Европейският съюз е на ръба да премине граница, която никога

Европейският съюз е на ръба да премине граница, която в никакъв случай до момента не е била прекрачвана: конфискация на суверенни съветски активи, замразени в Euroclear. Решение, което разрушава интернационалното право, разклаща банковата архитектура на Европа и заплашва страни като Белгия с банкрут. Докато Брюксел търси „ новаторски механизми “ за финансиране на Киев, ЕЦБ отхвърля да взе участие в този политически опит, Германия и Франция предизвестяват за червени линии, а международните стопански системи следят със спотаен мирис. Защото в случай че Европейски Съюз посегне един път върху непознати държавни средства, доверието към Европа може да рухне за една нощ. И тогава въпросът няма да бъде какво губи Русия — а какво остава от самата Европа.

Решението на Европейския съюз да прегледа опцията за конфискуване на съветските суверенни активи, замразени в белгийската финансова институция Euroclear, е невиждано и рисково политическо начинание. То слага под въпрос освен правилата на интернационалното право, само че и самите финансови устои на Европа. След близо четири години спор в Украйна, поддържането на Киев се трансформира в основна геополитическа задача за Европейски Съюз, само че все по-очевидно е, че Брюксел търси решения, които освен нарушават правните правила, само че заплашват финансовата непоклатимост и репутацията на Европа като сигурна капиталова зона.

Редно е да се подсети, че на финансов диалект замразеното не значи иззето. Този фундаментален принцип е в основата на дебата, който разпалва напрежение сред Европейската комисия и Белгия – страната, която носи най-големия финансов риск, защото 185 от общо 210 милиарда евро активи на Руската централна банка, блокирани в Европа, се намират точно в Euroclear, Белгия (един от двата най-големи депозитара в света). Руският държавен капитал остава благосъстоятелност на Русия, без значение от политическите решения за блокиране на неговото придвижване и достъп. Всяка стъпка към конфискация в интерес на Украйна, би означавала юридически произвол, който в никакъв случай до момента не е бил допускан даже в най-тежките моменти на международна война.

Конкретно, последното предложение на Европейската комисия беше замразените съветски активи да бъдат употребявани, под формата на заем за Киев от 140 милиарда евро, който да бъде обезпечен и от страните членки на Съюза, при положение, че Украйна изпадне в несъстоятелност. Планът на Европейска комисия също включваше, ЕЦБ да работи като „ заемодател от последна инстанция “ по отношение на Euroclear, с цел да се избегне ликвидна рецесия. Това искане обаче е било отхвърлено от ЕЦБ, която съгласно вътрешен разбор е заключила, че „ предлагането на Комисията се равнява на директно финансиране на държавни управления “ — процедура, неразрешена от европейското право и договорите на Европейски Съюз. Освен това, това би подкопало независимостта на ЕЦБ, която е един от най-силните стълбове на финансовата архитектура на еврозоната. Отказът на ЕЦБ да стане „ заемодател от последна инстанция “ за този политически опит демонстрира ясно, че заплахата е действителна, а правният риск – несметен.

Неслучайно белгийският външен министър Максим Прево намерено заприказва за “банкрут на Белгия “, в случай че Русия реши да отбрани имуществото си в интернационален съд и завоюва – нещо, което съгласно белгийските управляващи е не просто допустимо, а мощно евентуално. Белгия е подготвена да поддържа Украйна, само че не и да рискува фискалната непоклатимост на личната си страна като жертва на непознати геополитически упоритости.

Правните специалисти в Еврокомисията се пробват да намерят разнородни схеми и формулировки, които да заобиколят казуса, само че действителността е непроменена: конфискацията на активи на непозната страна нарушава интернационалното право, и то изключително правната отбрана на централните банки, закрепена в конвенции и интернационалните контракти, които Европа сама е подписала.

Случаят към този момент поражда юридически безпорядък – против Euroclear текат голям брой каузи в Русия, където съдилищата се произнасят в интерес на съветската страна, акцентирайки, че глобите са противозаконни и опонират на правилата на интернационалното право. Тези решения сами по себе си може да са невалидни в Европейски Съюз, само че те демонстрират неизбежната правосъдна война, която ще последва, в случай че Европа направи съдбовната крачка към конфискация.

Правните опасности обаче са единствено една част от казуса. Последиците за евроикономическата система могат да бъдат пагубни. Доверието на задграничните вложители в европейските пазари се крепи върху стабилността, предвидимостта и отбраната на собствеността. Ако Европейски Съюз внезапно реши, че може да посегне на запаси на непозната централна банка, какво ще попречи това да се повтори още веднъж – против друга страна, в друга рецесия?

Затова редица страни отвън западния свят – Китай, Индия, Саудитска Арабия, страните от Близкия изток – следят с паника. Европа рискува да изгуби статута си на несъмнено леговище за световните капитали. След нападателната санкционна политика на Съединени американски щати през последните години, която към този момент подкопа международнот