&format=webp)
Китай вижда Европа като отживелица. Реалността може да му изиграе лоша шега
Европейците безпределно спорят по какъв начин да не попаднат в клопката сред Съединени американски щати и Китай. Много китайци считат този спор за непотребен: за тях Европа от дълго време е инструмент на Съединени американски щати.
„ Европа е неспособна същински да се освободи от Америка и да стане самостоятелна “, написа учител от университета „ Фудан “.
„ Европа просто няма силата да посрещне софтуерните провокации “, установи вестник Economic Daily.
А що се отнася до европейското единение - обичана тематика в Брюксел - китайските коментатори стигат още по-далеч.
„ Дали Европейски Съюз въобще ще оцелее до 2035 година е открит въпрос “, сподели в телевизионно студио националистическият учен Джан Уейуей.
Да, анализът, че Европа е слаба и разграничена, не е изцяло неправилен. Но китайският прочит постоянно извънредно преувеличава проблемите, а това води до две съществени слепи петна, написа The Economist.
Първото е убеждението, че Европа просто следва Съединени американски щати. През последните години доста китайски анализатори гледат на войната в Украйна точно по този начин: в естеството си тя била борба сред Вашингтон и Москва. От тази позиция Европа желала мир и непоклатимост, до момента в който Съединени американски щати удължава войната с дребна цена за себе си, с цел да отслаби Русия.
Почти липсва схващане за какво множеството европейски водачи виждат войната като директна опасност за сигурността си.
По същия метод в Пекин поясняват и решението на Нидерландия да поеме надзор върху Nexperia - китайска компания, записана в страната и произвеждаща основни за софтуерния бранш чипове. Хага може да повтаря безпределно, че пази своята икономическа сигурност, само че китайските наблюдаващи не имат вяра. Според тях дребна страна не би работила толкоз твърдо, в случай че не извършва волята на Съединени американски щати.
Второто „ сляпо леке “ е визията, че Китай предлага на Европа излаз от нейните проблеми. Китайските учени добре познават устрема към „ стратегическа автономност “ и считат, че Европа - като всяка междинна мощ - желае да балансира сред Вашингтон и Пекин.
В последните седмици китайското Министерство на търговията заприказва за рестарт на комерсиалните договаряния. И до известна степен този оптимизъм е разбираем: постоянно могат да намерят европейски сътрудници, подготвени да приказват за „ взаимна изгода “.
Но тази вяра пропуща нещо значително, съгласно The Economist: икономическият модел на Китай се трансформира в независим стратегически проблем за Европа. Само за няколко години комерсиалният баланс на Германия с Китай мина от почти равновесие към голям недостиг, който тази година може да надвиши 100 милиарда $.
Европейски компании, които десетилетия печелят от китайския пазар, към този момент го виждат като най-жестокия си съперник. А китайският надзор върху износа на редкоземни метали удари европейската промишленост не по-малко от американската. Това беше мъчителен урок за рисковете от взаимозависимост.
Дипломатическото напрежение също пораства. През юни Европейски Съюз приключи плануван стопански разговор с Пекин поради липса на прогрес. През октомври немският външен министър Йохан Вадефул отсрочи визитата си в Китай.
Китай от своя страна се обиди от негова тирада в Япония, в която Вадефул разказа дейностите на Пекин в азиатските води като „ все по-агресивни “. Европейски представители в Пекин оповестяват, че китайското външно министерство отхвърля даже официални демарши.
Пекин има малко аргументи да се тревожи от изстудяване на връзките. Китайските ръководители имат вяра, че към този момент са надхитрили Тръмп в комерсиалната война и че „ оправянето “ с Европа ще е още по-лесно. Освен това Китай умее да разединява блока посредством по-топли връзки с обособени страни: през днешния ден изключително възприемчиви наподобяват Унгария и от ден на ден Испания.
А даже когато Европейски Съюз работи, както при митата за китайските електрически автомобили, той остава стеснен от личните си правила. Брюкселските регулаторни механизми не стряскат Пекин.
Но рискува ли Китай неправилна преценка? Докато войната в Украйна продължава и Китай поддържа интернационално изолирания Владимир Путин, шансът за усъвършенстване в връзките с Европа е дребен. Междувременно европейските позиции по търговията се трансформират извънредно бързо. Ако китайският експорт продължи да нараства, Европа може да предприеме нови, по-остри защитни ограничения. Това би било знак, че гръбнакът на Европа се втвърдява.
„ Европа е неспособна същински да се освободи от Америка и да стане самостоятелна “, написа учител от университета „ Фудан “.
„ Европа просто няма силата да посрещне софтуерните провокации “, установи вестник Economic Daily.
А що се отнася до европейското единение - обичана тематика в Брюксел - китайските коментатори стигат още по-далеч.
„ Дали Европейски Съюз въобще ще оцелее до 2035 година е открит въпрос “, сподели в телевизионно студио националистическият учен Джан Уейуей.
Да, анализът, че Европа е слаба и разграничена, не е изцяло неправилен. Но китайският прочит постоянно извънредно преувеличава проблемите, а това води до две съществени слепи петна, написа The Economist.
Първото е убеждението, че Европа просто следва Съединени американски щати. През последните години доста китайски анализатори гледат на войната в Украйна точно по този начин: в естеството си тя била борба сред Вашингтон и Москва. От тази позиция Европа желала мир и непоклатимост, до момента в който Съединени американски щати удължава войната с дребна цена за себе си, с цел да отслаби Русия.
Почти липсва схващане за какво множеството европейски водачи виждат войната като директна опасност за сигурността си.
По същия метод в Пекин поясняват и решението на Нидерландия да поеме надзор върху Nexperia - китайска компания, записана в страната и произвеждаща основни за софтуерния бранш чипове. Хага може да повтаря безпределно, че пази своята икономическа сигурност, само че китайските наблюдаващи не имат вяра. Според тях дребна страна не би работила толкоз твърдо, в случай че не извършва волята на Съединени американски щати.
Второто „ сляпо леке “ е визията, че Китай предлага на Европа излаз от нейните проблеми. Китайските учени добре познават устрема към „ стратегическа автономност “ и считат, че Европа - като всяка междинна мощ - желае да балансира сред Вашингтон и Пекин.
В последните седмици китайското Министерство на търговията заприказва за рестарт на комерсиалните договаряния. И до известна степен този оптимизъм е разбираем: постоянно могат да намерят европейски сътрудници, подготвени да приказват за „ взаимна изгода “.
Но тази вяра пропуща нещо значително, съгласно The Economist: икономическият модел на Китай се трансформира в независим стратегически проблем за Европа. Само за няколко години комерсиалният баланс на Германия с Китай мина от почти равновесие към голям недостиг, който тази година може да надвиши 100 милиарда $.
Европейски компании, които десетилетия печелят от китайския пазар, към този момент го виждат като най-жестокия си съперник. А китайският надзор върху износа на редкоземни метали удари европейската промишленост не по-малко от американската. Това беше мъчителен урок за рисковете от взаимозависимост.
Дипломатическото напрежение също пораства. През юни Европейски Съюз приключи плануван стопански разговор с Пекин поради липса на прогрес. През октомври немският външен министър Йохан Вадефул отсрочи визитата си в Китай.
Китай от своя страна се обиди от негова тирада в Япония, в която Вадефул разказа дейностите на Пекин в азиатските води като „ все по-агресивни “. Европейски представители в Пекин оповестяват, че китайското външно министерство отхвърля даже официални демарши.
Пекин има малко аргументи да се тревожи от изстудяване на връзките. Китайските ръководители имат вяра, че към този момент са надхитрили Тръмп в комерсиалната война и че „ оправянето “ с Европа ще е още по-лесно. Освен това Китай умее да разединява блока посредством по-топли връзки с обособени страни: през днешния ден изключително възприемчиви наподобяват Унгария и от ден на ден Испания.
А даже когато Европейски Съюз работи, както при митата за китайските електрически автомобили, той остава стеснен от личните си правила. Брюкселските регулаторни механизми не стряскат Пекин.
Но рискува ли Китай неправилна преценка? Докато войната в Украйна продължава и Китай поддържа интернационално изолирания Владимир Путин, шансът за усъвършенстване в връзките с Европа е дребен. Междувременно европейските позиции по търговията се трансформират извънредно бързо. Ако китайският експорт продължи да нараства, Европа може да предприеме нови, по-остри защитни ограничения. Това би било знак, че гръбнакът на Европа се втвърдява.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ