Европейският парламент прие окончателно доклада относно правните аспекти на използването

Европейският парламент одобри дефинитивно отчета по отношение на правните аспекти на потреблението на изкуствения разсъдък за цивилен и военни цели и в областта на държавната власт. Одобрение получиха и промени, импортирани от българския евродепутат Емил Радев в качеството му на докладчик от страна на ЕНП по документа.

" Според признатия отчет насочна точка за регулацията в Европейски Съюз е разбирането, че системите за изкуствен интелект би трябвало да бъдат обект на човешки надзор. Само по този начин можем да подсигуряваме ясна отговорност в полза на правата и сигурността на европейските жители ", съобщи евродепутатът.

По думите му впечатляващият прогрес на технологиите с изкуствен интелект съставлява предизвикателство за интернационалното обществено и частно право. " Ценностите на Европейски Съюз би трябвало да намерят отражение в правната рамка за развиването на системите с изкуствен интелект ", изясни Радев, като обърна особено внимание върху приложенията за военни цели и най-много върху смъртоносните самостоятелни оръжейни системи. " Недопустимо е въпросите на живот и гибел да се вземат решение от машини, по тази причина Европейски Съюз би трябвало незабавно да одобри обща позиция и да инициира интернационалните договаряния за възбрана на изцяло самостоятелните оръжейни системи ", безапелационен бе Емил Радев.

Относно потреблението на изкуствения разсъдък в правораздаването, той акцентира, че в правосъдния развой хората не могат да бъдат сменени. " С вота си по отчета Екологичен потенциал твърдо отстоява позицията, че всеки човек би трябвало постоянно да бъде осведомен, в случай че е обект на решение, което е основано на получени от изкуствен интелект данни. Колкото и огромен да е напредъкът във връзка с новите технологии, в правосъдната система решенията не трябва да се взимат от робот, а само от арбитър от плът и кръв ", посочи Емил Радев.

Той подчертава и върху рекомендациите за уравновесен метод по отношение на технологиите за лицево различаване. " Наложително е да се подхващат ограничения за попречване на възможни злоупотреби при всеобщо наблюдаване, само че регулацията на технологиите за лицево различаване би трябвало да се основава не на забрани, а на ясни правила. Прекомерните рестрикции могат да окажат отрицателно въздействие върху сигурността на европейските жители. Балансът сред тласъците и възбраните, който би трябвало да се реализира при регулацията, има за цел точно да увеличим изгодите и да ограничим рисковете. Това ще ни разреши и по-добре да се приспособяваме към ускорените промени в цифровата среда, в това число в светлината на огромните вложения, които предстоят ", уверен е българският евродепутат.

Сред тематиките, които обгръща отчетът, е и потреблението на изкуствения разсъдък в областта на превоза. Според Емил Радев интелигентните транспортни системи понижават тапите, покачват сигурността и достъпността, способстват за по-добро ръководство на пътникопотоците, уголемяват опциите за подвижност и прочие " Предимствата, които модерните технологии ни дават, с цел да развием обичайните транспортни мрежи, не би трябвало обаче да бъдат за сметка на сигурността. Затова Екологичен потенциал приканва Комисията да направи нужния разбор и да набележи високорисковите сегменти в системите с изкуствен интелект, прилагани в транспортния бранш ", изясни евродепутатът.

Гласуваният на пленарното съвещание отчет е следващата решителна стъпка на Екологичен потенциал за развиването на технологиите с изкуствен интелект. В края на предходната година евродепутатите одобриха три отчета, които дават ясни рекомендации по отношение на етиката, гражданската отговорност и интелектуалната благосъстоятелност в тази сфера. Предстои да бъде оповестено и законодателното предложение на Европейската комисия. Според амбициозните проекти на Европейски Съюз финансирането, включително и обезпеченото от държавите-членки и бизнеса, би трябвало да доближи през идващото десетилетие 20 милиарда евро годишно. За съпоставяне, единствено през последните три години европейските средства за научни проучвания и нововъведения възлизат на 1,5 милиарда евро или 70 на 100 повече по отношение на предходния интервал.