Евтим Милошев гостуваше на Жени Марчева - и по някое

Евтим Милошев гостуваше на Жени Марчева - и по някое време тя отвори дума за състоялия се неотдавна " римейк " на Асамблеята " Знаме на мира ", като вметна нещо иронично. Отговорът на Евтим беше напряко незабравим: той отхвърли да взе участие в " политически роман " за въпросното събитие, интересували го неговите " човешки " черти, още повече, че самият той преди време бил участник в Асамблеята.

Дори единствено поради тези си думи Милошев заслужава да заема поста министър на културата - изключително през днешния ден, когато невнятните ни политикани се набъркват безусловно във всичко и колкото по-безпомощни са, толкоз са по-агресивни. От всичко желаят да вършат " политика ", даже от личната си трогателна невзрачност.

Когато при започване на 90-те години Костов сподели, че в България няма просвета, това не беше единствено нелепа констатация за достиженията на Миналото, както взехме решение в гнева си - а също и прогноза, много мрачна, само че и значително вярна, в случай че се има поради просяшката роля, която бе отредена на културата.

Всичко - от опазването на здравето до културата - трябваше да се трансформира в търговия, в вземане-даване - безсъвестен и безсърдечен. Така се и случи.

Милошев загатна и фамозната " класическа " гимназия -Националната гимназия за антични езици и култури - и не пропусна да ни подсети, че мнозина от нейните питомци се употребяват със забележителна известност - и това е единствено едно от рутинните чудеса на това обучение, което самата Маргарет Тачър била похвалила.

Интересно е друго: колцина от въпросните питомци към момента помнят, че обичаното им учебно заведение е основано от Людмила Живкова и проф. Александър Фол?

А аз се сетих за Ленин.

Ето за какво. Директор на гимназията в продължение на повече от три десетилетия беше Гергина Тончева - поканих я да гостува в " Събеседник по избор ", беше 349-ия участник в тази графа, това се случи на 24 май 1987 година. Разговорът вървеше с необикновена за стила на предаването благост: за какво има отлив от учителската специалност, по какъв начин би трябвало да се насърчава креативната задача на учителя - и ненадейно цъфна Ленин.

Ето по какъв начин стана това - откъс от изявлението:
К.К.: Да не пропуснем и заплащането...
Г. Т.: Разбира се, и материалното възнаграждение има доста огромно значение. Защото аз ще си разреша в този ден да изтъквам една Ленинова оценка, че не е удобно, когато служителят на реда получава повече от учителя, по никакъв начин не е удобно за една страна, за едно общество, което позволява едно такова нарушаване на доста съществени полезности ". /край на фрагмента.

Говореше се, че Тончева се е употребила с покровителството на Л. Живкова, само че нея я нямаше от 6 години - и, въпреки всичко, Тончева се осмели да каже това, което си беше намислила да каже.

А идеологическите пазванти нямаха потребен ход - те са безсилни, когато ги уязвяваш с думи на личните им идоли. Нищо изключително не последва – а и с волностите на „ Всяка неделя “ бяха донейде привикнали. В последна сметка, по този начин, лека-полека, се отвоюваше свободното говорене.

Днес обаче, при целия измамлив медиен разгул, незабавно ще те сръфат, в случай че кажеш в предаването си, че сме полицейска страна.
Макар че, какво друго да си мислиш, когато в последно време малките екрани непрестанно дуднат, че Министерство на вътрешните работи е най-важното министерство.

Истории, като тази с Тончева не бяха малко, имаше и надалеч по-недопустими неща - кулминационната точка беше сензационното изявление с Амосов, само че и те не бяха демонстрация на някакъв подвиг - просто се сетиш за нещо, пробваш - в случай че мине, мине, в случай че не - отново пробваш.

След тази история, прибавих към " Законите на К.К. още един:
" Не подритвай Миналото, тъй като постоянно могат да ти го на*укат с някой Ленин! ".