Европейският парламент се готви да признае македонската идентичност и език
Европейският парламент е на път да одобри отчет за напредъка на Северна Македония към Европейския съюз, в който четири обособени текста съдържат категорично признание на македонската еднаквост и език. Това ще бъде първият случай, в който Екологичен потенциал публично ще признае език и еднаквост, които министър председателят на Северна Македония Християн Мицкоски дефинира като „ многовековни “.
Признаването идва посредством отчета, квалифициран от основния докладчик Томас Вайц (Зелени, Австрия), който е постигнал консенсус с представителите на всички политически групи. Въпросните текстове са импортирани от петима евродепутати от три разнообразни партии, само че наличието им е изцяло идентично.
Партията на Вайц е в коалиция с обединения, свързани с организации, които отхвърлят съществуването на българско малцинство в прилежащи страни и са се противопоставяли на признаването на историческите и културни връзки сред България и Северна Македония. Справка демонстрира, че Вайц е провел десетки срещи с представители на македонската страна, в това число с депутати и министри, само че нито една с представители на българската общественост в Северна Македония.
По време на подготовката на отчета български евродепутати са внесли над 40 оферти, само че съвсем всички са били отхвърлени. В същото време, македонски представители са имали прелиминарен достъп до текстовете на тези оферти, което съгласно някои депутати съставлява нарушаване на разпоредбите за бистрота в Екологичен потенциал. В следствие докладчикът Вайц признава, че текстът е изминал в медиите в Северна Македония преди формалното му разискване.
В отговор на това български евродепутати изпращат протестно писмо до ръководителя на Екологичен потенциал, обвинявайки Вайц в липса на бистрота и координирано държание с македонски представители. Те показват, че редица срещи не са били вписани в обществения указател и упорстват за следствие на външна интервенция в работата на институцията.
Признанието на македонската еднаквост и език в отчета повдига и значими въпроси за последствията върху вътрешната конструкция на Северна Македония, която по конституция е мултиетническа страна. Документът не включва разяснения от Преспанския контракт с Гърция, където е записано, че „ македонски “ се отнася до гражданска, а не етническа принадлежност. Също по този начин липсват всевъзможни споменавания за запасите на България по отношение на кодификацията на македонския език през 1945 година
Допълнително напрежение внасят изказванията на премиера Мицкоски, че в Северна Македония има едвам 700–800 души с българско съзнание, както и отричането на общата история сред двете страни, макар подписания през 2017 година Договор за добросъседство.
Проектодокладът следва да бъде прегледан от Външната комисия на Екологичен потенциал на 4 юни. Според наблюдаващи, вероятността текстовете за признание на идентичността и езика да отпаднат е минимална, откакто към този момент са били признати с консенсус от всички докладчици.
Заключението за мнозина е ясно: когато българските национални ползи не намират задоволително корав и пореден израз в европейските институции, празното говорене в телевизионни студиа и обществени мрежи остава единствената им отбрана. Националният интерес не се пази със статуси, а с интензивност и поредност на всички равнища.
Признаването идва посредством отчета, квалифициран от основния докладчик Томас Вайц (Зелени, Австрия), който е постигнал консенсус с представителите на всички политически групи. Въпросните текстове са импортирани от петима евродепутати от три разнообразни партии, само че наличието им е изцяло идентично.
Партията на Вайц е в коалиция с обединения, свързани с организации, които отхвърлят съществуването на българско малцинство в прилежащи страни и са се противопоставяли на признаването на историческите и културни връзки сред България и Северна Македония. Справка демонстрира, че Вайц е провел десетки срещи с представители на македонската страна, в това число с депутати и министри, само че нито една с представители на българската общественост в Северна Македония.
По време на подготовката на отчета български евродепутати са внесли над 40 оферти, само че съвсем всички са били отхвърлени. В същото време, македонски представители са имали прелиминарен достъп до текстовете на тези оферти, което съгласно някои депутати съставлява нарушаване на разпоредбите за бистрота в Екологичен потенциал. В следствие докладчикът Вайц признава, че текстът е изминал в медиите в Северна Македония преди формалното му разискване.
В отговор на това български евродепутати изпращат протестно писмо до ръководителя на Екологичен потенциал, обвинявайки Вайц в липса на бистрота и координирано държание с македонски представители. Те показват, че редица срещи не са били вписани в обществения указател и упорстват за следствие на външна интервенция в работата на институцията.
Признанието на македонската еднаквост и език в отчета повдига и значими въпроси за последствията върху вътрешната конструкция на Северна Македония, която по конституция е мултиетническа страна. Документът не включва разяснения от Преспанския контракт с Гърция, където е записано, че „ македонски “ се отнася до гражданска, а не етническа принадлежност. Също по този начин липсват всевъзможни споменавания за запасите на България по отношение на кодификацията на македонския език през 1945 година
Допълнително напрежение внасят изказванията на премиера Мицкоски, че в Северна Македония има едвам 700–800 души с българско съзнание, както и отричането на общата история сред двете страни, макар подписания през 2017 година Договор за добросъседство.
Проектодокладът следва да бъде прегледан от Външната комисия на Екологичен потенциал на 4 юни. Според наблюдаващи, вероятността текстовете за признание на идентичността и езика да отпаднат е минимална, откакто към този момент са били признати с консенсус от всички докладчици.
Заключението за мнозина е ясно: когато българските национални ползи не намират задоволително корав и пореден израз в европейските институции, празното говорене в телевизионни студиа и обществени мрежи остава единствената им отбрана. Националният интерес не се пази със статуси, а с интензивност и поредност на всички равнища.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ