ЕС предлага да има по-малко пари за държави със слабо правосъдие
Европейският съюз би могъл да понижи финансирането за страни, които не зачитат върховенството на закона . Съответното предложение бе направено от Европейската комисия (ЕК) при представянето на проекта за финансовата рамка на Общността след излизането на Англия от Съюза.
„ Новите препоръчани принадлежности ще разрешат на Европейски Съюз да спре, да понижи или да ограничи достъпа до финансиране от Европейски Съюз по метод, симетричен на естеството, тежестта и обсега на минусите на правовия ред ", се споделя в изказване на Европейска комисия, представено от AFP.
Припомняме, че по-рано ръководителят на Комисията Жан-Клод Юнкер показа „ рационален и виновен " проект за по-голям бюджет след Brexit на стойност 1,279 трилиона евро, покриващ интервала 2021-2027 година
„ Нашите оферти водят до обща сума от 1,279 трилиона евро ", съобщи Юнкер пред Европейския парламент, като добави, че той е равностоен на 1,1% от Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз.
Рестриктивната мярка Европейски Съюз има за цел да сложи под напън страни от Централна и Източна Европа като Полша и Унгария, които през последните години влизат в преден конфликт с Брюксел по въпроси като корупция, отбрана на свободното слово, разделяне на управляващите, самостоятелност на съда и други , отбелязва още Expert.bg .
Еврокомисарят по въпросите на бюджета Гюнтер Йотингер съобщи, че приоритет през идващите години ще бъдат нововъведенията и научните проучвания. Предвидени са и повече пари за защита и сигурност, както и за ограниченията за битка с климатичните промени .
Сред предложенията за дълготрайния бюджет са и със 7%, за селскостопанската политика - с 5% и по директните заплащания - с 4%.
Преди да договарят структурните фондове, страните ще би трябвало да се спогодят кой ще попълни годишната дупка от 10-15 милиарда евро, която ще се отвори след излизането на Англия от структурите на Общността. В това уравнение страните няма да могат да заобикалят предоговарянето на исторически най-скъпата политика, т.е. Общата селскостопанска политика (ОСП). Подразбиращият се мотив е, че 7% от европейското население не би трябвало да употребява 80% от бюджета на Европа, отбелязва още изданието New Europe, представено от организация " Фокус ".
Франция и Германия явно са подготвени да усилят своя принос, само че Австрия, Дания и Швеция не са толкоз въодушавени от концепцията. Остава една година до изборите в Швеция, а Дания и Австрия имат евроскептични държавни управления. Сигурно е, че отстъпките ще бъдат по-малко допустими. Преговорите ще доведат до детайли на политическо приоритизиране.
Намаляването на разноските за селското стопанство и намаляването на структурните фондове за Изтока може да бъде контрактувано в подтекста на бъдещето, като се отделят повече средства за защитата, граничния надзор и цифровата стопанска система. Тези нови цели в последна сметка също ще се трансформира в неразделна част от бюджетните договаряния.
„ Новите препоръчани принадлежности ще разрешат на Европейски Съюз да спре, да понижи или да ограничи достъпа до финансиране от Европейски Съюз по метод, симетричен на естеството, тежестта и обсега на минусите на правовия ред ", се споделя в изказване на Европейска комисия, представено от AFP.
Припомняме, че по-рано ръководителят на Комисията Жан-Клод Юнкер показа „ рационален и виновен " проект за по-голям бюджет след Brexit на стойност 1,279 трилиона евро, покриващ интервала 2021-2027 година
„ Нашите оферти водят до обща сума от 1,279 трилиона евро ", съобщи Юнкер пред Европейския парламент, като добави, че той е равностоен на 1,1% от Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз.
Рестриктивната мярка Европейски Съюз има за цел да сложи под напън страни от Централна и Източна Европа като Полша и Унгария, които през последните години влизат в преден конфликт с Брюксел по въпроси като корупция, отбрана на свободното слово, разделяне на управляващите, самостоятелност на съда и други , отбелязва още Expert.bg .
Еврокомисарят по въпросите на бюджета Гюнтер Йотингер съобщи, че приоритет през идващите години ще бъдат нововъведенията и научните проучвания. Предвидени са и повече пари за защита и сигурност, както и за ограниченията за битка с климатичните промени .
Сред предложенията за дълготрайния бюджет са и със 7%, за селскостопанската политика - с 5% и по директните заплащания - с 4%.
Преди да договарят структурните фондове, страните ще би трябвало да се спогодят кой ще попълни годишната дупка от 10-15 милиарда евро, която ще се отвори след излизането на Англия от структурите на Общността. В това уравнение страните няма да могат да заобикалят предоговарянето на исторически най-скъпата политика, т.е. Общата селскостопанска политика (ОСП). Подразбиращият се мотив е, че 7% от европейското население не би трябвало да употребява 80% от бюджета на Европа, отбелязва още изданието New Europe, представено от организация " Фокус ".
Франция и Германия явно са подготвени да усилят своя принос, само че Австрия, Дания и Швеция не са толкоз въодушавени от концепцията. Остава една година до изборите в Швеция, а Дания и Австрия имат евроскептични държавни управления. Сигурно е, че отстъпките ще бъдат по-малко допустими. Преговорите ще доведат до детайли на политическо приоритизиране.
Намаляването на разноските за селското стопанство и намаляването на структурните фондове за Изтока може да бъде контрактувано в подтекста на бъдещето, като се отделят повече средства за защитата, граничния надзор и цифровата стопанска система. Тези нови цели в последна сметка също ще се трансформира в неразделна част от бюджетните договаряния.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ