ЕСПЧ отхвърли жалба на спорна църква срещу България
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) разгласи за неприемлива жалбата на „ Православна християнска черква и други против България “. Решението е взето единомислещо на 6 март от комитет от трима съдии, измежду които и българският арбитър Диана Ковачева, и е дефинитивно. Основният претекст е, че жалбата е очевидно голословна, оповестиха от Министерството на правораздаването.
Поводът за завеждането на делото пред Европейски съд по правата на човека е отводът на българските съдилища на две инстанции - Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, да записват църквата, основана по самодейност на Христо Петров Събев. Твърденията са за нарушаване на член 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) и на член 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Конвенцията за отбрана на главните права и свободи.
В претекстовете си за отводите българските съдилища показват, че наименованието Православна християнска черква е толкоз сходно с това на Българска Православна Църква (БПЦ), че може да заблуди и да сътвори комплициране измежду вярващите. В допълнение, учредителите споделят същите верски убеждения и практики като БПЦ.
Европейски съд по правата на човека разграничава сегашния случай от предходните каузи „ Независима православна черква и Захариев против България “ и „ Българска православна старостилна черква и други против България “, в които е решил, че въпреки разликата в наименованията да е в една дума, тя е доста характерна и това в задоволителна степен ги разграничава от БПЦ и не основава заплаха от комплициране измежду вярващите.
По делото на Православна християнска черква в този момент Европейски съд по правата на човека приема причините на българската страна и показва, че националните съдилища са дали уместни и задоволителни аргументи да откажат регистрацията, главно поради прекомерно голямото подобие сред наименованията на църквата жалбоподател и на БПЦ и произлизащата от това опция за комплициране. Според Европейски съд по правата на човека претекстовете на националните съдилища не са случайни, объркващото подобие е налице, сред наименованията няма смислово разграничение, като единствената разлика е прибавянето на думата „ християнска “ в името на църквата жалбоподател. За това Европейски съд по правата на човека афишира жалбата за очевидно голословна и я отхвърля на съображение член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
Поводът за завеждането на делото пред Европейски съд по правата на човека е отводът на българските съдилища на две инстанции - Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, да записват църквата, основана по самодейност на Христо Петров Събев. Твърденията са за нарушаване на член 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) и на член 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Конвенцията за отбрана на главните права и свободи.
В претекстовете си за отводите българските съдилища показват, че наименованието Православна християнска черква е толкоз сходно с това на Българска Православна Църква (БПЦ), че може да заблуди и да сътвори комплициране измежду вярващите. В допълнение, учредителите споделят същите верски убеждения и практики като БПЦ.
Европейски съд по правата на човека разграничава сегашния случай от предходните каузи „ Независима православна черква и Захариев против България “ и „ Българска православна старостилна черква и други против България “, в които е решил, че въпреки разликата в наименованията да е в една дума, тя е доста характерна и това в задоволителна степен ги разграничава от БПЦ и не основава заплаха от комплициране измежду вярващите.
По делото на Православна християнска черква в този момент Европейски съд по правата на човека приема причините на българската страна и показва, че националните съдилища са дали уместни и задоволителни аргументи да откажат регистрацията, главно поради прекомерно голямото подобие сред наименованията на църквата жалбоподател и на БПЦ и произлизащата от това опция за комплициране. Според Европейски съд по правата на човека претекстовете на националните съдилища не са случайни, объркващото подобие е налице, сред наименованията няма смислово разграничение, като единствената разлика е прибавянето на думата „ християнска “ в името на църквата жалбоподател. За това Европейски съд по правата на човека афишира жалбата за очевидно голословна и я отхвърля на съображение член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ