ЕЦБ и ЕК предупреждават за инфлационни рискове пред България
Европейските институции виждат закани макар зелената светлина за приемане на еврото
Извънредните конвергентни отчети на ЕЦБ и на Европейската комисия за България означават забележителен прогрес в осъществяването на критериите от Маастрихт, само че в същото време предизвестяват за опасности, пред които е изправена страната в средносрочен проект.
Според разбора на европейските финансови институции, България е постигнала основния аршин за ценова непоклатимост с инфлация от 2,7% при референтна стойност от 2,8%. Въпреки този триумф, в отчетите се показва, че инфлацията в страната евентуално ще се повишава през идващите месеци.
" Очаква се този ритъм да се повишава последователно през идващите месеци, отразявайки нарастванията на косвените налози и административно определяните цени, както и непрекъснатия вътрешен ценови напън ", предизвестяват специалистите.
Особено внимание е обърнато на процеса на догонване, който съгласно отчета евентуално ще докара до позитивни инфлационни разлики по отношение на еврозоната в дълготраен проект. Експертите акцентират, че това се дължи на обстоятелството, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и ценовите равнища в България към момента са доста по-ниски, в сравнение с в еврозоната.
Ипотечното кредитиране – евентуален риск
Ключов риск, посочен в отчета, е обвързван с ипотечното кредитиране и растежа на цените на жилищата, които остават постоянни и съставляват опасност от серпантина на цените на заемите и активите.
" Този риск се изостря от обстоятелството, че позитивните инфлационни диференциали по отношение на еврозоната може да не се самокоригират елементарно, защото по-високата вътрешна инфлация може да докара до по-отрицателни действителни лихвени проценти по ипотеките ", отбелязва отчетът.
Според пролетната икономическа прогноза на Европейска комисия за 2025 година се чака инфлацията да се увеличи до 3,6% през тази година, преди да спадне до 1,8% през 2026 година Експертите предизвестяват, че прогнозите са обект на забележителна неустановеност, с опасности, наклонени нагоре.
Бюджетни провокации
По отношение на фискалната непоклатимост, отчетите акцентират, че България понастоящем не е обект на решение за съществуване на несъразмерен недостиг. Бюджетният недостиг е навръх равнището на референтната стойност – 3,0% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, а държавният дълг е единствено 24,1% от Брутният вътрешен продукт, доста под референтната стойност от 60%.
Въпреки тези положителни индикатори, институциите показват угриженост, че бюджетният недостиг се е нараснал през 2024 година и остава доста над равнището си отпреди пандемията.
" Влошаването на бюджетното салдо през 2024 година спрямо 2019 година е 5,2% от Брутният вътрешен продукт, което се дължи най-много на утежняване на структурното салдо с 4,5% от Брутният вътрешен продукт ", показват специалистите.
Политическата неустойчивост – опасност за промените
Според отчетите, доста предизвикателство съставлява политическата неустойчивост в страната, която заплашва както фискалната дисциплинираност, по този начин и осъществяването на нужните структурни промени.
" Страната е изправена пред обилни забавяния в осъществяването на своя План за възобновяване и резистентност, значително заради политическата неустойчивост ", се споделя в документите. Тази обстановка, съгласно разбора, рискува загуба на средства от програмата " Следващо потомство Европейски Съюз ".
Въпреки предизвестията, общата оценка на отчетите е позитивна, като окончателното решение за присъединението на България към еврозоната се чака да бъде взето от финансовите министри на Европейски Съюз през юли тази година.
Извънредните конвергентни отчети на ЕЦБ и на Европейската комисия за България означават забележителен прогрес в осъществяването на критериите от Маастрихт, само че в същото време предизвестяват за опасности, пред които е изправена страната в средносрочен проект.
Според разбора на европейските финансови институции, България е постигнала основния аршин за ценова непоклатимост с инфлация от 2,7% при референтна стойност от 2,8%. Въпреки този триумф, в отчетите се показва, че инфлацията в страната евентуално ще се повишава през идващите месеци.
" Очаква се този ритъм да се повишава последователно през идващите месеци, отразявайки нарастванията на косвените налози и административно определяните цени, както и непрекъснатия вътрешен ценови напън ", предизвестяват специалистите.
Особено внимание е обърнато на процеса на догонване, който съгласно отчета евентуално ще докара до позитивни инфлационни разлики по отношение на еврозоната в дълготраен проект. Експертите акцентират, че това се дължи на обстоятелството, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и ценовите равнища в България към момента са доста по-ниски, в сравнение с в еврозоната.
Ипотечното кредитиране – евентуален риск
Ключов риск, посочен в отчета, е обвързван с ипотечното кредитиране и растежа на цените на жилищата, които остават постоянни и съставляват опасност от серпантина на цените на заемите и активите.
" Този риск се изостря от обстоятелството, че позитивните инфлационни диференциали по отношение на еврозоната може да не се самокоригират елементарно, защото по-високата вътрешна инфлация може да докара до по-отрицателни действителни лихвени проценти по ипотеките ", отбелязва отчетът.
Според пролетната икономическа прогноза на Европейска комисия за 2025 година се чака инфлацията да се увеличи до 3,6% през тази година, преди да спадне до 1,8% през 2026 година Експертите предизвестяват, че прогнозите са обект на забележителна неустановеност, с опасности, наклонени нагоре.
Бюджетни провокации
По отношение на фискалната непоклатимост, отчетите акцентират, че България понастоящем не е обект на решение за съществуване на несъразмерен недостиг. Бюджетният недостиг е навръх равнището на референтната стойност – 3,0% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, а държавният дълг е единствено 24,1% от Брутният вътрешен продукт, доста под референтната стойност от 60%.
Въпреки тези положителни индикатори, институциите показват угриженост, че бюджетният недостиг се е нараснал през 2024 година и остава доста над равнището си отпреди пандемията.
" Влошаването на бюджетното салдо през 2024 година спрямо 2019 година е 5,2% от Брутният вътрешен продукт, което се дължи най-много на утежняване на структурното салдо с 4,5% от Брутният вътрешен продукт ", показват специалистите.
Политическата неустойчивост – опасност за промените
Според отчетите, доста предизвикателство съставлява политическата неустойчивост в страната, която заплашва както фискалната дисциплинираност, по този начин и осъществяването на нужните структурни промени.
" Страната е изправена пред обилни забавяния в осъществяването на своя План за възобновяване и резистентност, значително заради политическата неустойчивост ", се споделя в документите. Тази обстановка, съгласно разбора, рискува загуба на средства от програмата " Следващо потомство Европейски Съюз ".
Въпреки предизвестията, общата оценка на отчетите е позитивна, като окончателното решение за присъединението на България към еврозоната се чака да бъде взето от финансовите министри на Европейски Съюз през юли тази година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ