващат ограничения поради вноса на занижени стойности и да се ползват обективни цени, каквито има на територията на целия Европейски Съюз.
От Агенция " Митници " обясниха, че България ползва по този начин наречените обективни цени и означиха, че митническата стойност на стоката в никакъв случай не е нулева. Винаги има Данък добавена стойност, което се заплаща от потребителя, очевидно всичко това се поема от съответния уебсайт, добави Цецка Дочева и уточни, че оспорването на цената на стоката е допустимо при доставка да вземем за пример на резервоар с тениски.
Заради проникването през онлайн платформи на артикули със подозрително качество на алегорична цена, Българската асоциация кръгообразен текстил (БАКТ) предлага унищожаване или сваляне на прага на обмитяване от 150 евро на артикули, импортирани от Китай ( " Тему ", " Шейн ", " АлиЕкспрес " и др.), както и повишен надзор дали артикули от подобен импорт дават отговор на съответните европейски и национални условия, включително и на здравните, съобщи Българска телеграфна агенция.
Друго предложение е въвеждането на екотакси или продуктови такси за сходни артикули - да вземем за пример за облекла, които в множеството случаи са за еднократна приложимост и по-късно би трябвало да бъдат рециклирани, в случай че това въобще е допустимо. Това сподели Севдалин Спасов, ръководител на БАКТ, на кръгла маса " Китайските платформи за бърза мода и артикули - опасност за здравето и бизнеса " в Българската стопанска камара (БСК).
Във форума участваха представители на Президентството, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Национална агенция за приходите, Агенция " Митници ", Комисията за отбрана на потребителите, Европейската конфедерация на рециклиращите промишлености (EuRIC), както и участници от национални и локални институции, индустриални и бизнес организации, Неправителствени организации, търговци. Фокусът на разискванията бе главно върху вноса от две китайски онлайн платформи.
За 2022 година в Европа са импортирани 1 милиарда колета от Китай на стойност под 150 евро, а през 2023 година се регистрира удвояването им до 2 милиарда Около 20 млн. колета са влезнали в България, което значи по пратка на месец на деен консуматор на междинна цена на продукта от към 7 $, уточни Севдалин Спасов. Сред другите проблеми по отношение на търговията през тези платформи, той уточни резервациите с години напред на каргополети от китайски експортьори. Освен това 65 % от пратките са с фалшифицирана стойност за отбягване на мито, 92 % от инцидентни проби, да вземем за пример в Германия, през 2023 година не са отговаряли на някои от критериите за импорт, 40 % от всяка една пратка е субсидирана, а най-сериозният проблем е в сигурността на тези артикули. Това не е търговия, а става въпрос за национална сигурност у нас и в Европа, заключи Севдалин Спасов.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев уточни, че резултатите от сходна търговия се усещат от българските и като цяло от европейските компании, които са вложили в пространства, съоръжение и работна мощ. За страдание към този момент има редица образци на понижаване на размера на търговията и производството, закриване на обекти, редуциране на работни места и това се отразява освен на бизнесмените, служащите и фамилиите им, а и на бюджета на България в приходната му част, на осигурителните фондове, сподели ръководителят на БСК. Очакванията от полемиката са да се построи обща национална позиция по тази сензитивна тематика, с цел да можем да я пазиме и в границите на Европейски Съюз, добави той. Митрев заяви, че Камарата, която е член на " Бизнес Юръп ", към този момент е поискала и сега се организира анкета измежду всички страни от Европейски Съюз за съществуването на тези проблеми, като задачата е в разговор с Европейска комисия бързо да се търсят решения.
Цецка Дочева, шеф на дирекция " Митническо разузнаване и следствие " в Централното ръководство на Агенция " Митници ", уточни, че България няма отношение към тези две онлайн платформи. При въвеждане на артикули от трети страни контролът се прави на първата точка на въвеждане в Европейски Съюз, откъдето стоката потегля като вътрешнообщностна и регулаторните органи на страната, където отива стоката, нямат пълномощия да вършат този надзор, уточни специалистът. Тя посочи, че карго пратките от Китай се получават в три огромни летища в Европа във Франция, Белгия и Германия, откъдето се разпращат до други страни от Европейски Съюз. Веднъж стоката, освободена за ползване в една от страните членки, е свободна да се популяризира на цялата територия на Европейски Съюз, тъй като се смята, че контролните органи са подхванали съответните дейности, с цел да открият, че стоката дава отговор на съответните условия и е годна за ползване, сподели специалистът.
При нас китайски артикули главно идват през пристанищата във Варна и Бургас, където има засилен надзор, който се прави на база разбор на риска. На двете пристанища от началото на година са арестувани от Китай над 200 000 броя продукти, включително облекла, играчки, бормашини и друга техника, която е подправена и не дава отговор на условията за сигурност и сигурност на жителите и на околната среда, сподели Цецка Дочева. Тя уточни, че следва среща на равнище Европейска комисия, на която да бъдат разисквани опциите за премахването на митническия предел за нискостойностните колета, само че добави, че казусът е сложен и към сегашния миг за тези артикули се дължи Данък добавена стойност.
Експертът уточни, че 80 % от пратките, които постъпват на територията на България от трети страни, са вътрешнообщностни доставки. Голяма част от карго пратките, които идват в България, се вършат от големи оператори, които са по този начин наречените утвърдени стопански оператори, които реализират вътрешен надзор за стоката, която получават и я доставят на територията на Европейски Съюз за задачите на обезпечаване на сигурност. В Европейски Съюз наклонността е за усилване на издадените позволения от позиция на утвърден стопански оператор, което не значи, че те не подлежат на надзор, като за тях Комисията е отчела риск от към 10 % или 10 на 100 от тези колета подлежат на митнически надзор и на надзор от надзорните органи във връзка с стартиране на стоките за свободно обращение, изясни специалистът.
Росица Карамфилова, консултант по екология на президента, се спря върху другите отрицателни резултати и аспекти от сходно произвеждане и търговия. Ако те се остойностят за единица артикул, ще се изплашим от безспорната стойност на разхода, който ние би трябвало да платим даже единствено за ръководството на сходни отпадъци, които влизат в Европа, в частност в България, скрити като артикули. Истината е, че тези компании въртят милиарди, продавайки отпадъци, съобщи Карамфилова.
Виктория Христова, основен специалист в дирекция " Опазване на публичното здраве, здравен надзор и права на пациентите " в Министерството на здравеопазването (МЗ), уточни, че към сегашния миг в настоящото законодателство няма условие граничните инспекции, осъществявани от отрасловите служби към ведомството, да са непрекъснати и органите на държавния здравен надзор нямат ресурса да ги вършат целогодишно. Сега Министерство на здравеопазването от време на време прави тематични инспекции на граница и от време на време прави надзор на вноса на артикули и артикули от трети страни със значение за здравето на индивида. Експертът заяви, че се обмисля да се направи преценка за нуждата от по-чести инспекции на границата.
От Българската е-комерс асоциация предложиха на локално равнище да се приложи правилник във връзка с вноса на артикули от такива платформи, само че в същото време показаха подозрение дали това ще бъде подкрепено на равнище Европейска комисия. От Българската ритейл асоциация акцентираха и имиджовите вреди от този импорт върху членовете на организацията и настояха да се подхващат ограничения поради вноса на занижени стойности и да се ползват обективни цени, каквито има на територията на целия Европейски Съюз.
От Агенция " Митници " обясниха, че България ползва по този начин наречените обективни цени и означиха, че митническата стойност на стоката в никакъв случай не е нулева. Винаги има Данък добавена стойност, което се заплаща от потребителя, очевидно всичко това се поема от съответния уебсайт, добави Цецка Дочева и уточни, че оспорването на цената на стоката е допустимо при доставка да вземем за пример на резервоар с тениски.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ