Европейският парламент /ЕП/ публикува своето проучване Евробарометър за есента на

Европейският парламент /ЕП/ разгласява своето изследване Евробарометър за есента на 2023 година, което показва продължаващата поддръжка на жителите за Европейски Съюз и по-голям интерес към идните европейски избори .

Над седем от 10 жители имат вяра, че страната им е спечелила от участието си в Европейски Съюз, като този индикатор остава неизменен по отношение на същия интервал за предходната година. Основните аргументи, посочени в изследването, са приносът на Европейски Съюз за поддържането на мира и укрепването на сигурността (34%) и подобряването на съдействието сред страните от Съюза (34%).

Делът на българите, които декларират, че страната им е спечелила от участието си в Европейски Съюз, е 57% , което слага страната на последно място дружно с Италия (57%) и Австрия (55%), и съставлява с 10 процентни пункта по-ниски резултати от идната страна – Кипър (67%). Основните аргументи, посочени от българските респонденти, са новите опциите за работа, които Европейски Съюз носи (49%), подобряването на съдействието сред страните от Съюза (31%), като приносът на Европейски Съюз за поддържането на мира и укрепването на сигурността остава на трето място с 25%.

Представата на европейците за Европейски Съюз остава постоянна от март 2023 година насам, като 45% от жителите имат позитивни настройки към Съюза , 38% имат неутрални настройки, а 16% – негативни. Положителните настройки на българските респонденти към Европейски Съюз ( 48% ) се приближават до междинните за Европейски Съюз, неутралните са 32%, а негативните – 19%, като страната се подрежда в една група с Румъния (съответно 49%-35%-14%) и Словения (съответно 46%-42%-11%).

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, разяснявайки резултатите от изследването, съобщи:

„ Това изследване на Евробарометър демонстрира, че Европа има значение. В този сложен геополитически и социално-икономически подтекст жителите имат вяра, че Европейският съюз ще откри решения за провокациите. По-голямата част от европейците смятат, че дейностите на Европейски Съюз са имали позитивно влияние върху всекидневието им “.

Далеч от визията за раздалеченост от всекидневието на хората, 70% от жителите на Европейски Съюз смятат, че дейностите на Европейски Съюз оказват влияние върху всекидневието им . В България 61% от респондентите са показали същия отговор, което слага страната на едно от последните места дружно с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).

Повече от една трета от жителите на Европейски Съюз смятат битката против бедността и общественото изключване (36 %) и публичното здраве (34%) като съществени тематики, които Европейският парламент би трябвало да приоритизира. Действията против изменението на климата, както и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (и двата индикатора с 29 %) следват незабавно по-късно, като значимостта на миграцията и убежището (18%), понастоящем на девето място, се е покачила със седем процентни пункта от есента на предходната година.

Основните цели на Европейския парламент съгласно българските респонденти би трябвало да бъдат битката с бедността и общественото изключване (44%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (39%), публичното здраве (35%), както и тематиките за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа (и двете с 23%). Действията против изменението на климата са припознати от едвам 11% от интервюираните, а миграцията и убежището – от 9%.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола добави:

„ През последните пет години ние се вслушахме в желанията и потребностите на нашите жители. И Европейският парламент реализира резултати. Борим се против бедността, общественото изключване и изменението на климата, борим се за основаването на работни места и пазиме полезностите на Европейски Съюз, като народна власт, права на индивида и независимост на словото “.

Както и изследването показва по отношение на целите на жителите за политиките на Екологичен потенциал, социално-икономическите компликации към момента засягат доста европейци , макар че индикаторите леко се усъвършенстват през последните шест месеца. 73% (спад от 6 процентни пункта спрямо пролетта на 2023 г.) от респондентите считат, че стандартът им на живот ще се утежни през идната година.

Над една трета от европейците (37%) срещат компликации при заплащането на сметки от време на време или през по-голямата част от времето. Данните за България по отношение на стандарта на живот са близки до междинните за Европейски Съюз – 72% от респондентите (спад от 10 процентни пункта спрямо пролетта на 2023 г.) считат, че стандартът им на живот ще се утежни през идната година . От друга страна 59% от българите (с повече от 20 процентни пункта над междинните европейски данни) декларират, че срещат компликации при заплащането на сметки от време на време или през по-голямата част от времето.

С наближаването на европейските избори на 6-9 юни 2024 година множеството европейци (53%) желаят Европейският парламент да заема по-важна роля , като това е мнението в болшинството от 21 страни членки. Делът за България по този индикатор е 40% , като страната се подрежда до Словакия (39%) и Австрия (38%).

Мнозинството от европейците (57%) имат интерес към идните избори за Европейски парламент, което е постоянен резултат спрямо пролетта на 2023 година (ръст от 1 процентен пункт), само че е с 6 процентни пункта по-висок резултат спрямо есента на 2018 година, в сходен миг преди последните европейски избори. 68% от респондентите в Европейски Съюз декларират, че евентуално ще гласоподават , в случай че изборите за Европейски парламент се проведат след седмица — растеж от 9 процентни пункта спрямо есента на 2018 година Същевременно, данните за България сочат, че едвам 39% (спад от 2 процентни пункта по отношение на есента на 2018 г.) от българите имат интерес към идните европейски избори, а малко над половината от българските респонденти (51%, растеж с 1 процентен пункт по отношение на есента на 2018 година, само че спад с 4 процентни пункта по отношение на пролетта на 2023 г.) биха дали своят вот, в случай че изборите се проведат след седмица.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заключи:

„ Демокрацията в никакъв случай не би трябвало да се приема за даденост. Трябва да я защитим и запазим, като дадем своя глас. Всеки глас на идните европейски избори е от голяма важност “.