Европейският съюз трябва да може да действа по-независимо от САЩ

Европейският съюз би трябвало да може да работи по-независимо от Съединени американски щати във военно отношение, съобщи немският министър на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер в изявление за Frankfurter Allgemeine Zeitung. " Това не значи, че би трябвало да се отделяме, но могат да зародят обстановки, в които имаме други ползи, в това число в границите на НАТО. Тогава би трябвало да сме по -способни със личните си сили ", сподели тя.  Крамп-Каренбауер коментира, че след като талибаните завзеха властта в Афганистан, европейски сътрудници разискаха на незабавна среща способи за излизане от обстановката, а по-късно, наред с други неща, бяха обсъдени силите за бързо реагиране. Тя ще предложи своята визия за образуването на такива сили до края на октомври. Последните събития в Афганистан са я предиздвикали да намерения за оставката, само че тя решила да не прави това и да работи в допълнение, с цел да предотврати сходни обстановки в бъдеще. По-рано Жозеп Борел, комисар на Европейския съюз по външна политика и политика на сигурност, разгласи, че окончателният план за защита и сигурност " Стратегическият компас на Европейски Съюз " ще бъде подготвен до октомври-ноември. Бе посочено, че в своя дизайн документът ще е непосредствен до доктрината на Европейския съюз и стратегическата идея на НАТО. От своя страна генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг счита, че европейските сили за бързо реагиране могат да основат конкуренция за НАТО и прикани Европейски Съюз да не го прави. Франция ще бъде хазаин на европейска среща на върха на защитата през първата половина на 2022 г. Наред с продължаващия развой на стратегически компас и Конференцията за бъдещето на Европа, това ще бъде още едно значимо развиване в границите на френското председателство на Европейския съвет, което ще съвпадне с кандидатурата на Макрон за преизбиране следващата година, написа New Europe. Успоредно с това, триумфът на всички процеси ще бъде лакмусов тест за френско-германския опит да упорства за по-нататъшна европейска интеграция след изборите в двете страни и до момента в който Европа постепенно се измъква от пандемията COVID-19. Настоящият министър на защитата на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер съобщи, че " Европейски Съюз се нуждае от огромен скок напред в европейската защита ", добавяйки, че  " Германия и Франция би трябвало да поемат лидерството ". За разлика от Макрон, фон дер Лайен заобикаля да употребява фразата " стратегически суверенитет ", само че тя приказва за понижаване на " днешните зависимости на Европейски Съюз ". Изявлението й евентуално произтича от най-новото излагане на дългогодишни пукнатини в границите на Европейския съюз за това до каква степен Европа би трябвало или би могла да отиде да се отбрани. Докато някои европейски водачи проектират доверие в способността на ЕСда действа независимо от военни и политически суперсили, други - особено в някогашните страни от Източния блок, гледат на тях с висока степен на песимизъм. Нациите в Източна Европа, дружно с Прибалтика, споделят проамериканска угриженост, че вложението в европейска стратегическа автономност ще отслаби дългогодишната трансатлантическа връзка и ще се трансформира в синоним на европейския протекционизъм, изключително в този момент, когато Англия към този момент не е в Европейски Съюз. Съществува и преобладаващото (и непрестанно разширяващо се) съмнение към Европейски Съюз, изключително що се отнася до възможните планове на Франция. Ако Източна Европа продължи да бъде незадоволително съветвана по въпроси, свързани със сигурността и ползите, това може да е на висока цена, която надалеч надвишава вложенията на страните в защитата. Предложенията на фон дер Лайен за повече конструкция на защитата отвън НАТО към този момент провокираха известна рецензия от Източна Европа, защото те виждат в плана излишно повтаряне на Северноатлантическия алианс и заграбване на работна ръка и пари. Точно по тази причина страните от някогашния Варшавски контракт подхождат внимателно към концепцията на Франция за " стратегическа автономност ". Това обаче не значи, че страните от Източна Европа напълно се противопоставят на концепцията за европейска отбранителна конструкция. Тези народи просто осъзнават обстоятелството, че Европа остава подвластна от външни сили по способи, които са нежелателни. Но дяволът се крие в детайлите и с цел да се реализира европейската стратегическа автономност, Европейски Съюз първо би трябвало да обясни типовете стандарти и благоприятни условия, от които се нуждае, и готовността си да ги употребява. Най-важното е, че Брюксел би трябвало да разбере, че преследването на стратегическата автономност на Европейски Съюз не може при никакви условия да отслаби трансатлантическата връзка със Съединени американски щати. Всякакви полемики, които слагат под въпрос ролята на НАТО и Съединени американски щати в района, карат всяка източноевропейска страна да се тревожи. Поради това фон дер Лайен е длъжна да разгласи основаването на нова декларация ЕС-НАТО, която ще бъде показана преди края на годината. Европейската икономическа автономност не би трябвало да се довежда до автократични крайности. Приемането на стратегически метод би могло евентуално да усили икономическата мощност на Европа, както посредством насърчаване на нови индустриални и ноу-хау потенциали и, което е по-важно, да ускори ролята й в глобализираната стопанска система, като направи нейните капиталови връзки по-предвидими и използвани. И най-после, всяка самодейност за " независимост на деяние " или " обособяване " би трябвало да заобикаля прекомерно нападателен подход и да заобикаля сходството на европейския изолационизъм. Освен това стратегическата автономност не би трябвало да се трансформира в синоним на използване на двойни стандарти в границите на общия пазар, нито да се употребява като инструмент за оправдаване на протекционизъм. Казано по-просто, стратегическата автономност - и европейската защита - не са невъзможни дори за тези, които не са създатели на блока. Преди обаче нещата да се развият, би трябвало да се отговори на някои съществени въпроси, тъй че да възникне нужното и политическо доверие в Европейски Съюз. Предстоящият стратегически компас е значима стъпка в тази посока. Тазгодишното положение на Съюза даде да се разбере, че Европа може и би трябвало да бъде смела в своите политики. В близко бъдеще ЕС би трябвало да разбере какво е належащо, с цел да се увери, че тези начинания ще бъдат осъществени.