Европейският съд по правата на човека осъди Украйна по делото за Майдана
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови, че са налице нарушавания заради това, че управляващите не са създали всичко, което може да се чака от тях, с цел да предотвратят насилието в Одеса на 2 май 2014 година, да спрат това принуждение след експлоадирането му, да обезпечат навременни избавителни ограничения за хората, попаднали в клопката на пожара, и да стартират и проведат дейно следствие на събитията.
Това излиза наяве от оповестеното на страницата на съда решение.
Съдът смята, че дезинформацията и пропагандата от страна на Русия са изиграли своята роля в трагичните събития, оповестява bTV. Европейски съд по правата на човека отбелязва също, че главното обвързване на управляващите е било да създадат това, което може да се чака от тях, с цел да предотвратят риска от принуждение.
Основното обвързване е било да имат регулаторни и административни рамки за въздържане на насилието, по-специално посредством обезпечаване на подобаващи и функционални ограничения, ориентирани към обезпечаване на публичната сигурност. Въпреки че някои превантивни ограничения явно са били подхванати, на Съда не е била предоставена задоволителна информация, с цел да ги оцени.
Съдът смята, че незабавно откакто управляващите са се срещнали с разследващите данни и обществените медии, те е трябвало да обезпечат засилена защита в съответните региони, както и подобаващи ограничения за откриване и потушаване на всевъзможни провокации във допустимо най-кратък период и с най-малък риск за живота. Въпреки това нищо не е направено.
Напротив, държавното управление признава, че полицията е пренебрегнала наличната разследваща информация и съответните предупредителни знаци и се е подготвила за елементарен футболен мач. Не са положени никакви старания за изпращане на полицейски подкрепления. Не е изработен и никакъв логичен опит да се предотвратят конфликтите.
В резюме, макар че опциите на украинските управляващи да предотвратят яростните конфликти безспорно са били лимитирани, няма нищо, което да демонстрира, че те са създали всичко, което се е очаквало, с цел да ги предотвратят.
Липсвала е съгласуваност сред районната и градската полиция.
Съдът смята, че небрежността, за която са виновни държавните чиновници и органи, надвишава неточност в преценката или немарливост. Разполагането на пожарните коли на мястото на пожара е било съзнателно и полицията не се е намесила, с цел да помогне за евакуацията на хората от постройката навреме и безвредно. Следователно страната не е съумяла да обезпечи навременни избавителни ограничения, се споделя още в решението на Европейски съд по правата на човека.
Съдът също по този начин смята, че следствието не е било без значение.
Какво се случи на Майдана през 2014 година?
През 2014 година в сърцето на Киев избухнаха огромни митинги след изненадващото решение на президента Виктор Янукович да се откаже от договарянията за участие в Европейски Съюз и да търси дълготрайно съдействие с Русия. Хиляди хора, недоволни от живота в слабата стопански и подвластна на олигарсите някогашна руска република, излязоха по улиците. Стигна се и до кръвопролития с жертви, преди Янукович да избяга в Русия.
В нестабилната политическа обстановка на напред във времето излязоха и радикали, които желаеха коренно разкъсване на връзките с Москва. Тази изразителност провокира мощна реакция у етническите руснаци в Украйна, а евентуално и освен у тях – седмици след рухването на Янукович, първо Крим, а по-късно и огромна част от Донбас се разпалиха, а добре подготвени и въоръжени „ доброволци ” парираха опитите на Киев да задържи властта си.
На 2 май 2014 година десетки починаха след пожар в постройката на профсъюза. Повече от 30 души бяха убити при яростни, когато проукраински деятели щурмуваха постройка, защитавана от протестиращи, които се опълчват държавното управление в Киев и поддържат по-тесни връзки с Русия.
Това излиза наяве от оповестеното на страницата на съда решение.
Съдът смята, че дезинформацията и пропагандата от страна на Русия са изиграли своята роля в трагичните събития, оповестява bTV. Европейски съд по правата на човека отбелязва също, че главното обвързване на управляващите е било да създадат това, което може да се чака от тях, с цел да предотвратят риска от принуждение.
Основното обвързване е било да имат регулаторни и административни рамки за въздържане на насилието, по-специално посредством обезпечаване на подобаващи и функционални ограничения, ориентирани към обезпечаване на публичната сигурност. Въпреки че някои превантивни ограничения явно са били подхванати, на Съда не е била предоставена задоволителна информация, с цел да ги оцени.
Съдът смята, че незабавно откакто управляващите са се срещнали с разследващите данни и обществените медии, те е трябвало да обезпечат засилена защита в съответните региони, както и подобаващи ограничения за откриване и потушаване на всевъзможни провокации във допустимо най-кратък период и с най-малък риск за живота. Въпреки това нищо не е направено.
Напротив, държавното управление признава, че полицията е пренебрегнала наличната разследваща информация и съответните предупредителни знаци и се е подготвила за елементарен футболен мач. Не са положени никакви старания за изпращане на полицейски подкрепления. Не е изработен и никакъв логичен опит да се предотвратят конфликтите.
В резюме, макар че опциите на украинските управляващи да предотвратят яростните конфликти безспорно са били лимитирани, няма нищо, което да демонстрира, че те са създали всичко, което се е очаквало, с цел да ги предотвратят.
Липсвала е съгласуваност сред районната и градската полиция.
Съдът смята, че небрежността, за която са виновни държавните чиновници и органи, надвишава неточност в преценката или немарливост. Разполагането на пожарните коли на мястото на пожара е било съзнателно и полицията не се е намесила, с цел да помогне за евакуацията на хората от постройката навреме и безвредно. Следователно страната не е съумяла да обезпечи навременни избавителни ограничения, се споделя още в решението на Европейски съд по правата на човека.
Съдът също по този начин смята, че следствието не е било без значение.
Какво се случи на Майдана през 2014 година?
През 2014 година в сърцето на Киев избухнаха огромни митинги след изненадващото решение на президента Виктор Янукович да се откаже от договарянията за участие в Европейски Съюз и да търси дълготрайно съдействие с Русия. Хиляди хора, недоволни от живота в слабата стопански и подвластна на олигарсите някогашна руска република, излязоха по улиците. Стигна се и до кръвопролития с жертви, преди Янукович да избяга в Русия.
В нестабилната политическа обстановка на напред във времето излязоха и радикали, които желаеха коренно разкъсване на връзките с Москва. Тази изразителност провокира мощна реакция у етническите руснаци в Украйна, а евентуално и освен у тях – седмици след рухването на Янукович, първо Крим, а по-късно и огромна част от Донбас се разпалиха, а добре подготвени и въоръжени „ доброволци ” парираха опитите на Киев да задържи властта си.
На 2 май 2014 година десетки починаха след пожар в постройката на профсъюза. Повече от 30 души бяха убити при яростни, когато проукраински деятели щурмуваха постройка, защитавана от протестиращи, които се опълчват държавното управление в Киев и поддържат по-тесни връзки с Русия.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ