Европейските съюзници в НАТО заедно с Канада трябва да достигнат

Европейските съдружници в НАТО дружно с Канада би трябвало да доближат групово задачата на Aлианса за разноски от 2% от Брутният вътрешен продукт за първи път тази година, демонстрират нови данни, оповестени в четвъртък.

Това ще стане факт цяло десетилетие откакто задачата беше декларирана на срещата на върха в Уелс, отбелязва Euronews.

Албания, Белгия, Канада, Италия, Люксембург, Черна гора, Северна Македония, Португалия, Словакия, Словения и Испания се чака да преминат за първи път наложителния предел.

Исландия е изключена от задачата, защото въоръжени сили.

Данните за Германия към момента не са включени, защото бюджетът на страната не е бил утвърден все още на събиране на данните.

Това би трябвало да докара разноските за защита на съдружниците от Европа и Канада до общо 2,27% от Брутният вътрешен продукт, нарастване от 1,99% през предходната година и 1,40% през 2014 година, когато беше сложена задачата.

С присъединяване на Съединени американски щати процентът се покачва още повече до 2,76 % от Брутният вътрешен продукт.

Полша, която има за цел да доближи разноски за защита от 5% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, остава страната с най-големи разноски измежду всички 32 съдружници, като тази година се чака да изразходва 4,48 % от Брутният вътрешен продукт за военни цели.

След нея се подреждат трите балтийски страни Литва, Латвия, Естония.

Като цяло разноските за защита на страните от НАТО в Европа и Канада би трябвало да набъбнат с 15,9% на годишна база, което е леко намаляване по отношение на 2024 година, само че въпреки всичко доста по-високо от растежа от 2,6%, регистриран през 2021 година, преди Русия да стартира пълномащабната война в Украйна.

Съединени американски щати са на шесто място дружно с Дания, като 3,22% от Брутният вътрешен продукт се изразходват за защита, макар че бюджетът на Вашингтон доста надвишава този на останалите страни.

Очаква се Съединени американски щати да изразходват към 980 милиарда $ за защита тази година, което е 10 пъти повече от бюджета на Обединеното кралство, което е втори по разноски в действително изражение.

Последните данни идват единствено няколко седмици, откакто съдружниците се съгласиха да усилят доста военните си разноски и се ангажираха с нова цел от 3,5% от Брутният вътрешен продукт за съществени разноски за защита, с спомагателни 1,5% от Брутният вътрешен продукт, които да се изразходват за вложения в защитата.

Новата цел, която съдружниците би трябвало да реализират най-късно до 2035 година, беше опрощение за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който по време на първия си мандат и след завръщането си на власт подлагаше на критика европейските съдружници, че не харчат задоволително, и предложи Съединени американски щати да понижат поддръжката си за страните с ниски разноски.

Успокоение за Европа обаче беше потвърждението в взаимна декларация, оповестена в края на срещата на върха на водачите, че Русия остава „ дълготрайна опасност “ за „ евроатлантическата сигурност “.

Европейските съдружници обаче в този момент чакат да видят доколко Вашингтон може да се отдръпна от Европа, защото се ориентира към индо-тихоокеанския район.