Мирослава Тодорова: Съдиите не желаят да съучастват в провала на този ВСС
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург разгласи във вторник следващо знаково неоправдателно против България. Делото е по тъжба на арбитър Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България (ССБ), във връзка на дисциплинарните производства, формирани през 2011 година и станали част от институционалния тормоз против нея, почнал сега, когато управляващите в България я възприеха като конкурент, както и ССБ. В решението си по делото " Мирослава Тодорова против България " Европейски съд по правата на човека дава доста тежка оценка на институционалното тричане на арбитър Тодорова, траяло години наред. Съдът в прав текст декларира, че дисциплинарните производства, заведени против нея, и глобите, които са й наложени, са имали главната цел да я санкционират и сплашат заради сериозните й позиции против Висшия правосъден съвет (ВСС) и изпълнителната власт. Очевидното предпочитание да се употребява дисциплинарната процедура против Тодорова като възмездие за обществени позиции наподобява изключително обезпокоително, установи Европейски съд по правата на човека. Другояче казано, институции на страната, финансирани от данъкоплатеца, са употребявали пълномощията си за тормоз на арбитър, който, употребявайки правото си да приказва свободно, подлага на критика техни дейности и политики. " Капитал " потърси арбитър Тодорова за коментар както на решението, по този начин и на настоящето положение на съдийската общественост. Повече от 10 години бяхте подлагана на тормоз за вашите обществени отзиви и мощна позиция в ССБ, а управляващите отричаха, че това е възмездие и заплашване. Сега, когато Страсбург го споделя, по какъв начин оценявате това задоволство?
Решението в действителност ми носи персонално задоволство, в това число и поради това, че то има огромно значение освен за съответния проблем и за отбраната на човешкото ми и професионално достолепие, а и въобще за развиването за правото на човешките права. Особено значително е то съответно за дешифриране на българската обстановка и продължаващата повече от десетилетие наклонност властта да прави безобразия зад демократични камуфлажи.
България е наказана поради нарушено право на свободно изложение на арбитър по значими публични тематики, което е нарушаване по член 10 на Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ); за дискриминиране на арбитър при практикуване на това право заради интензивно присъединяване в съдийска организация (по член 14 ЕКПЧ) и за потребление на легални средства за реализиране на паралегални цели, с което е нарушен член 18 Европейска конвенция за правата на човека. Последното нарушаване се признава извънредно рядко от Съда в Страсбург, а по българско дело мисля, че не е признавано в никакъв случай. По делото Навални против Русия Европейски съд по правата на човека не одобри, че страната е направила такова нарушаване, само че формулира тест, по който се прави преценка във всеки случай, когато има такова недоволство. В решението по моето дело Европейски съд по правата на човека ползва тези критерии и приема, че страната в лицето на Висш съдебен съвет, на инспектората към него (ИВСС) и на Върховния административен съд (ВАС) са злоупотребили с власт, като са позволили дисциплинарните процедури против мен да не преследват законоустановените си цели, а да бъдат средство за заплашване, наказване, възмездие.
В решението се отхвърля настояването ми да се признае и нарушаване на правото ми на обективен развой (чл. 6 ЕКПЧ), само че при формулиране на съображенията за позволено нарушаване на правото на изложение се включва и това, че Върховен административен съд е отказал даже да забележи това нарушаване, т.е. автоцензурирал се е и това основава подозрение за политическо въздействие. Впрочем към решението на Европейски съд по правата на човека има и юридически доста съществено аргументирано изключително мнение на двама от съдиите, включително и българският ad hoc арбитър Екатерина Салкова, които считат, че е позволено и нарушаване на член 6 Европейска конвенция за правата на човека.
Какъв е капацитетът на това решение за професионалната общественост и за системата? Смятате ли, че съдиите ще се почувстват подкрепени, а институциите ще си вземат поука? Задавам този въпрос и в подтекста на това, че неотдавна Европейски съд по правата на човека комуникира и жалбата на Елена Йончева, в която по подобен метод се претендира, че наказателното произвеждане против нея е формирано с паралегална цел - принуда поради журналистическото й следствие.
Винаги е доста съществено, когато страна е наказана за нарушение на съществени човешки права на арбитър, който е истински орган на правосъдна власт. Това е тежка диагноза, че е нарушен конституционният принцип на разделяне на управляващите и на самостоятелност на правосъдната власт. Иначе казано, едната власт, и то тази, която е призвана от конституцията да бъде самостоятелният, свободен от партийни пристрастия коректив на политическите управляващи, е уязвена, вътрешно дестабилизирана при съществуването на основни белези за политическо въздействие от страна на ръководещите.
Изложената последователност на събитията в решението напомня тъжната за държавността ескалация на упоритите опити за покоряване на съдиите от изпълнителната власт. Поради конституционния си модел, даже в случай че нямаше такива опити, правосъдната власт без друго е подложена през целия преход на мъчителна политическа асимилация посредством политическата квота във Висш съдебен съвет и въздействието на изпълнителната власт в прокуратурата. Именно по дифолт от тази конституционна неточност, заложена през 1991 година, всеки идващ избор на Висш съдебен съвет уголемява " инфекцията ". Поради това значително каквато е политическата система, такава е и правосъдната власт.
Капитал - брой 42
Решението, несъмнено, е значимо за окуражаване на съдиите. То доста ясно споделя на всички - видимо законосъобразните процедури също могат да бъдат употребявани като нелегално средство за тормоз, само че даже когато това се прави перфидно, то се схваща освен от директно засегнатите, от съответните обекти на непозволения напън, а се вижда ясно от всеки честен и рационален човек. И нещо доста значимо - на засегнатия се дължи правна отбрана и тази правна отбрана е постижима, тъй като България, като общо наше достижение, е част от Съвета на Европа и Европейския съюз, към обща ценностна система на върховенството на правото, справедливостта и зачитането на индивида.
Когато точно Съдът по правата на индивида споделя, че активността на ССБ по отстояване на независимостта е част от значимия общественополезен диалог за това по какъв начин да е допустима правовата страна, това не може да бъде пренебрегнато от никого. Съдийският съюз не е подривна организация и оперативната власт (имам поради тази с директни пълномощия за практикуване на насила, т.е. държавното управление и прокуратурата) е длъжна освен да понася рецензии, само че и да ги взема поради. Същата власт е длъжна и да зачита независимостта на съда, презумпцията за невиновност, правата на жителите, справедливостта на правосъдния развой. Малко по малко това ще бъде извоювано с правни средства и в България. Без да недооценявам ни минимум проблемите в съда, мисля, че съдийството сподели устойчивост и животоспособност да бъде поръчител за действието на конституционния модел.
Всяка корист с власт може да бъде разобличена. Държавните институции не трябва да се употребяват като бухалки.
Признаването на нарушаването по член 18 от Конвенцията за правата на индивида е значимо за всички, тъй като демонстрира на процедура, че всяка корист с власт може да бъде разобличена. В страна като нашата с неукрепнали демократични институции, в които като че ли има гъста мрежа от привидности и камуфлаж на демократични процедури и правда, това е същински пробив. Веднага се сещаме за тефтерчето на Филип Златанов със лист от хора, които да бъдат " ударени ", за наказателни каузи " на трупчета ", за издание от ИВСС в интернет на декларация с персонални данни със злощастен надпис " не се чисти " и други Държавните институции не трябва да се употребяват като бухалки.
Какво ви струваше този напън и блокирането на кариерата ви поради вашата обществена позиция? Как се отрази на ССБ? Успяха ли управляващите да провокират отлив на членове?
Поради персоналните ми професионални ползи и цели обективно кариерната ми орис не е блокирана без значение може би от желанията на Висш съдебен съвет, тъй като аз съм углавен арбитър и мисля, че пълноценно мога да бъда такава точно в Софийския градски съд, където по едно и също време съм съд по правосъден надзор в досъдебното произвеждане, първоинстанционен арбитър и втора инстанция на актовете на Софийския областен съд. Тази работа е изцяло удовлетворяваща, тъй като обичам да съм съд по обстоятелствата и да работя с хора в правосъдната зала, също така имам ползи в региона на възстановителното правораздаване, което също изисква да съм покрай първоинстанционната работа.
Но това е моята подчиненост на професионални полезности, която не визира Висш съдебен съвет. Независимо че не искам да бъда повишавана, държа да ми бъде обезпечена свободата на избор. От мен да зависи дали ще желая да бъда нараснала в апелативния съд или във Върховен касационен съд, а не от благоволението на Висш съдебен съвет или от някакви източници на паралелна власт.
В този аспект, дисциплинарните производства слагат съдията в неподходящо състояние, като в същото време имат упоменатия в решението нездравословен резултат да сплашват всички останали, изключително тези, чиито професионални ползи включват израстването на служба в по-горна инстанция. Имаше отлив от ССБ, тъй като моят случай не беше изолиран. Той беше последван от поредност други решения на Висш съдебен съвет без всевъзможен срам и аргумент, демонстрация на незаслужено отношение по отношение на съдии, членове на ССБ. Спомняме си случая, при който макар необятната съдийска поддръжка и неоспорените от нито един член на съвета качества на арбитър Нели Куцкова тя не беше определена за ръководител на Софийския апелативен съд.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Как да... 2 Политика 3 Коронавирус 1 Коронавирус 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Как да... 2 Коронавирус 3 Коронавирус В този подтекст - по какъв начин оценявате съдийския протест на изборите за нови двама членове на Висш съдебен съвет, на който бяхме очевидци през уикенда?
Неучастието в избора е изцяло умишлен и виновен акт на съдийството да не съучаства в следващия камуфлаж на демократична процедура. Неколкократно съдиите в разнообразни форми оповестиха на Висш съдебен съвет, че одобряват мандата им дотук за неуспех, а довършването му - за загуба на публично време, което правосъдната власт не може да си разреши. Законът за правосъдната власт не разрешава да отзоваваме своите избраници в съвета, нито има друга правна опция съдиите да въздействат за предварително преустановяване на мандата. Мащабът на съдийското отвращение да се съучаства в неуспеха на този Висш съдебен съвет е сладкодумен и изисква от Висш съдебен съвет да покаже, че разсъждава по неговото значение.
Съдиите във Върховен касационен съд издигнаха кандидатурата на Галина Захарова за идващ ръководител на съда с невиждано единогласие. Смятате ли, че този Висш съдебен съвет е в положение да направи подобен избор на един арбитър, чийто интегритет в никакъв случай не е бил поставян под подозрение?
Нито един личен състав Висш съдебен съвет не може нито да отнеме, нито да прибави стойност към несъмнения престиж и плътна професионална биография на Галина Захарова, както прочее не може да го прави и във връзка с личността на нито един арбитър. От това, че злепоставен съвет гласоподава позитивно, не следва делигитимация за определения. Вярно е, че поначало административният орган избира себеподобни и точно в това се показват част от вредите, нанесени от съставите на Висш съдебен съвет до момента, само че той не действа във вакуум. Когато органът е злепоставен заради политически и други въздействия, той се преценява с всяка смяна на конюнктурата, в това число и с смяната в политическата обстановка и дестабилизирането на подмолните властови фактори. В този смисъл, в случай че този Висш съдебен съвет прояви безконтролно твърдоглавие и не приключи мандата си посредством подаване на оставки на членовете му, а по-късно гласоподава за кандидатурата на арбитър Захарова, това няма да е тъй като ще се обърка, че тя е от допустимия за него профил или заради откровена угриженост за правосъдната власт и развиването на правото. Съветът с болшинство, което избра този основен прокурор, не разрешава илюзии, че знанието, високият професионализъм и честността са предпочитаните полезности. Ако съветът одобри, че е въпрос на оцеляване да поддържа номинацията на Върховен касационен съд за негов ръководител, това няма да е катарзис.
Както разбирате, всичко това красноречиво демонстрира какви са вредите от поставената под подозрение самостоятелност на всеки Висш съдебен съвет. Всеки негов акт ще бъде обсъждан не през призмата на закона, а на изменящата се политическа, икономическа или престъпна обстановка. Така или другояче, към този момент стана ясно за всички за какво не трябва прокурорите и политическата квота, излъчена от Народното събрание, чиято конституционна значителност дълго време също беше уязвена от оперативната власт, да избират ръководител на Върховен касационен съд. Съдиите имат роля и място в избора на основен прокурор, само че не и противоположното, тъй като въздействието на прокуратурата крие огромна заплаха за нарушение на салдото при разделянето на управляващите и за независимостта на същинските органи на правосъдна власт - съдиите. Гражданите в никакъв случай не трябва да си разрешават да не помнят, че в случай че няма самостоятелен съд, те са оставени на произвола на мощните на деня.
Решението в действителност ми носи персонално задоволство, в това число и поради това, че то има огромно значение освен за съответния проблем и за отбраната на човешкото ми и професионално достолепие, а и въобще за развиването за правото на човешките права. Особено значително е то съответно за дешифриране на българската обстановка и продължаващата повече от десетилетие наклонност властта да прави безобразия зад демократични камуфлажи.
България е наказана поради нарушено право на свободно изложение на арбитър по значими публични тематики, което е нарушаване по член 10 на Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ); за дискриминиране на арбитър при практикуване на това право заради интензивно присъединяване в съдийска организация (по член 14 ЕКПЧ) и за потребление на легални средства за реализиране на паралегални цели, с което е нарушен член 18 Европейска конвенция за правата на човека. Последното нарушаване се признава извънредно рядко от Съда в Страсбург, а по българско дело мисля, че не е признавано в никакъв случай. По делото Навални против Русия Европейски съд по правата на човека не одобри, че страната е направила такова нарушаване, само че формулира тест, по който се прави преценка във всеки случай, когато има такова недоволство. В решението по моето дело Европейски съд по правата на човека ползва тези критерии и приема, че страната в лицето на Висш съдебен съвет, на инспектората към него (ИВСС) и на Върховния административен съд (ВАС) са злоупотребили с власт, като са позволили дисциплинарните процедури против мен да не преследват законоустановените си цели, а да бъдат средство за заплашване, наказване, възмездие.
В решението се отхвърля настояването ми да се признае и нарушаване на правото ми на обективен развой (чл. 6 ЕКПЧ), само че при формулиране на съображенията за позволено нарушаване на правото на изложение се включва и това, че Върховен административен съд е отказал даже да забележи това нарушаване, т.е. автоцензурирал се е и това основава подозрение за политическо въздействие. Впрочем към решението на Европейски съд по правата на човека има и юридически доста съществено аргументирано изключително мнение на двама от съдиите, включително и българският ad hoc арбитър Екатерина Салкова, които считат, че е позволено и нарушаване на член 6 Европейска конвенция за правата на човека.
Какъв е капацитетът на това решение за професионалната общественост и за системата? Смятате ли, че съдиите ще се почувстват подкрепени, а институциите ще си вземат поука? Задавам този въпрос и в подтекста на това, че неотдавна Европейски съд по правата на човека комуникира и жалбата на Елена Йончева, в която по подобен метод се претендира, че наказателното произвеждане против нея е формирано с паралегална цел - принуда поради журналистическото й следствие.
Винаги е доста съществено, когато страна е наказана за нарушение на съществени човешки права на арбитър, който е истински орган на правосъдна власт. Това е тежка диагноза, че е нарушен конституционният принцип на разделяне на управляващите и на самостоятелност на правосъдната власт. Иначе казано, едната власт, и то тази, която е призвана от конституцията да бъде самостоятелният, свободен от партийни пристрастия коректив на политическите управляващи, е уязвена, вътрешно дестабилизирана при съществуването на основни белези за политическо въздействие от страна на ръководещите.
Изложената последователност на събитията в решението напомня тъжната за държавността ескалация на упоритите опити за покоряване на съдиите от изпълнителната власт. Поради конституционния си модел, даже в случай че нямаше такива опити, правосъдната власт без друго е подложена през целия преход на мъчителна политическа асимилация посредством политическата квота във Висш съдебен съвет и въздействието на изпълнителната власт в прокуратурата. Именно по дифолт от тази конституционна неточност, заложена през 1991 година, всеки идващ избор на Висш съдебен съвет уголемява " инфекцията ". Поради това значително каквато е политическата система, такава е и правосъдната власт.
Капитал - брой 42
Решението, несъмнено, е значимо за окуражаване на съдиите. То доста ясно споделя на всички - видимо законосъобразните процедури също могат да бъдат употребявани като нелегално средство за тормоз, само че даже когато това се прави перфидно, то се схваща освен от директно засегнатите, от съответните обекти на непозволения напън, а се вижда ясно от всеки честен и рационален човек. И нещо доста значимо - на засегнатия се дължи правна отбрана и тази правна отбрана е постижима, тъй като България, като общо наше достижение, е част от Съвета на Европа и Европейския съюз, към обща ценностна система на върховенството на правото, справедливостта и зачитането на индивида.
Когато точно Съдът по правата на индивида споделя, че активността на ССБ по отстояване на независимостта е част от значимия общественополезен диалог за това по какъв начин да е допустима правовата страна, това не може да бъде пренебрегнато от никого. Съдийският съюз не е подривна организация и оперативната власт (имам поради тази с директни пълномощия за практикуване на насила, т.е. държавното управление и прокуратурата) е длъжна освен да понася рецензии, само че и да ги взема поради. Същата власт е длъжна и да зачита независимостта на съда, презумпцията за невиновност, правата на жителите, справедливостта на правосъдния развой. Малко по малко това ще бъде извоювано с правни средства и в България. Без да недооценявам ни минимум проблемите в съда, мисля, че съдийството сподели устойчивост и животоспособност да бъде поръчител за действието на конституционния модел.
Всяка корист с власт може да бъде разобличена. Държавните институции не трябва да се употребяват като бухалки.
Признаването на нарушаването по член 18 от Конвенцията за правата на индивида е значимо за всички, тъй като демонстрира на процедура, че всяка корист с власт може да бъде разобличена. В страна като нашата с неукрепнали демократични институции, в които като че ли има гъста мрежа от привидности и камуфлаж на демократични процедури и правда, това е същински пробив. Веднага се сещаме за тефтерчето на Филип Златанов със лист от хора, които да бъдат " ударени ", за наказателни каузи " на трупчета ", за издание от ИВСС в интернет на декларация с персонални данни със злощастен надпис " не се чисти " и други Държавните институции не трябва да се употребяват като бухалки.
Какво ви струваше този напън и блокирането на кариерата ви поради вашата обществена позиция? Как се отрази на ССБ? Успяха ли управляващите да провокират отлив на членове?
Поради персоналните ми професионални ползи и цели обективно кариерната ми орис не е блокирана без значение може би от желанията на Висш съдебен съвет, тъй като аз съм углавен арбитър и мисля, че пълноценно мога да бъда такава точно в Софийския градски съд, където по едно и също време съм съд по правосъден надзор в досъдебното произвеждане, първоинстанционен арбитър и втора инстанция на актовете на Софийския областен съд. Тази работа е изцяло удовлетворяваща, тъй като обичам да съм съд по обстоятелствата и да работя с хора в правосъдната зала, също така имам ползи в региона на възстановителното правораздаване, което също изисква да съм покрай първоинстанционната работа.
Но това е моята подчиненост на професионални полезности, която не визира Висш съдебен съвет. Независимо че не искам да бъда повишавана, държа да ми бъде обезпечена свободата на избор. От мен да зависи дали ще желая да бъда нараснала в апелативния съд или във Върховен касационен съд, а не от благоволението на Висш съдебен съвет или от някакви източници на паралелна власт.
В този аспект, дисциплинарните производства слагат съдията в неподходящо състояние, като в същото време имат упоменатия в решението нездравословен резултат да сплашват всички останали, изключително тези, чиито професионални ползи включват израстването на служба в по-горна инстанция. Имаше отлив от ССБ, тъй като моят случай не беше изолиран. Той беше последван от поредност други решения на Висш съдебен съвет без всевъзможен срам и аргумент, демонстрация на незаслужено отношение по отношение на съдии, членове на ССБ. Спомняме си случая, при който макар необятната съдийска поддръжка и неоспорените от нито един член на съвета качества на арбитър Нели Куцкова тя не беше определена за ръководител на Софийския апелативен съд.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Как да... 2 Политика 3 Коронавирус 1 Коронавирус 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Как да... 2 Коронавирус 3 Коронавирус В този подтекст - по какъв начин оценявате съдийския протест на изборите за нови двама членове на Висш съдебен съвет, на който бяхме очевидци през уикенда?
Неучастието в избора е изцяло умишлен и виновен акт на съдийството да не съучаства в следващия камуфлаж на демократична процедура. Неколкократно съдиите в разнообразни форми оповестиха на Висш съдебен съвет, че одобряват мандата им дотук за неуспех, а довършването му - за загуба на публично време, което правосъдната власт не може да си разреши. Законът за правосъдната власт не разрешава да отзоваваме своите избраници в съвета, нито има друга правна опция съдиите да въздействат за предварително преустановяване на мандата. Мащабът на съдийското отвращение да се съучаства в неуспеха на този Висш съдебен съвет е сладкодумен и изисква от Висш съдебен съвет да покаже, че разсъждава по неговото значение.
Съдиите във Върховен касационен съд издигнаха кандидатурата на Галина Захарова за идващ ръководител на съда с невиждано единогласие. Смятате ли, че този Висш съдебен съвет е в положение да направи подобен избор на един арбитър, чийто интегритет в никакъв случай не е бил поставян под подозрение?
Нито един личен състав Висш съдебен съвет не може нито да отнеме, нито да прибави стойност към несъмнения престиж и плътна професионална биография на Галина Захарова, както прочее не може да го прави и във връзка с личността на нито един арбитър. От това, че злепоставен съвет гласоподава позитивно, не следва делигитимация за определения. Вярно е, че поначало административният орган избира себеподобни и точно в това се показват част от вредите, нанесени от съставите на Висш съдебен съвет до момента, само че той не действа във вакуум. Когато органът е злепоставен заради политически и други въздействия, той се преценява с всяка смяна на конюнктурата, в това число и с смяната в политическата обстановка и дестабилизирането на подмолните властови фактори. В този смисъл, в случай че този Висш съдебен съвет прояви безконтролно твърдоглавие и не приключи мандата си посредством подаване на оставки на членовете му, а по-късно гласоподава за кандидатурата на арбитър Захарова, това няма да е тъй като ще се обърка, че тя е от допустимия за него профил или заради откровена угриженост за правосъдната власт и развиването на правото. Съветът с болшинство, което избра този основен прокурор, не разрешава илюзии, че знанието, високият професионализъм и честността са предпочитаните полезности. Ако съветът одобри, че е въпрос на оцеляване да поддържа номинацията на Върховен касационен съд за негов ръководител, това няма да е катарзис.
Както разбирате, всичко това красноречиво демонстрира какви са вредите от поставената под подозрение самостоятелност на всеки Висш съдебен съвет. Всеки негов акт ще бъде обсъждан не през призмата на закона, а на изменящата се политическа, икономическа или престъпна обстановка. Така или другояче, към този момент стана ясно за всички за какво не трябва прокурорите и политическата квота, излъчена от Народното събрание, чиято конституционна значителност дълго време също беше уязвена от оперативната власт, да избират ръководител на Върховен касационен съд. Съдиите имат роля и място в избора на основен прокурор, само че не и противоположното, тъй като въздействието на прокуратурата крие огромна заплаха за нарушение на салдото при разделянето на управляващите и за независимостта на същинските органи на правосъдна власт - съдиите. Гражданите в никакъв случай не трябва да си разрешават да не помнят, че в случай че няма самостоятелен съд, те са оставени на произвола на мощните на деня.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ