Кога българите в чужбина ще имат право на глас?
Европейските институции търсят разновидности да поддържат правото на хората в общността да гласоподават на избори там, където са, без да се постанова да пътуват до родните си страни. По закон жителите на Европейски Съюз, живеещи в чужбина, имат право да гласоподават и да вземат участие в европейските и локални избори в страната членка, където живеят. Проблемът е, че постоянно поради административни неуредици от избор са лишени 17 милиона европейци.
Неправителствената организация “Избиратели без граници” разгласи европейска гражданска самодейност за основаването на общ европейски закон, обхващащ всички национални избори и референдуми. Досега самодейността е подкрепена от над 1 милион души. Предложението се базира на общоевропейската полезност, че всеки човек има право на глас. Основната цел е премахването на пречките пред жителите на Европейски Съюз да се записват за гласоподаване, а и да бъдат избирани за Европейския парламент и на локални избори в страната им на престояване или генезис. Според уредниците тази промяна ще отстрани мръсното леке върху европейската народна власт и ще сътвори опция за транснационална политика.
"Не би трябвало да е проблем жителите на Европейски Съюз да вземат решения за политиките в града, в който живеят, работят, заплащат обществени осигуровки и налози. Крайно време е Европейската комисия да отвори очите си за този проблем ", разясняват от "Избиратели без граници ".
73% от европейците биха работили в друга страна от общността
Стотици хиляди хора се оплакват, че не са съумели да гласоподават на парламентарните избори в родните си страни, тъй като работят в друга страна членка. Така те са лишени от опцията да вземат участие в политическия живот в страните си. Съществуващите права за гласоподаване и кандидатиране на локални и европейски избори явно не работят добре и това ще продължи, до момента в който мобилните жители не получат цялостни политически права. През последните 10 години броят на тези, които живеят и работят в други страни от съюза, се е удвоил и доближава 17 милиона души. От тях до 10% се записват в страната на престояване, а незнаен брой (Европейският парламент не обобщава тези данни, а доста страни членки даже не ги оповестяват публично) се връщат в своята страна, с цел да гласоподават. Според изследвания на „ Евробарометър “ 73% от хората декларират, че биха работили в друга страна от общността, което демонстрира, че по всяка възможност в бъдеще броят на мобилните жители ще се усилва.
Свободата на напредване се счита за най-забележителното достижение на Европа. Проблемът е, че демократичното присъединяване в избори към момента се преглежда от национална позиция и не е в крайник с транснационалната подвижност. Хората, които живеят в страни от Евросъюза, разнообразни от тяхната лична, постоянно се усещат непредставени в политиката. Все още има доста бариери и спънки пред упражняването на правото на гласоподаване - не рядко изборните секции са единствено в столицата или в един-два огромни града и доста от искащите не съумяват да стигнат до там. Затова ниската изборна интензивност измежду мобилните жители на Европейски Съюз на локални и европейски избори не е изненадваща. Нито честите обвинявания от техните съграждани, че не се интересуват от бъдещето на родните си страни. За страдание всичко това се случва на фона на намаляващата изборна интензивност на територията на целия Евросъюз
Участниците в акцията “Избиратели без граници” упорстват също по този начин за по-строги условия към страните членки за повишение на публичната информираност за правото на глас, за автоматизираната регистрация на гласоподаватели в страната на престояване, за бюрата за помощ и консултантски центрове, както и за контактите с малцинствата и рисковите групи. Става дума за неща, които се разясняват от европейските институции преди всички избори, само че след прекосяването им тематиката завършва.
Националните държавни управления нямат интерес
В реалност шансът националните държавни управления да дават право на глас на жители на Европейски Съюз от други страни, живеещи на тяхна територия, е доста дребен. Ако 3,7 милиона души, пристигнали от страни членки да живеят на Острова, имаха право да гласоподават на референдума за Brexit през 2016 година, евентуално Англия щеше към момента да е член на общността. Затова редица експерти са уверени, че лишаването от глас може да провокира съществени промени в политиката на всяка от страните.
Пандемията от ковид също сподели нуждата от промени – милиони емигранти се намират в съответните страни на престояване и са обвързани със системите и законодателството им.
Българите в чужбина - да пращат пари и да не гласоподават
През август хиляди българи в чужбина проведоха демонстрации, с цел да изразят поддръжката си към протестиращите у нас. В 23 града в 12 страни на три континента се събраха хора, които желаят оставката на държавното управление и на основния прокурор, само че и опция за отдалечено и електронно гласоподаване. Те се надяват да бъде основан изборен регион “Чужбина”, с цел да може и дейните наши съграждани зад граница да имат свое посланичество в Народното събрание.
Засега обаче властта отсрочи опцията за електронното гласоподаване за неопределен срок. Обяснението бе, че сигурността на отдалеченото електронно гласоподаване към момента не е обезпечена и има голям риск от подправяне на изборите. Все отново вицепремиерът Томислав Дончев даде обещание да бъде помислено за нашите хора в чужбина и управниците щели да търсят друга форма на отдалечено гласоподаване – по пощата.
А другояче страната разчита на тези хора. Само за година българите зад граница са изпратили у нас 1,176 милиарда евро. Така емигрантите остават най-големия вложител в България, колкото и да ни се пробутват приказките за огромно привличане на задгранични компании.
Около 833 милиона от парите, изпратени към нашата страна, са с генезис от държава-членка на Европейски Съюз, а останалите 343 милиона са най-вече от Съединените щати, Канада и Турция, в които има огромни български общности.
Неправителствената организация “Избиратели без граници” разгласи европейска гражданска самодейност за основаването на общ европейски закон, обхващащ всички национални избори и референдуми. Досега самодейността е подкрепена от над 1 милион души. Предложението се базира на общоевропейската полезност, че всеки човек има право на глас. Основната цел е премахването на пречките пред жителите на Европейски Съюз да се записват за гласоподаване, а и да бъдат избирани за Европейския парламент и на локални избори в страната им на престояване или генезис. Според уредниците тази промяна ще отстрани мръсното леке върху европейската народна власт и ще сътвори опция за транснационална политика.
"Не би трябвало да е проблем жителите на Европейски Съюз да вземат решения за политиките в града, в който живеят, работят, заплащат обществени осигуровки и налози. Крайно време е Европейската комисия да отвори очите си за този проблем ", разясняват от "Избиратели без граници ".
73% от европейците биха работили в друга страна от общността
Стотици хиляди хора се оплакват, че не са съумели да гласоподават на парламентарните избори в родните си страни, тъй като работят в друга страна членка. Така те са лишени от опцията да вземат участие в политическия живот в страните си. Съществуващите права за гласоподаване и кандидатиране на локални и европейски избори явно не работят добре и това ще продължи, до момента в който мобилните жители не получат цялостни политически права. През последните 10 години броят на тези, които живеят и работят в други страни от съюза, се е удвоил и доближава 17 милиона души. От тях до 10% се записват в страната на престояване, а незнаен брой (Европейският парламент не обобщава тези данни, а доста страни членки даже не ги оповестяват публично) се връщат в своята страна, с цел да гласоподават. Според изследвания на „ Евробарометър “ 73% от хората декларират, че биха работили в друга страна от общността, което демонстрира, че по всяка възможност в бъдеще броят на мобилните жители ще се усилва.
Свободата на напредване се счита за най-забележителното достижение на Европа. Проблемът е, че демократичното присъединяване в избори към момента се преглежда от национална позиция и не е в крайник с транснационалната подвижност. Хората, които живеят в страни от Евросъюза, разнообразни от тяхната лична, постоянно се усещат непредставени в политиката. Все още има доста бариери и спънки пред упражняването на правото на гласоподаване - не рядко изборните секции са единствено в столицата или в един-два огромни града и доста от искащите не съумяват да стигнат до там. Затова ниската изборна интензивност измежду мобилните жители на Европейски Съюз на локални и европейски избори не е изненадваща. Нито честите обвинявания от техните съграждани, че не се интересуват от бъдещето на родните си страни. За страдание всичко това се случва на фона на намаляващата изборна интензивност на територията на целия Евросъюз
Участниците в акцията “Избиратели без граници” упорстват също по този начин за по-строги условия към страните членки за повишение на публичната информираност за правото на глас, за автоматизираната регистрация на гласоподаватели в страната на престояване, за бюрата за помощ и консултантски центрове, както и за контактите с малцинствата и рисковите групи. Става дума за неща, които се разясняват от европейските институции преди всички избори, само че след прекосяването им тематиката завършва.
Националните държавни управления нямат интерес
В реалност шансът националните държавни управления да дават право на глас на жители на Европейски Съюз от други страни, живеещи на тяхна територия, е доста дребен. Ако 3,7 милиона души, пристигнали от страни членки да живеят на Острова, имаха право да гласоподават на референдума за Brexit през 2016 година, евентуално Англия щеше към момента да е член на общността. Затова редица експерти са уверени, че лишаването от глас може да провокира съществени промени в политиката на всяка от страните.
Пандемията от ковид също сподели нуждата от промени – милиони емигранти се намират в съответните страни на престояване и са обвързани със системите и законодателството им.
Българите в чужбина - да пращат пари и да не гласоподават
През август хиляди българи в чужбина проведоха демонстрации, с цел да изразят поддръжката си към протестиращите у нас. В 23 града в 12 страни на три континента се събраха хора, които желаят оставката на държавното управление и на основния прокурор, само че и опция за отдалечено и електронно гласоподаване. Те се надяват да бъде основан изборен регион “Чужбина”, с цел да може и дейните наши съграждани зад граница да имат свое посланичество в Народното събрание.
Засега обаче властта отсрочи опцията за електронното гласоподаване за неопределен срок. Обяснението бе, че сигурността на отдалеченото електронно гласоподаване към момента не е обезпечена и има голям риск от подправяне на изборите. Все отново вицепремиерът Томислав Дончев даде обещание да бъде помислено за нашите хора в чужбина и управниците щели да търсят друга форма на отдалечено гласоподаване – по пощата.
А другояче страната разчита на тези хора. Само за година българите зад граница са изпратили у нас 1,176 милиарда евро. Така емигрантите остават най-големия вложител в България, колкото и да ни се пробутват приказките за огромно привличане на задгранични компании.
Около 833 милиона от парите, изпратени към нашата страна, са с генезис от държава-членка на Европейски Съюз, а останалите 343 милиона са най-вече от Съединените щати, Канада и Турция, в които има огромни български общности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ