Навлиза ли светът в процес на деглобализация?
Евтината фаза на глобализацията завърши, съобщи немският канцлер Олаф Шолц преди броени дни. След над три десетилетия на демократична интернационалната търговия и разпростиране на индустриалните и снабдителни вериги по цялото земно кълбо, навлизаме в стадий, в който развитите страни - огромните печеливши от глобализационните процеси до момента, ще се състезават за оскъдните запаси с останалите елементи на света, чието развиване и конкурентоспособност бяха подтиквани от същите тези процеси, предизвести той. Според мнозина икономисти, вложители и политически водачи обаче в действителност към този момент сме даже оттатък самата глобализация и десетилетието до 2030 година ще бъде белязано от нейния противовес - деглобализацията или намаляването на взаимосвързаността и интеграцията сред производители, търговци и консуматори от другите елементи на земното кълбо, концентриране върху източници на артикули и услуги " покрай дома " и струпване на потенциал за независимо покриване на стратегически потребности на обособените стопански системи.
Засядането доскоро повече от година в Суецкия канал на контейнеровоза “Евър Гивън” поради мощни ветрове, което блокира голяма част от международната търговия за близо седмица и аргументи вреди, оценени на до 10 милиарда $ на ден, стана зрелищен знак освен на взаимната съгласуваност на стопанските системи, само че и за уязвимостта на системата, разчитаща на разчетените до секундата търговски връзки сред безбройните звена по дългата верига на актуалното произвеждане.
За измерител за глобализацията по принцип се употребява размерът на международната търговия, съотнесен към световния БВП. Този индикатор доближи пика си (60,78 процента) през 2008 година - в навечерието на финансовата рецесия, провокирана от банкрута на “Леман брадърс " (Lehman Brothers), и по-късно по този начин и не можа да се възвърне изцяло, регистрирайки през предпандемичната 2019 година 58,24 %. Редица рецесии през последното десетилетие забавиха осезаемо темпа на глобализацията - от Брекзит и комерсиалната политика на Доналд Тръмп, през обръщането на Китай “навътре” и разногласията му с редица западни страни, до пандемията от Ковид-19 с невижданите й ограничавания, която принуди международната стопанска система да отстъпи от световната икономическа интеграция за първи път от Втората международна война, уточни Дъглас Ъруин в есе за Института за интернационална стопанска система “Петерсън”. Войната в Украйна обаче е факторът, който наподобява дефинитивно трансформира парадигмата, най-малко за в близко бъдеще.
“Руската инвазия в Украйна постави завършек на глобализацията, която преживяхме през последните три десетилетия. Това остави у доста общности и хора възприятие на изолация и ги накара да извърнат взор навътре”, уточни в края на март в годишното си писмо до акционерите Лари Финк, основен изпълнителен шеф на най-големия в света фонд за ръководство на активи “БлекРок” (BlackRock), който се разпорежда с вложения за над 10 трилиона $.
Войната откъсна от международния пазар три страни (Русия, Беларус и Украйна), които са структуроопределящи сътрудници в основни браншове като енергийни доставки и селско стопанство, и наложи геополитическите съображения като определящ фактор за комерсиалните връзки със мощ, каквато не бе следена от времето на Желязната завеса.
Санкциите, наложени на Москва (макар и оправдани), в същото време са " икономическо оръжие за всеобщо заличаване (...), което поразява както отговорните, по този начин и невинните”, предизвестява в публикация за “Проджект синдикейт” някогашният централен банкер на Индия и основен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Рагурам Раджан. Според него след дейностите, подхванати против Руската централна банка, Индия, Китай и доста други страни биха могли да се притеснят, че техните валутни запаси също биха могли да се окажат неизползваеми, в случай че няколко страни решат да замразят активите им. Предвид че малко други активи могат да се похвалят с ликвидността на доларовите или еврови запаси, страните ще стартират да лимитират дейностите си, които изискват разполагаеми запаси, да вземем за пример трансгранично корпоративно кредитиране. Повече страни също по този начин могат да стартират да изследват групови други възможности на финансовата система SWIFT, което вероятно ще докара до фрагментация на международната система за разплащания, предизвестява Раджан. Частните компании пък може да станат още по-предпазливи към присъединяване в вложения или търговия сред страни, които не споделят общи политически и обществени полезности, добавя икономистът. " Сега наподобява евентуално светът в действителност да се разцепи на блокове, всеки от които се пробва да се дистанцира от, а по-късно и да понижи въздействието на другия”, добавя Адам Поусен, президент на института “Петерсен” за сп. “Форин афеърс”.
На пръв взор данните, налични все още, не сочат проблеми. Обемът на международната търговия през януари е достигнал нов връх, надминавайки с към 9 % предпандемичното равнище от декември 2019 година. Пристанищата по света са " безусловно задръстени ", фирмите за контейнерни транспорти не съумяват да покрият търсенето, а логистичните вериги са натоварени до краен лимит, с незадоволително складови пространства и даже водачи на камиони, уточни пред " Файненшъл таймс " ръководителката на Световната комерсиална организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала. Със сгъстяването на облаците обаче страните от ден на ден слагат приоритет върху надеждността вместо върху успеваемостта, пренасочвайки големи вложения към обезпечаване на индустриални бази, покрай дома. Показателен образец е секторът на полупроводниците. След като редица промишлени сектори отпред с автомобилостроенето и телекомуникациите бяха принудени да свиват производства и забавят или даже анулират доставки до клиентите си поради световния дефицит на чипове, предизвикан от пандемията, страните по света започнаха да влагат милиарди в създаване на локални фабрики за полупроводници вместо в поръчки към тайванските “леярни”. Само Испания се готви да насочи към производството на полупроводници 12 милиарда евро, a Вашингтон заделя цели 52 милиарда $. Пари, които другояче можеха да бъдат употребявани за нововъведения, битка с климатичните промени или понижаване на неравенствата. Печеливши и губещи Ползите от глобализацията в никакъв случай не са били еднопосочни и идентични за всички.
Според антиглобалисти тя коства работни места в развитите страни и уголемява неравенството както в богатите, по този начин и в бедните страни, написа “Файненшъл таймс”. Повечето свидетелства обаче сочат, че по-скоро усъвършенстването на технологиите, а не търговията, е факторът зад по-малкото работни места в промишления бранш на развитите страни, а глобализацията е съумяла да усили успеваемостта и продуктивността. Като най-големите печеливши през последните 30 години въпреки всичко наподобява се обрисуваха страните с нововъзникващите пазари, които се интегрираха в международната стопанска система и покачиха стандарта на живот на популацията си. От нововъзникващи стопански системи са пристигнали 60 % от световния напредък през последните години по отношение на 40 % при започване на 80-те, съгласно данни на МВФ. Нивата на крайната беднотия също така се намалиха доста, изключително в азиатските страни. Броят на хората, класифицирани като живеещи в последна беднотия, се е намалил от 1,9 милиарда през 1990 година до 650 милиона през 2018 година, по данни на Световната банка. Наистина, служащите с по-ниски приходи в развитите стопански системи се оказаха в губеща позиция поради по-силната конкуренция, само че това бе обезщетено от по-ниските цени на стоките и услугите. Деглобализацията би могла да понижи успеваемостта на фирмите, като усили цените и понижи конкуренцията, отбелязва Поусен от института " Петерсен ". Най-бедните страни обаче също ще пострадат, защото мултинационалните концерни ще се въздържат да влагат тук-там, които съгласно оценките им не оферират прозрачност”, написа специалистът.
" С по-малко икономическа взаимосвързаност, светът ще стане очевидец на наклонност на по-бавен напредък и по-малко нововъведения. Местните компании и браншове ще са в по-силни позиции да упорстват за специфична отбрана. Като цяло действителната възвръщаемост на вложенията, направени от семействата и корпорациите ще се свие ", добавя той. /Превод на БТА/
Засядането доскоро повече от година в Суецкия канал на контейнеровоза “Евър Гивън” поради мощни ветрове, което блокира голяма част от международната търговия за близо седмица и аргументи вреди, оценени на до 10 милиарда $ на ден, стана зрелищен знак освен на взаимната съгласуваност на стопанските системи, само че и за уязвимостта на системата, разчитаща на разчетените до секундата търговски връзки сред безбройните звена по дългата верига на актуалното произвеждане.
За измерител за глобализацията по принцип се употребява размерът на международната търговия, съотнесен към световния БВП. Този индикатор доближи пика си (60,78 процента) през 2008 година - в навечерието на финансовата рецесия, провокирана от банкрута на “Леман брадърс " (Lehman Brothers), и по-късно по този начин и не можа да се възвърне изцяло, регистрирайки през предпандемичната 2019 година 58,24 %. Редица рецесии през последното десетилетие забавиха осезаемо темпа на глобализацията - от Брекзит и комерсиалната политика на Доналд Тръмп, през обръщането на Китай “навътре” и разногласията му с редица западни страни, до пандемията от Ковид-19 с невижданите й ограничавания, която принуди международната стопанска система да отстъпи от световната икономическа интеграция за първи път от Втората международна война, уточни Дъглас Ъруин в есе за Института за интернационална стопанска система “Петерсън”. Войната в Украйна обаче е факторът, който наподобява дефинитивно трансформира парадигмата, най-малко за в близко бъдеще.
“Руската инвазия в Украйна постави завършек на глобализацията, която преживяхме през последните три десетилетия. Това остави у доста общности и хора възприятие на изолация и ги накара да извърнат взор навътре”, уточни в края на март в годишното си писмо до акционерите Лари Финк, основен изпълнителен шеф на най-големия в света фонд за ръководство на активи “БлекРок” (BlackRock), който се разпорежда с вложения за над 10 трилиона $.
Войната откъсна от международния пазар три страни (Русия, Беларус и Украйна), които са структуроопределящи сътрудници в основни браншове като енергийни доставки и селско стопанство, и наложи геополитическите съображения като определящ фактор за комерсиалните връзки със мощ, каквато не бе следена от времето на Желязната завеса.
Санкциите, наложени на Москва (макар и оправдани), в същото време са " икономическо оръжие за всеобщо заличаване (...), което поразява както отговорните, по този начин и невинните”, предизвестява в публикация за “Проджект синдикейт” някогашният централен банкер на Индия и основен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Рагурам Раджан. Според него след дейностите, подхванати против Руската централна банка, Индия, Китай и доста други страни биха могли да се притеснят, че техните валутни запаси също биха могли да се окажат неизползваеми, в случай че няколко страни решат да замразят активите им. Предвид че малко други активи могат да се похвалят с ликвидността на доларовите или еврови запаси, страните ще стартират да лимитират дейностите си, които изискват разполагаеми запаси, да вземем за пример трансгранично корпоративно кредитиране. Повече страни също по този начин могат да стартират да изследват групови други възможности на финансовата система SWIFT, което вероятно ще докара до фрагментация на международната система за разплащания, предизвестява Раджан. Частните компании пък може да станат още по-предпазливи към присъединяване в вложения или търговия сред страни, които не споделят общи политически и обществени полезности, добавя икономистът. " Сега наподобява евентуално светът в действителност да се разцепи на блокове, всеки от които се пробва да се дистанцира от, а по-късно и да понижи въздействието на другия”, добавя Адам Поусен, президент на института “Петерсен” за сп. “Форин афеърс”.
На пръв взор данните, налични все още, не сочат проблеми. Обемът на международната търговия през януари е достигнал нов връх, надминавайки с към 9 % предпандемичното равнище от декември 2019 година. Пристанищата по света са " безусловно задръстени ", фирмите за контейнерни транспорти не съумяват да покрият търсенето, а логистичните вериги са натоварени до краен лимит, с незадоволително складови пространства и даже водачи на камиони, уточни пред " Файненшъл таймс " ръководителката на Световната комерсиална организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала. Със сгъстяването на облаците обаче страните от ден на ден слагат приоритет върху надеждността вместо върху успеваемостта, пренасочвайки големи вложения към обезпечаване на индустриални бази, покрай дома. Показателен образец е секторът на полупроводниците. След като редица промишлени сектори отпред с автомобилостроенето и телекомуникациите бяха принудени да свиват производства и забавят или даже анулират доставки до клиентите си поради световния дефицит на чипове, предизвикан от пандемията, страните по света започнаха да влагат милиарди в създаване на локални фабрики за полупроводници вместо в поръчки към тайванските “леярни”. Само Испания се готви да насочи към производството на полупроводници 12 милиарда евро, a Вашингтон заделя цели 52 милиарда $. Пари, които другояче можеха да бъдат употребявани за нововъведения, битка с климатичните промени или понижаване на неравенствата. Печеливши и губещи Ползите от глобализацията в никакъв случай не са били еднопосочни и идентични за всички.
Според антиглобалисти тя коства работни места в развитите страни и уголемява неравенството както в богатите, по този начин и в бедните страни, написа “Файненшъл таймс”. Повечето свидетелства обаче сочат, че по-скоро усъвършенстването на технологиите, а не търговията, е факторът зад по-малкото работни места в промишления бранш на развитите страни, а глобализацията е съумяла да усили успеваемостта и продуктивността. Като най-големите печеливши през последните 30 години въпреки всичко наподобява се обрисуваха страните с нововъзникващите пазари, които се интегрираха в международната стопанска система и покачиха стандарта на живот на популацията си. От нововъзникващи стопански системи са пристигнали 60 % от световния напредък през последните години по отношение на 40 % при започване на 80-те, съгласно данни на МВФ. Нивата на крайната беднотия също така се намалиха доста, изключително в азиатските страни. Броят на хората, класифицирани като живеещи в последна беднотия, се е намалил от 1,9 милиарда през 1990 година до 650 милиона през 2018 година, по данни на Световната банка. Наистина, служащите с по-ниски приходи в развитите стопански системи се оказаха в губеща позиция поради по-силната конкуренция, само че това бе обезщетено от по-ниските цени на стоките и услугите. Деглобализацията би могла да понижи успеваемостта на фирмите, като усили цените и понижи конкуренцията, отбелязва Поусен от института " Петерсен ". Най-бедните страни обаче също ще пострадат, защото мултинационалните концерни ще се въздържат да влагат тук-там, които съгласно оценките им не оферират прозрачност”, написа специалистът.
" С по-малко икономическа взаимосвързаност, светът ще стане очевидец на наклонност на по-бавен напредък и по-малко нововъведения. Местните компании и браншове ще са в по-силни позиции да упорстват за специфична отбрана. Като цяло действителната възвръщаемост на вложенията, направени от семействата и корпорациите ще се свие ", добавя той. /Превод на БТА/
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ