Европейският парламент прие доклад на 9 юни 2026 година, в който призовава Северна Македония да не фалшифицира общата си история с България. Документът, който е част от редовната оценка на напредъка на страната по пътя към Европейския съюз, акцентира върху необходимостта от добросъвестна работа на съвместната историческа комисия и провеждане на нова сесия на съвместната междуправителствена комисия.
Контекст на доклада на Европейския парламент
Приетият доклад представлява част от годишната резолюция на Европейския парламент относно напредъка на Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз. В него се разглеждат различни аспекти от реформите и изпълнението на критериите за членство, включително върховенството на закона, икономическото развитие и добросъседските отношения. Конкретният призив относно историческите въпроси отразява продължаващите предизвикателства в двустранните отношения между Северна Македония и България, които са важен елемент от преговорния процес.
Европейският съюз последователно подчертава значението на разрешаването на всички открити двустранни въпроси между страните кандидатки и държавите членки. Това включва и въпросите, свързани с общата история и културно наследство, които са предмет на дискусии между София и Скопие. Докладът на ЕП цели да подкрепи диалога и да насърчи конструктивен подход към тези чувствителни теми, които са от значение за стабилността и сътрудничеството в региона на Западните Балкани.
Призиви към Северна Македония
Основният акцент в доклада е поставен върху необходимостта Северна Македония да се въздържа от действия, които биха могли да доведат до фалшифициране или изопачаване на общата история с България. Този призив е пряко свързан с опасенията, изразявани от българска страна относно интерпретацията на исторически събития и личности, които имат значение и за двете държави. Документът подчертава, че добросъвестното отношение към историческите факти е ключово за изграждането на взаимно доверие и разбирателство.
Освен това, докладът изрично призовава за възобновяване на работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Тази комисия е създадена съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 година между България и Северна Македония. Нейната цел е да изясни спорни исторически въпроси и да даде препоръки за учебните програми, за да се избегнат едностранчиви интерпретации. Призивът за „добросъвестна работа“ акцентира върху нуждата от ефективни и резултатни срещи, които да доведат до конкретни решения.
Докладът също така настоява за провеждане на нова сесия на съвместната междуправителствена комисия. Тази комисия има по-широк мандат и е отговорна за цялостното изпълнение на Договора за приятелство, включително за политически, икономически и културни аспекти на двустранните отношения. Възобновяването на нейната дейност се разглежда като стъпка към подобряване на общия диалог и разрешаване на натрупани проблеми.
Значение за европейската интеграция
Разрешаването на историческите и двустранните въпроси е пряко свързано с европейската перспектива на Северна Македония. България многократно е заявявала, че напредъкът по тези въпроси е условие за подкрепата ѝ за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докладът на Европейския парламент, макар и да не налага директни санкции, ясно сигнализира, че Брюксел следи отблизо развитието на тези отношения и очаква конкретни резултати.
Европейският съюз насърчава всички страни кандидатки да развиват добри съседски отношения и да разрешават споровете си по мирен път, в духа на европейските ценности. Постигането на консенсус по историческите въпроси между Северна Македония и България би допринесло не само за ускоряване на интеграционния процес на Скопие, но и за укрепване на регионалната стабилност и сътрудничество в Югоизточна Европа.
