Еврото – колко сме близо и дали сме готови… Конституционният

Еврото – какъв брой сме близо и дали сме готови… Конституционният съд отхвърли като неприемливо настояването на президента Румен Радев за наложително пояснение на части от Конституцията, свързани с народен референдум по въпроса за въвеждането на еврото. Накъде вървим… Пред ФАКТИ приказва Велизар Енчев, някогашен дипломат в Хърватия.

- Г-н Енчев, президентът Румен Радев, който прикани за референдум, остава ли неразбираем или гони персонални ползи, когато разяснява тематиката?
- Не Румен Радев, а Наталия Киселова гони персонални ползи. Президентът изиска народът да има решаващата дума за еврото на общонародно допитване, до момента в който Киселова посече референдума за еврото, с цел да резервира стола си. Тя просто извърши директивата на триото „ Борисов-Зафиров-Пеевски “.
Нека направя значимо конкретизиране за моята позиция към нея, до момента в който участвах в обединението „ БСП-Обединена левица “ бях единственият, който на Коалиционния съвет гласоподава срещу нейната кандидатура за началник на Народното събрание. Дори на едно от съвещанията на съвета, освен това в нейно наличие, споделих, че избирането ѝ за ръководител на Народното събрание е порочна договорка – БСП-Обединена левица “ получава този пост против влизане в държавното управление на ГЕРБ. За моя изненада тя въобще не реагира на острите ми думи, не ме обори, мълчеше и даже иронично се усмихваше...

Румен Радев показва волята на милиони българи и като техен глас желае единствено едно - референдум.

Близо 80 % от хората желаят да бъдат питани, а не да бъдат третирани като „ стадо “, както ги назова налаган от казионните медии шоумен.

- Конституционният съд обаче отхвърли като неприемливо настояването на президента Румен Радев по отношение на референдума за еврото. Това не е ли проваляне за бранителите на лв.?
- Това е проваляне не на лв., а на директната народна власт. От този миг няма никакво значение дали си събрал 500 000 подписа за референдум, откакто Народното събрание ги анулира, а властта ни убеждава, че сме елементарни и некомпетентни, с цел да се произнасяме за еврото.
Аргументите на бранителите на лв. са съществени и това се видя, и от позицията на американския икономист Стив Ханке, и от изявления в авторитетни европейски издания, които са безапелационни, че България не е подготвена за еврозоната на 1 януари 2026 година!

- Премиерът Росен Желязков се срещна с представители на синдикатите, които също поддържат еврото. Каква е ролята на синдикатите въобще в тази тематика...
- Социологията сочи, че съвсем всички синдикални членове желаят референдум, само че

КНСБ и КТ „ Подкрепа “ предадоха хората на труда и полегнаха на властта и капитала.

Сцената, в която министър-председателят Росен Желязков подписва меморандум за съдействие със синдикати, работодатели и браншови организации при приемане на еврото, е срамна страница в синдикалната история. Това не е разговор, а капитулация. Синдикатите се отхвърлят от ролята си на юристи на труда и лягат в едно легло с властта и капитала. Вместо да пазят референдума за еврото, те подписват държавен меморандум за силово налагане на еврото. Вместо да са на улицата с развети флагове и с искане за национално волеизявление, те са на опашка за фотография с премиера.

- Не е ли необичайно, че синдикатите не желаят да чуят гласа на народа?
- Не, не е необичайно. Позорно е!

- Ако всичко се развива обикновено, на 1 януари 2026 година би трябвало да се разплащаме с евро. Ще ни стигнат ли 6 месеца, с цел да се пренастроим към еврото и като жители, и като бизнес?
- Ще би трябвало да се настроим към по-висока инфлация, към повишаващи се и в този момент цени на тока, парното и водата, към ценови гнет на търговци и банкери, както това се случи на 1 януари 2023 година в Хърватия...

- Кабинетът твърди, че няма да допусне далавера в цените. Реално може ли да се въздейства на цените в една пазарна стопанска система, когато всеки търговец самичък дефинира цената?
- При капиталистическата стопанска система държавното управление не може трайно да въздейства върху ценовата политика на частния бизнес.

То ще се опита да лимитира неоправданото нарастване на цените след приемането на еврото, само че не може изцяло да го предотврати.

Временно заледяване на цените на някои артикули и услуги е допустима мярка, а при мощен публичен напън замразяването може да се приложи за съществени хранителни артикули, както това става в Хърватия, Гърция и Франция. В българския случай положително решение е препоръчаният от Мая Манолова закон „ Антиспекула “. Законът планува таван на надценките върху съществени артикули и услуги като храни, медикаменти и горива. Това значи, че търговците ще бъдат задължени да продават тези артикули на цени, които не надвишават избран % над себестойността им.

Но дали Народното събрание ще го одобри? И дали, в случай че депутатите го гласоподават, търговците ще се съобразят със закона?

В Хърватия се случи тъкмо това – две години след въвеждане на еврото цените на питателните артикули фрапантно се усилиха, което предизвика почналия през февруари т.г. протест на комерсиалните вериги. Две години след „ погребението “ на хърватската куна, хърватите осъзнаха, че еврото не е „ златен дъжд “.

- Защо Европейски Съюз тъкмо в този момент реши да ни одобри в еврозоната, откакто имаше години, в които бяхме много по-добре икономически…
- Заради войната в Украйна, поради борбата на Запада с Русия, поради ролята ни на външна граница на Европейски Съюз, поради инфлационната рецесия в Европа – това са четирите фундаментални аргументи за решението на Европейската комисия и Европейската централна банка да припознаят България като мечтан член в „ Клуба на богатите “. А какво ще получи „ беднякът “ на Европейски Съюз от този клуб, това е второстепен въпрос за Брюксел. И да не забравяме нещо много притеснително - Европейски Съюз търси усилване на вътрешната интеграция и поради хроничните проблеми на банките в Италия, Испания и Португалия...

- Опозицията – в лицето на Политическа партия, пък ще внася избор на съмнение, откакто към този момент сме сигурни за еврозоната. Как наподобява този ход в очите на Европейски Съюз?
- Не съм толкоз сигурен, че влизането ни в еврозоната на 1 януари 2026 година е 100 % несъмнено.

Ако всеобщите митинги против еврото продължат, това ще е алармен сигнал за ЕЦБ и Европейска комисия.

Излизат ли по улиците стотици хиляди хора, Урсула фон дер Лайен може да се отхвърли от обещанието си да ни вкара в Еврозоната с фалшифицирани данни, както чухме от разконспириран телефонен диалог преди три години. Ако Румен Радев сезира Европейската комисия и изнесе горните тревожни обстоятелства, ще желаят ли в Брюксел еврозоната да бъде взривена от бедна България по „ гръцкия сюжет “?