Блумбърг: Завръщането на Тръмп ще сложи край на либералното доминиране на Америка
Европейците би трябвало да устоят на изкушението да влагат прекалено много очаквания в успеха на демократите и вместо това да работят по този начин, като че ли вторият мандат на Доналд Тръмп е сигурен
Радостта на европейския естаблишмънт от закъснялото решение на Джо Байдън да се отдръпна е явна. Преди уикенда Европа съвсем се беше примирила с президентството на Тръмп и с края на следвоенния демократичен ред. Ще се измести ли в този момент светлината на прожекторите от минусите на Байдън към тези на Доналд Тръмп? И сигурно ли в този момент американците ще се обединят зад Камала Харис, която със забележителна експедитивност си обезпечи задоволително гласове за номинацията на демократите и, както демократите непрекъснато ще ни припомнят, е на 59 години, а Тръмп е на 78?
Единственият рационален отговор е: Не толкоз бързо. Тръмп към момента е любимец за президентските избори през ноември, изпреварва в изследванията, изключително в жизненоважните колебаещи се щати, и е уважаван от твърдите си поддръжници. Настроенията в международен мащаб са ориентирани против настоящите политици, както Риши Сунак, Еманюел Макрон и в по-малка степен Нарендра Моди се убедиха на личен тил.
Байдън остави отдръпването си на късен стадий и в действителност оказа мощна опозиция, макар опитите да бъде разгласен за последния Цинцинат. А Харис е слаб претендент, чиято лична президентска акция се провали през 2020 година и чийто мандат като вицепрезидент, където й бе предоставена особена отговорност за южната граница, не може да се похвали с кой знае какви достижения.
Единственото отговорно държание на европейците е да не губят вяра и да се приготвят за втория мандат на Тръмп, който ще бъде доста по-труден от първия. По време на първото ръководство на Тръмп президентът беше заобиколен от републиканци от истаблишмънта, които направляваха рисковите му импулси, като да вземем за пример отдръпването от НАТО. Този път той ще бъде заобиколен от деятели на MAGA, които ще поддържат инстинктивната злост на своя стопанин към демократичния ред с по-широка философска неприязън към либерализма.
Все по-влиятелното ядро на MAGA политиците, водено от помощника на Тръмп Джей Ди Ванс, упреква либерализма в другите му форми за унищожаването на " същинската Америка ": икономическия демократизъм за изнасянето на работни места в страни с ниски цени, обществения демократизъм за унищожаването на морала на работническата класа и либерализма на националната сигурност за условието Америка да поеме неправдив дял от бремето на отбраната на Запада.
Дори в случай че демократите съумеят да се задържат на президентския пост, обстановката няма да се върне към това, което европейците биха желали да смятат за " обикновено ". Отстъплението на Америка от световната ѝ роля не стартира с Тръмп, а с " обръщането " на Барак Обама към Азия и нежеланието му да се намеси в Либия. Вместо да анулира политиката на Тръмп " Америка преди всичко ", Байдън резервира множеството от цените на своя предходник и добави индустриална тактика " Америка преди всичко ".
Президентът Харис ще би трябвало да се оправя освен с десните MAGA в Конгреса, само че и с антиглобалистите от разнообразни партии - от протекционистите, които желаят да защитят американските работни места, до прогресистите, които осъждат " империалистическата " външна политика.
Европейските съдружници на Америка са изправени пред освен това от още четири години ръководство на Тръмп. Изправени сме пред един нов свят, в който великият демократичен хегемон, какъвто са Съединени американски щати, отстъпва или от хегемонията, или от либерализма, а може би и от двете.
Времената, в които светът можеше да разчита на Съединени американски щати като на демократичен Левиатан, отминаха. Изолационистите в Америка са прекомерно мощни, а политиките им - прекомерно променливи, с цел да бъде сходен залога> рационален.
Европейците към този момент не могат да си разрешат да останат " призраци на пиршеството ", по думите на дипломата Харолд Никълсън. Единственият метод да предотвратят повтаряне на анархията, която в миналото унищожи техния континент, е да поемат някои от отговорностите, които в миналото е поемала Америка: да отделят повече средства за защита, да поддържат световните институции и най-много да се опълчват на привлекателността на необуздания шовинизъм, като показват достолепията на демократичното съдействие.
Радостта на европейския естаблишмънт от закъснялото решение на Джо Байдън да се отдръпна е явна. Преди уикенда Европа съвсем се беше примирила с президентството на Тръмп и с края на следвоенния демократичен ред. Ще се измести ли в този момент светлината на прожекторите от минусите на Байдън към тези на Доналд Тръмп? И сигурно ли в този момент американците ще се обединят зад Камала Харис, която със забележителна експедитивност си обезпечи задоволително гласове за номинацията на демократите и, както демократите непрекъснато ще ни припомнят, е на 59 години, а Тръмп е на 78?
Единственият рационален отговор е: Не толкоз бързо. Тръмп към момента е любимец за президентските избори през ноември, изпреварва в изследванията, изключително в жизненоважните колебаещи се щати, и е уважаван от твърдите си поддръжници. Настроенията в международен мащаб са ориентирани против настоящите политици, както Риши Сунак, Еманюел Макрон и в по-малка степен Нарендра Моди се убедиха на личен тил.
Байдън остави отдръпването си на късен стадий и в действителност оказа мощна опозиция, макар опитите да бъде разгласен за последния Цинцинат. А Харис е слаб претендент, чиято лична президентска акция се провали през 2020 година и чийто мандат като вицепрезидент, където й бе предоставена особена отговорност за южната граница, не може да се похвали с кой знае какви достижения.
Единственото отговорно държание на европейците е да не губят вяра и да се приготвят за втория мандат на Тръмп, който ще бъде доста по-труден от първия. По време на първото ръководство на Тръмп президентът беше заобиколен от републиканци от истаблишмънта, които направляваха рисковите му импулси, като да вземем за пример отдръпването от НАТО. Този път той ще бъде заобиколен от деятели на MAGA, които ще поддържат инстинктивната злост на своя стопанин към демократичния ред с по-широка философска неприязън към либерализма.
Все по-влиятелното ядро на MAGA политиците, водено от помощника на Тръмп Джей Ди Ванс, упреква либерализма в другите му форми за унищожаването на " същинската Америка ": икономическия демократизъм за изнасянето на работни места в страни с ниски цени, обществения демократизъм за унищожаването на морала на работническата класа и либерализма на националната сигурност за условието Америка да поеме неправдив дял от бремето на отбраната на Запада.
Дори в случай че демократите съумеят да се задържат на президентския пост, обстановката няма да се върне към това, което европейците биха желали да смятат за " обикновено ". Отстъплението на Америка от световната ѝ роля не стартира с Тръмп, а с " обръщането " на Барак Обама към Азия и нежеланието му да се намеси в Либия. Вместо да анулира политиката на Тръмп " Америка преди всичко ", Байдън резервира множеството от цените на своя предходник и добави индустриална тактика " Америка преди всичко ".
Президентът Харис ще би трябвало да се оправя освен с десните MAGA в Конгреса, само че и с антиглобалистите от разнообразни партии - от протекционистите, които желаят да защитят американските работни места, до прогресистите, които осъждат " империалистическата " външна политика.
Европейските съдружници на Америка са изправени пред освен това от още четири години ръководство на Тръмп. Изправени сме пред един нов свят, в който великият демократичен хегемон, какъвто са Съединени американски щати, отстъпва или от хегемонията, или от либерализма, а може би и от двете.
Времената, в които светът можеше да разчита на Съединени американски щати като на демократичен Левиатан, отминаха. Изолационистите в Америка са прекомерно мощни, а политиките им - прекомерно променливи, с цел да бъде сходен залога> рационален.
Европейците към този момент не могат да си разрешат да останат " призраци на пиршеството ", по думите на дипломата Харолд Никълсън. Единственият метод да предотвратят повтаряне на анархията, която в миналото унищожи техния континент, е да поемат някои от отговорностите, които в миналото е поемала Америка: да отделят повече средства за защита, да поддържат световните институции и най-много да се опълчват на привлекателността на необуздания шовинизъм, като показват достолепията на демократичното съдействие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ