Еврозоната се измъква от рецесията с по-висок от очаквания растеж
Еврозоната се връща към напредък през второто тримесечие на 2023 година, като той е по-голям от предстоящото, оповестява " Ройтерс ".
Според предварителните данни, оповестени в понеделник, общата инфлация в еврозоната е 5,3% през юли, което е по-малко от записаните през юни 5,5%. Въпреки това тя остава много над задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% за 20-членния блок.По-ниският ритъм през юли се дължи основно на понижаването на цените на силата, които са спаднали с 6,1%.
Базисната инфлация - която не включва нестабилните цени на храните и силата - остава без смяна на равнище от 5,5% през юли. Брутният вътрешен артикул на Европейския съюз е запазил нивото си през второто тримесечие на годината по отношение на първото, а в еврозоната е повишен с 0,3%, сочат най-новите предварителни оценки на европейската статистическа организация Евростат.
Това е позитивен знак след две тримесечия на негативен напредък през предходната зима. Така се усилват очакванията, че зоната с единна валута може да избегне годишна криза.
Най-големите страни в блока Франция и Испания означават резистентен напредък с помощта на засилен експорт и туризъм, до момента в който Германия, най-голямата страна в еврозоната, не означи напредък. Друга страна - Италия, претърпява спад.
Нарастващата инфлация в зоната се дължи на на високите цени на силата - следствие от съветската война в Украйна, както и повишението на цените на храните и по-високите лихвени проценти. Всички тези фактори се отразиха отрицателно на европейската стопанска система.
Икономиката обаче сподели и известна резистентност, сходно на тази по време на пандемията COVID-19, когато растежът надвиши упованията, защото предприятията се приспособиха към изменящите се условия по-бързо, в сравнение с политиците и анализаторите чакаха.
Но даже блокът да се оправя по-добре от предстоящото, растежът през 2023 година евентуално ще бъде слаб заради огромния спад в действителните приходи и внезапното повишение на лихвените проценти.
Според предварителните данни, оповестени в понеделник, общата инфлация в еврозоната е 5,3% през юли, което е по-малко от записаните през юни 5,5%. Въпреки това тя остава много над задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% за 20-членния блок.По-ниският ритъм през юли се дължи основно на понижаването на цените на силата, които са спаднали с 6,1%.
Базисната инфлация - която не включва нестабилните цени на храните и силата - остава без смяна на равнище от 5,5% през юли. Брутният вътрешен артикул на Европейския съюз е запазил нивото си през второто тримесечие на годината по отношение на първото, а в еврозоната е повишен с 0,3%, сочат най-новите предварителни оценки на европейската статистическа организация Евростат.
Това е позитивен знак след две тримесечия на негативен напредък през предходната зима. Така се усилват очакванията, че зоната с единна валута може да избегне годишна криза.
Най-големите страни в блока Франция и Испания означават резистентен напредък с помощта на засилен експорт и туризъм, до момента в който Германия, най-голямата страна в еврозоната, не означи напредък. Друга страна - Италия, претърпява спад.
Нарастващата инфлация в зоната се дължи на на високите цени на силата - следствие от съветската война в Украйна, както и повишението на цените на храните и по-високите лихвени проценти. Всички тези фактори се отразиха отрицателно на европейската стопанска система.
Икономиката обаче сподели и известна резистентност, сходно на тази по време на пандемията COVID-19, когато растежът надвиши упованията, защото предприятията се приспособиха към изменящите се условия по-бързо, в сравнение с политиците и анализаторите чакаха.
Но даже блокът да се оправя по-добре от предстоящото, растежът през 2023 година евентуално ще бъде слаб заради огромния спад в действителните приходи и внезапното повишение на лихвените проценти.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ