Галъп: ЕС е най-предпочитаният партньор от българите, Русия е на второ място
Европейският съюз е най-предпочитаната мощ за сътрудник измежду българите - и в икономическата сфера (42%), и в областта на сигурността (40%). Стойностите на България са над междинните за света, като я подреждат и измежду водещите проевропейски страни на Балканите.
Още по темата
Това сочат данните от изследване на публичното мнение в 64 страни за желанията за стратегически партньорства сред страните, извършено от международната Асоциация " Галъп интернешънъл " през интервала август-октомври 2022 година То обгръща над две трети от международното население и повече от 90% от тези страни, в които има независимост да се организират и да бъдат оповестени изследвания на публичното мнение.
Русия се подрежда на второ място измежду желанията на българите за партньорска мощ - надлежно с 20% за стопанската система и 24% за сигурността.
Китай получава утвърждение от българите като сътрудник в областта на стопанската система в 11% от отговорите.
Съединени американски щати са одобрявани в 9% от отговорите. 12% у нас одобряват като сътрудник в сигурността Съединени американски щати, а Китай - 3%.
До какви систематизирания и заключения водят световните данни отвън българския ракурс?
Снимка: Галъп интернешънъл
Запад/Изток
Колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен и като стопански сътрудник (58% от желанията по света), и като сътрудник в сигурността (59%). В съпоставяне, Китай и Русия, дружно, получават надлежно 29% и 26%. Важно е да се означи, е, че това съответствие две към едно е годно, само че без гласа на Китай - където изследователското наличие е лимитирано. Също по този начин, и без някои значими арабски и африкански страни - още веднъж по същата причина. Като се имат поради тези специфики, най-вероятно действителното разделяне по света е равно сред Запад и Изток.
Снимка: Галъп интернешънъл
Четирите сили
Европейският съюз е най-привлекателният сътрудник в региона на стопанската система (31%), до момента в който Съединени американски щати резервират позицията на най-предпочитан съдружник в сигурността (33%). Както към този момент беше упоменато обаче, тези цифри са годни единствено за изследваната част от света и не включват китайското публично мнение.
Докато Русия е на последно място измежду четирите сили като сътрудник в областта на стопанската система, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в региона на сигурността и се нарежда пред Китай.
Снимка: Галъп интернешънъл
Пакетни желания или не
За множеството от изследваните общества стопанската система и сигурността вървят ръка за ръка и болшинствата търсят и двете от един и същи блок (ЕС/САЩ или Русия/Китай), само че има и дребни изключения, които са от значително значение. Например, до момента в който Китай наподобява най-предпочитаният стопански сътрудник за болшинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, става известно, че в нито една от изследваните страни, икономическо партньорство с Русия не може да събере одобрителни отзиви в болшинство.
Що се отнася до желания за партньорство в сигурността, Русия се възприема за най-предпочитан евентуален сътрудник в дузина страни, до момента в който Китай единствено в две - Русия и Пакистан.
Снимка: Галъп интернешънъл
Разделени отзиви в някои страни
В друга дузина страни публичното мнение е разграничено сред четирите суперсили в желанията си за стопански сътрудник - Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д`Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В региона на сигурността пък, образци за съществено разграничена общност са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Англия пък е надълбоко разединено в оценката си за Съединени американски щати и Европейски Съюз като желани сътрудници и в двете области - и в стопанската система, и в сигурността.
Снимка: Галъп интернешънъл
" Големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен международен ред, а дали въобще ще има световен ред. Както беше посочено нагоре, глобализацията се разпадна на регионализация, учредена на възприемането за общо бъдеще - икономическо, политическо, военно. Но тези нови райони към момента не са добре дефинирани и открити - подобен е единствено по този начин нареченият групов Запад. И същинското предизвикателство е освен по какъв начин да се реализира регионализацията спокойно, само че и по какъв начин да избегнем по-голяма война ", проучва президентът на международната Асоциация " Галъп интернешънъл " Кънчо Стойчев.
Снимка: Галъп интернешънъл
Още по темата
Това сочат данните от изследване на публичното мнение в 64 страни за желанията за стратегически партньорства сред страните, извършено от международната Асоциация " Галъп интернешънъл " през интервала август-октомври 2022 година То обгръща над две трети от международното население и повече от 90% от тези страни, в които има независимост да се организират и да бъдат оповестени изследвания на публичното мнение.
Русия се подрежда на второ място измежду желанията на българите за партньорска мощ - надлежно с 20% за стопанската система и 24% за сигурността.
Китай получава утвърждение от българите като сътрудник в областта на стопанската система в 11% от отговорите.
Съединени американски щати са одобрявани в 9% от отговорите. 12% у нас одобряват като сътрудник в сигурността Съединени американски щати, а Китай - 3%.
До какви систематизирания и заключения водят световните данни отвън българския ракурс?
Снимка: Галъп интернешънъл Запад/Изток
Колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен и като стопански сътрудник (58% от желанията по света), и като сътрудник в сигурността (59%). В съпоставяне, Китай и Русия, дружно, получават надлежно 29% и 26%. Важно е да се означи, е, че това съответствие две към едно е годно, само че без гласа на Китай - където изследователското наличие е лимитирано. Също по този начин, и без някои значими арабски и африкански страни - още веднъж по същата причина. Като се имат поради тези специфики, най-вероятно действителното разделяне по света е равно сред Запад и Изток.
Снимка: Галъп интернешънъл Четирите сили
Европейският съюз е най-привлекателният сътрудник в региона на стопанската система (31%), до момента в който Съединени американски щати резервират позицията на най-предпочитан съдружник в сигурността (33%). Както към този момент беше упоменато обаче, тези цифри са годни единствено за изследваната част от света и не включват китайското публично мнение.
Докато Русия е на последно място измежду четирите сили като сътрудник в областта на стопанската система, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в региона на сигурността и се нарежда пред Китай.
Снимка: Галъп интернешънъл Пакетни желания или не
За множеството от изследваните общества стопанската система и сигурността вървят ръка за ръка и болшинствата търсят и двете от един и същи блок (ЕС/САЩ или Русия/Китай), само че има и дребни изключения, които са от значително значение. Например, до момента в който Китай наподобява най-предпочитаният стопански сътрудник за болшинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, става известно, че в нито една от изследваните страни, икономическо партньорство с Русия не може да събере одобрителни отзиви в болшинство.
Що се отнася до желания за партньорство в сигурността, Русия се възприема за най-предпочитан евентуален сътрудник в дузина страни, до момента в който Китай единствено в две - Русия и Пакистан.
Снимка: Галъп интернешънъл Разделени отзиви в някои страни
В друга дузина страни публичното мнение е разграничено сред четирите суперсили в желанията си за стопански сътрудник - Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д`Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В региона на сигурността пък, образци за съществено разграничена общност са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Англия пък е надълбоко разединено в оценката си за Съединени американски щати и Европейски Съюз като желани сътрудници и в двете области - и в стопанската система, и в сигурността.
Снимка: Галъп интернешънъл " Големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен международен ред, а дали въобще ще има световен ред. Както беше посочено нагоре, глобализацията се разпадна на регионализация, учредена на възприемането за общо бъдеще - икономическо, политическо, военно. Но тези нови райони към момента не са добре дефинирани и открити - подобен е единствено по този начин нареченият групов Запад. И същинското предизвикателство е освен по какъв начин да се реализира регионализацията спокойно, само че и по какъв начин да избегнем по-голяма война ", проучва президентът на международната Асоциация " Галъп интернешънъл " Кънчо Стойчев.
Снимка: Галъп интернешънъл Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ