Марио Драги: Европа е изправена пред риск от разпад без по-дълбока интеграция
Европейският съюз се намира на сериозен кръстопът и е застрашен от политическа взаимозависимост, икономическо намаляване и деиндустриализация, в случай че не направи решителна крачка към по-тясна политическа интеграция. Това предизвести някогашният италиански министър-председател и ексръководител на Европейската централна банка Марио Драги, представен от Euronews, предава News.bg.
В изявление в понеделник в белгийския университет KU Leuven, във връзка присъждането му на почетна докторска степен, Драги съобщи, че досегашният световен ред на процедура е престанал да действа. Според него Европа би трябвало да се трансформира в „ същинска федерация “, с цел да отговори съответно на новите геополитически действителности.
По думите му прекосяването от конфедеративен модел към федерален е въпрос на мощ и оцеляване. Драги разказа интернационалната система като нестабилна и разпадаща се, а корените на този развой свърза с включването на Китай в Световната комерсиална организация и решението на западните страни да задълбочат икономическите си връзки с страна, стремяща се към ролята на независим световен център.
Тази динамичност, съгласно него, е довела до днешната политическа реакция и до свят с по-слаби правила и лимитирана търговия. Самото намаляване на глобализацията обаче не е най-голямата опасност. „ Истинският риск е това, което следва след нея “, акцентира Драги.
Като значителен фактор той уточни смяната в метода на Съединените щати, които по думите му постановат мита върху европейски артикули, слагат под въпрос териториални ползи на Европа и за първи път намерено дават сигнал, че преглеждат политическата раздробеност на Европейски Съюз като свое преимущество.
Паралелно с това Китай, означи Драги, продължава да държи основни позиции в световните вериги за доставки и е подготвен да употребява това въздействие посредством нападателен експорт, ограничение на достъпа до стратегически първични материали и прекачване на личните си стопански проблеми върху други страни.
На този декор някогашният началник на ЕЦБ предложи концепцията за „ прагматичен федерализъм “, който да изведе Европейски Съюз от институционалния застой. Според него обединяването единствено по себе си не подсигурява геополитическа тежест, в случай че не е подкрепено с действителни общи политики.
Драги акцентира, че там, където Европа към този момент работи като федерация - в търговията, конкуренцията, действието на единния пазар и паричната политика - тя е възприемана като мощен и обединен сътрудник. Като доказателство той уточни комерсиалните съглашения с Индия и страните от Латинска Америка.
За разлика от това, в сфери като защитата, индустриалната тактика и външната политика, Европейски Съюз остава разлъчен и уязвим. Европа, сподели той, към момента съставлява общ брой от междинни по величина страни, които елементарно могат да бъдат опълчени една против друга. „ Дори когато координират дейностите си, страните резервират правото си на несъгласие и работят съгласно личните си ползи “, предизвести Драги.
Той посочи, че препоръчаният модел на интеграция не цели послушание и разрешава гъвкаво присъединяване, при което страните могат да се причисляват поетапно - по сходство на основаването на еврозоната. „ Не е належащо да се отхвърляме от полезностите си, с цел да бъдем мощни “, акцентира той.
В умозаключение Драги формулира стратегическа алтернатива пред Европа: дали ще остане просто огромен пазар, подвластен от решенията на други световни сили, или ще предприеме нужните стъпки, с цел да се трансформира в независим геополитически фактор. „ Европа, която не е способна да пази ползите си, няма да може дълго да отстоява и своите полезности “, заключи той.
