Цените на жилищата в София отбелязват драматичен скок, достигайки средно 2310 евро на квадратен метър – с 500 евро повече спрямо миналата година. Този ръст от над 28% за дванадесет месеца превръща столицата в един от най-динамичните имотни пазари в Европа, където търсенето далеч надвишава предлагането.
Експертите свързват експлозията с предстоящото влизане на България в Еврозоната на 1 януари 2026 г. Ниските лихви по ипотечните кредити – около 2,6–4,2% – улесняват покупките, а хората виждат недвижимите имоти като сигурно убежище за спестяванията си. „Българите считат имотите за актив номер едно, особено пред еврото“, коментира брокерът Димитър Христов.
Според данни от Eurostat, в първото тримесечие на 2025 г. цените в България са скочили с 15,1% спрямо миналата година – вторият най-висок ръст в ЕС след Португалия. В София средната цена за нови апартаменти достига 2080–1900 евро на кв. м., с още по-високи стойности в центъра.
Въпреки бума, новото строителство се бави поради бюрократични пречки и неравномерно развитие на градовете. „Единственият начин да се нормализират цените е да се увеличи предлагането, но ние не правим нищо“, подчертава Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи.
Общественото мнение е разделено: „След еврото имотите ще поскъпнат, но не знаем колко“, споделя един софиянец, докато други предвиждат спад. Експерти като Александър Бочев от Националната асоциация по недвижими имоти очакват пик на ръста през 2025 г. – до 18% – с временно увеличение от 9–15% в големите градове.
Прогнозите сочат, че след 2026 г. пазарът ще се стабилизира на 8–10% годишен ръст, подпомогнат от еврото, но с риск от прегряване. Иностранните инвеститори вече купуват активно, очаквайки по-голяма стабилност и намалени валутни рискове.
Този бум поставя предизвикателства пред младите семейства, но и възможности за икономиката. Дали еврото ще донесе баланс, или нова вълна от поскъпване? Пазарът чака отговора.
