Еврото е стабилната котва, към която България трябва да се

Еврото е стабилната котва, към която България би трябвало да се стреми, с цел да има икономическа непоклатимост и разцвет в тези сложни времена. Това изясни пред Дир.бг и 3eNews икономистът Мартин Димитров. Той ще взе участие в идната, която се открива през днешния ден. Целта на събитието е да покаже обективно обстановката към приемането на единната европейска валута у нас.  За България няма да има някакъв трагичен потрес при приемането на еврото. Валутният ръб е нещо като преход към евролизацията, разяснява още експертът.   Още по тематиката 1 дек 2022 24 ное 2022 Г-н Димитров смятате ли,че България е подготвена да одобри еврото и да влезе в еврозоната след година? Икономически видяно България доста ще завоюва от влизането в еврозоната и изгодите са в няколко направления. Може би най-важната изгода е спадането на лихвените проценти, което в сложни години има значение и за бизнеса, и за семействата. И страната като кредитополучател да вземаш по-ниски  лихви, значи по-ниски разноски и да се прави изобщо бизнес. Дойдоха и такива години, че влизането в еврозоната значи даже сигурност от позиция на вложителите, за които се отстранява транзакционния и валутен риск. Или той понижава в тази нова среда за вложителите. Именно те, в това число поради войната в Украйна изгубиха милиарди. Преди това и поради пандемията понесоха загуби за други милиарди. Когато си част от Еврозоната и дай боже и част от Шенген и несъмнено, това дава на хората, които желаят да си вложат парите една сигурност. И е изискване да рискуваш в този нов свят, в който всички са доста внимателни и деликатни. Това не е инцидентно - по този начин се развиха последните години, че доста вложители изгубиха не дребна част от своите инвестиции, което ги направи толкоз деликатни и внимателни. Икономическата страна на нещата, изгодите за България са огромни още повече ние сме въвели Валутен ръб. Този ръб на процедура значи, че ние 80% от дейностите по евролизацията сме ги направили. За България няма да има някакъв трагичен потрес, Валутният ръб е нещо като преход към евролизацията. В сходно състояние бяха Естония и Литва, а и Латвия. Естония и Литва  имаха валутни бордове и те пристъпиха към евролизация, а това се отрази благотворно на техните стопански системи. Т.е ние имаме образци с други страни в Европейския съюз, които са вървели по този път и той е бил сполучлив. Това са причините ми от икономическата позиция, а в този момент минавам на политическата позиция. Хората, които желаят да няма или да спрат европейската интеграция на страната ни по тази причина скачат против евролизацията. Тези хора, които не желаят България да бъде е в развой на взимане на значими решения на Европейския съюз, тъй като това значи да влезеш в Еврозоната. Фактът, че България ще взема присъединяване при вземането на решения, за развиването на Европейския съюз, до момента в който сега, част от тях които касаят еврото ние не участваме. И то тъй като не сме част от борда на шефовете в Европейската централна банка. Хората, които желаят България да бъде една слаба външна страна на Европейския съюз, по тази причина скачат и против Шенген и против еврото. Защото и двете  - и еврото и Шенген  вършат България да бъде в центъра на всички значими събитията и всички значими решения на Европа. Това е доста съществено, тъй като в тези сложни години ще се вземат значими и виновни решения. България в случай че направи подобаващи обединения с други страни от Източна Европа, които имат сходни интереси  на нашите може да се окаже, че сме част от болшинства, които дефинират бъдещето на Европа. Искам да ви дам един доста забавен образец – страни като Косово и Черна гора, едностранно са приели еврото, само че това не се знае доста в България. Те са възприели еврото без никакъв Европейски съюз, просто едностранно са го поискали от Брюксел и са получили опцията са вкарат еврото. В Косово и Черна гора! Без да вземат участие в никакви решения, без да имат никакви права. Това демонстрира ясно какво значи постоянна валута. Две дребни страни, две дребни страни са поискали да имат постоянна валута, без да имат право да вземат присъединяване във вземането на решения за еврото. На процедура те са  лимитирали са валутният риск от всякъде, тъй като еврото и доларът са двете най-стабилни валути на света. Доколкото съм осведомен при приемането и превалутирането на еврото, настоящия курс и техническите изисквания… Ние не би трябвало ли да имаме редица законово промени, с цел да се подготвим за приемането на еврото? По осъществявания на критериите, тъй като би трябвало да осъществим избрани критерии, преди този момент, най-рисков фактор е този за инфлацията. Не по наша виновност инфлацията е вносна в България, вследствие на многото неща, които се случиха у нас и в района, в това число и войната. Тези военни дейности сред Русия и Украйна  като резултат доведоха до повишаване на редица артикули, най-много на енергоносителите, което покачва и инфлацията. Това е проблематичният въпрос за нас. Вторият основен въпрос за нас е бюджетният недостиг. По отношение на недостига съм повече от оптимист, че ще успеем да влезем в критерия от 3 %.  По отношение на инфлацията тук има опция да се огледа по благосклонно на обстановката на България до толкоз, до колкото инфлацията е вносен феномен - т.е тя се укрепва извън, а не отвътре  в огромната си степен. Това е въпрос на договаряния. Ние не би трябвало да се отхвърляме от участие от началото на 2024 година, би трябвало да преследваме тази цел, със всички сили, които имаме. Важно е както имаше консенсус за влизане в Европейския съюз и НАТО в този момент би трябвало да има огромен консенсус и за еврото, тъй като това би трябвало да бъде национална цел, изключително в сложните години, които се обрисуват. Да бъдеш част от Еврозоната ще се окаже доста по-важно в сравнение с в случай че годините бяха безпроблемни, стопанските системи си растяха, светът вървеше напред и нямаше войни. В такива обстановки, когато светът се развива безпроблемно и да не си член на Еврозоната нещата се случват. В актуалните години, когато заемите са скъпи, налозите са високи, участието в Еврозоната е сериозно значимо и това би трябвало да се разбере в България. Аз ще се опитам за застъпя тази тези и на конференцията, която ще бъде идващия петък “България в Еврозоната – преимущества и благоприятни условия “. Трябва да има консенсус, тъй като в сложните години, присъединяване е Еврозоната е сериозно значимо. На политическо равнище не виждаме консенсус, по скоро различие.Дали ще съумеете по някакъв метод да убедите вашите сътрудници, за този консенсус, че това е значимо да се случи? Аз считам, че малко по малко, хората, които поддържат евролизацията ще стават повече, тъй като ще се разбере, че тези, които са срещу търсят някакви свои политически дивиденти. На базата на голословни страхове в хората, които обаче лека-полека ще стартират да се размиват. Еврото не е една ли от най- постоянните валути по света? Вижте държанието на българските жители. Те избират еврото в редица случаи когато би трябвало да вземат решения за себе си. Хората, които търсят политически дивиденти и пречат на този консенсус, тъй като пречат пробвайки се на база на страховете на хората да извлекат някаква изгода за себе си. Смятам,че лека-полека това ще стартира да стопира и да се лимитира, тъй като тази година, която завършва беше сложна. 2023 година ще бъде една предизвикателна и също толкоз сложна година. Хората ще схванат, че присъединяване в Еврозоната е инструмент в тези сложни години да се мине по-плавно, да се задържи икономическия напредък - т.е стопанската система да продължи да пораства макар компликациите. Това е една доста комплицирана задача - да продължиш да растеш, макар компликациите. Затова приемането на еврото – на стабилната валута, на стабилната котва е значимо. От позиция на активността на Народното събрание имаме ли подготвеност от приемане на нужните законопроекти или промени в законодателството? Дали едни предварителни избори няма да забавят процеса? Всички знаем, че не може да оценим в проценти верятността за избори. Всички знаем, че ще е мъчно да влезем на 1 януари 2024 година в Еврозоната, само че тази цел би трябвало да остане най-малкото, тъй като би трябвало да продължат напъните с цялата изясненост, че в случай че успеем, това ще е огромен триумф за България. Европейската интеграция е спряла, няма да влизам в дебата по чия виновност и това ще бъде първата огромна крачка от 15 години. Ние би трябвало да преследваме с всички сили тази дата. Ако успеем ще е огромно събитие, в случай че не успеем, то отлагането да бъде единствено с 1 година - т.е търсим къс период на отсрочване. Попитах Министерство на финансите, кои са нужните законодателни дейности по отношение на евролизацията, те дадоха отговор, че има няколко закона, които не е проблем да приемем и изменим през идната година. Може ли да изясни на хората за какво цените от потребителската кошница няма да се трансформират след приемането на еврото? Трябва ли повече да се изяснява по какъв начин българският лев няма да поевтинее по отношение на еврото както се твърди? Спекулира се, че страни, които са въвели еврото имат огромен растеж на инфлациите. Създадоха се страхове, които са изцяло неоправдани, тъй като при всяко приемане на еврото от дадена страна членка на Европейския съюз се правеше разбор на европейската статистика. Видя се, че междинното повишаване на цените е 3 промила ( 3 на 1000 ), което е в действителност минимално и подобен проблем няма. На базата на 18 % инфлация, това е пренебрежимо малко. Вторият въпрос е, че с катеричното решение на Народното събрание преди няколко седмици, взехме решение курсът от 1,95583 лв. за 1 евро  да бъде непокътнат и това е политическото решение на България. Ако някой си прави сметката да трансформира курса на еврото към лв., в процеса на евролизация това към този момент няма да стане, има безапелационна позиция на Народното събрание. Курсът лев-евро ще се резервира същият. Хората не би трябвало да се тормозят. Теоретично в случай че някой би желал да прави нещо друго, фактически би било риск и неточност. Но за това има безапелационно решение на Народното събрание, което значи, че в договарянията ние влизаме с тази позиция и ще я отстояваме до дъно. Може ли да чакаме в една по-изгодна икономическа среда и по-спокойни лихви, част от европейските банки да погледнат и към българския пазар? Или един ден да си открием умерено банкова сметка в Германия, Франция в евро? Ние се намираме след една рецесия, след поодминала Ковид пандемия и посред друга рецесия около войната. От двете  кризи, доста европейски копании си направиха извода, че когато зависиш от вериги на доставки ситуирани в Азия и оттова би трябвало да ти доставят чипове или друга електроника и съставни елементи, те се забавят. А загубите са големи. Затова в този момент тече един развой веригите да се съкратяват – т.е. на територията на Европа огромните компании, които създават да вземем за пример коли и други артикули, които са многокомпонентни и изискват вериги на доставки и така нататък, започнаха да разполагат своите производства  в страни като България, Румъния, Хърватска. Тук е по-близко производството. Дори и да стане такава международна рецесия, видяхте около пандемията, за Европейския съюз имаше общи правила, това произвеждане, което беше ситуирано на територията на Европейски Съюз и не пострада толкоз. Причината е, че има и общо законодателство и нещата си вървяха. За да бъде България още по атрактивна за тези, които желаят да си разположат производството и веригите да минават през страната ни. Възприемането на еврото, понижава валутния риск и прави нашия пазар още по-атрактивен. Точно в тези години, когато тече този развой, ще видите в Хърватска това се случва, случва се и с България. Преди ден беше открит нов цех за произвеждане на съставни елементи за коли. Това е единствено началото. Когато си част от Еврозоната, ползата на такива вериги да разполагат съставни елементи на твоя територия ще нараства и това за нас е скъпо. Дава ни доста добре платени работни места, на които ще отидат да работят стотици български жители и ще получават положителни заплати. Това е произвеждане с висока добавена стойност, което има сигурна реализация и носи софтуерно развиване изобщо. Подобни компании като дойдат, те притеглят и други свързани компании. Така ставаме дейна част от тези скъсени вериги на доставки, тъй като България доста може да предложи. Влизането ни в Шенген е също толкоз значимо, колкото и Еврозоната. Но и двете ще създадат България още по-ценна в този развой. Дано да успеем тъй като виждате Нидерландия по какъв начин ни възпира? И ние би трябвало да използван старания, а не да споделяме какъв брой са неприятни нидерландците. Ще се постараете да убедите вашите сътрудници, да чакаме ли повече разбори, отчети по тематиката за Еврозоната? Нужни ли са повече старания да се убедят хората  обществото като цяло, че има доста повече изгоди от единната валута? Всичко което може да се направи, би трябвало да го създадем. И разбори, и конференции и диалози, и умерено отговаряне на въпросите. Между другото е значимо да има и осведомителна акция на държавното управление по тази тематика, умерено да се дават отговор на въпросите и не от политици толкоз, а от специалисти: да се питат експерти от страни, които са приели еврото. Държави като Естония и Литва са доста подобаващи, тъй като имаха валутен ръб. Един спокоен диалог, да се задават въпросите да тече осведомителна акция, с цел да може тези подправените причини да бъдат заглушени и хората да да създадат разлика. Така ще успеем да формулираме националите ползи по тематиката за Еврозоната.