ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ: Следваща спирка - еврозоната
Еврозоната - идната стъпка пред България в процеса на евроинтеграцията. При третия кабинет на Борисов през 2020 година страната ни влезе в механизма ЕРМ 2, прочут като чакалнята на еврозоната. Правителството на „ Продължаваме промяната “ остана правоприемник в този развой, като към този момент тече изработването на стратегическите документи, разгласи вицепремиерът Асен Василев.
Въпреки това изпълнителната власт към момента не разполага с прогнозите какво ще се случи след въвеждането на еврото у нас. Това бе видяно и от съдружните сътрудници на финансовия министър. Най-остър в рецензията си бе Любомир Каримански от „ ИТН “.
Основният боязън в този развой е обвързван с повишаване на инфлацията и намаляването на покупателната дарба на популацията.
Нека да погледнем какво се случи с Латвия, откакто тя става част от еврозоната през 2014 година. Централната ѝ банка регистрира, че резултатите от приемането на еврото са повишение на темповете на напредък на стопанската система с спомагателни сред 0,4 и 0,5%, отпадане на таксите за превултиране, повишение на кредитния рейтинг на сраната. След приемането на новата валута в страната се повишава инфлацията, като цените на съответни артикули и услуги се повишават доста - на алкохол и цигари с 26%, на хранителни артикули с малко под 10%. Въпреки това от Банката на Лавия показват, че заплатите също се усилват и то доста - от 550 евро през 2014 година до 830 евро през 2019 година.
Заради галопиращата инфлация у нас през 90-те години и след рухването на държавното управление на Жан Виденов през 97-ма България вкарва валутния си ръб, с цел да стабилизира курса. Тогава левът се закача за марката с курс 2 към 1, като той се резервира през всички тези години, макар че българската стопанска система през днешния ден радикално се разграничава от тази през 97-ма година.
При влизането си в чакалнята на еврозоната България избра да не отстранява борда, само че той ще падне незабавно след приемането ни.
Въпросът сега е задоволително готова ли е страната ни, с цел да смени валутата си и дали политическото говорене избързва пред опциите?
Отговорите – в предаването „ Обективно “ на Телевизия Евроком.
Въпреки това изпълнителната власт към момента не разполага с прогнозите какво ще се случи след въвеждането на еврото у нас. Това бе видяно и от съдружните сътрудници на финансовия министър. Най-остър в рецензията си бе Любомир Каримански от „ ИТН “.
Основният боязън в този развой е обвързван с повишаване на инфлацията и намаляването на покупателната дарба на популацията.
Нека да погледнем какво се случи с Латвия, откакто тя става част от еврозоната през 2014 година. Централната ѝ банка регистрира, че резултатите от приемането на еврото са повишение на темповете на напредък на стопанската система с спомагателни сред 0,4 и 0,5%, отпадане на таксите за превултиране, повишение на кредитния рейтинг на сраната. След приемането на новата валута в страната се повишава инфлацията, като цените на съответни артикули и услуги се повишават доста - на алкохол и цигари с 26%, на хранителни артикули с малко под 10%. Въпреки това от Банката на Лавия показват, че заплатите също се усилват и то доста - от 550 евро през 2014 година до 830 евро през 2019 година.
Заради галопиращата инфлация у нас през 90-те години и след рухването на държавното управление на Жан Виденов през 97-ма България вкарва валутния си ръб, с цел да стабилизира курса. Тогава левът се закача за марката с курс 2 към 1, като той се резервира през всички тези години, макар че българската стопанска система през днешния ден радикално се разграничава от тази през 97-ма година.
При влизането си в чакалнята на еврозоната България избра да не отстранява борда, само че той ще падне незабавно след приемането ни.
Въпросът сега е задоволително готова ли е страната ни, с цел да смени валутата си и дали политическото говорене избързва пред опциите?
Отговорите – в предаването „ Обективно “ на Телевизия Евроком.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ