Европейските външни министри, подписали пакта. България и още 22 държави

Европейските външни министри, подписали пакта.
България и още 22 страни от Европейски Съюз дадоха началото на общата европейска защита, подписвайки в понеделник пакт за непрекъснато структурирано съдействие. Целта е реализирането на общи планове, което да докара до повече качества и по-малко разноски. Европа възнамерява да поддържа новата самодейност със специфичен фонд от към 5.5 милиарда евро, с който ще се финансират научни разработки и взаимна покупка на оръжия. От българска страна пактът бе подписан от вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов. " Това е историческа стъпка, крайъгълен камък в развиването на Европа ", съобщи министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел. Общата защита е препоръчана още през 50-те години на предишния век, само че планът срещаше съпротивата на към този момент напускащата съюза Англия. В пакта влизат всички страни без Англия, Дания, Ирландия, Португалия, Малта и Австрия. Присъединяването на останалите страни от Европейски Съюз е допустимо във всеки миг - по този начин, както бе подходено с обособяването на европейската прокуратура. " Трябва да развием тази самодейност по допустимо най-прозрачния, изчерпателен и упорит метод, с цел да допринесем за повишение сигурността на Европейски Съюз и да спомагаме за усилването на качествата на НАТО ", съобщи българският външен министър Екатерина Захариева, представена от пресслужбата на Министерство на външните работи. Предстои Съветът на Европейски Съюз да утвърди подписания пакт. България и общите планове до момента Формирането на фонда идва в миг, в който България готви три от най-мащабните покупко-продажби за рационализация на армията си – за нов вид изтребители, кораби и бронирани машини. На този стадий държавното управление не изследва никакви благоприятни условия за общи планове със прилежащите страни от НАТО и придвижва плановете независимо. Още преди пет години се обсъждаше опцията България и Румъния да закупят дружно изтребители, което би дало опция да се реализира по-добра цена и да се обезпечат по елементарно поддръжката и употребата на машините. Общи дейности в тази посока обаче по този начин и не бяха подхванати. През годините имаше съществени запаси към взаимните планове от страна на другите политически и бизнес лобита в защитата, които избират сами да вземат решение скъпите военни покупко-продажби. Българското държавно управление и в частност военното министерство към този момент не създава общи планове и няма дейна позиция на европейско равнище. Вместо това от време на време затъва в разнообразни кавги към подготвяните скъпи покупко-продажби, към които прозират доста разнообразни ползи, или в безсмислени диспути, като да вземем за пример за връщането на наложителната казарма. Каква е задачата на общата защита? Според проекта на Европейската комисия ще се работи главно по две посоки – научната активност и общата покупка на въоръжение и техника. Европейска комисия чака фондът за защита още от 2020 година да разполага с 5.5 милиарда евро, като главната част от тях ще би трябвало да се обезпечават от страните членки. Основна цел ще бъде да се проучват слабите звена на европейската защита и да бъдат засилвани с общи старания. По данни на Европейската комисия неналичието на съдействие сред страните в Европейски Съюз в региона на защитата и сигурността коства сред 25 и 100 милиарда евро годишно. Общо 80 на 100 от публичните поръчки и над 90 на 100 от научните проучвания в региона се ръководят на национално ниво. До 30 на 100 от годишните разноски за защита биха могли да бъдат спестени посредством обединяването на публични поръчки. В Европейски Съюз съществуват 178 разнообразни оръжейни системи, спрямо 30 в Съединени американски щати. В Европейски Съюз съществуват 17 разнообразни модела съществени бойни танкове, а в Съединени американски щати - единствено един. В Европа има повече производители на вертолети, в сравнение с държавни управления, които да могат да ги купуват, отбелязва комисията.