Смисълът на Зелената сделка е да бъдат мобилизирани частни инвестиции
Европейските фондове и схемите за подкрепяне, всички финансови принадлежности ще следват целите, залегнали в Европейската зелена договорка, заяви Мария Трифонова, учител в Стопанския факултет на Софийски университет и гост-изследовател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) на кръгла маса “България и Европейската зелена сделка”. Събитието бе проведено от софийския офис на Европейския съвет за външна политика с съществена цел да разпознава рисковете, опциите и методите в страните членки на Европейски Съюз по линия на осъществяването на Европейската зелена договорка.
Финансирането, което ще доближи до България няма да е задоволително да се финансира тази огромна промяна. Идеята е да се активизира частен капитал и спомагателни вложения. Според данни на Министерство на околната среда и водите от 2012 година единствено 43 милиарда евро са нужни за вложения във водния бранш, само че такива пари няма на никое място даже и по Европейската зелена договорка, разясниха участници във форума. Затова привличането на спомагателен запас ще е най-голямото преимущество на всеки план, който се осъществя за зелена промяна.
Европейската зелена договорка към този момент се случва. Затова страната ни би трябвало да е готова и да реагира бързо на опциите, които дава тя, сподели още Мария Трифонова. По думите ѝ български компании и сега вземат участие в непознати пазари за възобновими енергийни мощности, вместо да работят у нас. Тя прикани „ да приказваме намерено и навременно за българските планове по Зелената договорка “, тъй като обществото е готово и чака този диалог.
Европейската зелена договорка не изисква секторна смяна, а цялостна промяна на икономическия модел в страната, изясни Трифонова. Бъдещата конкурентоспособност ще се дефинира от новите технологии, добави Трифонова. Тя добави, че европейските и международни съперници ще вкарват нисковъглеродни технологии и по тази причина българските компании би трябвало мислят по какъв начин да вземат участие в тези нови новаторски модели.
Европейската зелена договорка ще окаже съществено въздействие върху въглищните региони, само че тя визира и всяка една община, всяка община би трябвало да има подготовката да активизира спомагателен финансов запас.
Според Юлиян Попов, старши политически консултант на Европейската климатична фондация не трябва да бъркаме стандартната политика за запазване на околната среда с задачите на Европейската зелена договорка. Едно е да приказваме за мръсния въздхуха на София, друго е за справяне с въздействието на изкопаемите горива. Темите са свързани, само че би трябвало да вършим разлика. Той акцентира, че Европейската зелена договорка не е единствено план за климата или околната среда, а е необятна тактика за икономическо развиване и рационализация за генерации напред. Това е късмет за България да трансформира икономическия си модел и да притегли вложения в промишлености с по-висока добавена стойност и доста да усъвършенства стандартите на живот на обособените семейства.
В тази битка е значимо да се откроят първо фирмите, които се употребяват от политически подкрепи, второ, тези, които се възползват от еврофондовете и ще запазят конкурентоспособност и трето, фирмите иноватори, които способстват най-вече за измененията и за зелената промяна.
Европейският съвет за външна политика и изследователската организация Алфа Рисърч показаха последното си изследване от преди няколко дни с допитване за настройките на хората и познаването на Европейската зелена договорка.
Въпреки мълчанието на политиците за Зелената договорка през последната година, българското общество счита ограниченията по нея за незабавни и предпочитани. Огромна част от българите – 85%, считат, че климатичните промени и световното стопляне са проблем от изключителна значимост. Националното представително допитване е извършено измежду 1007 пълнолетни българи в края на януари т.г. и наблюдава настройките и упованията за главните аспекти на Зелената договорка, както и другите бизнес модели за реализиране на заложените в нея цели.
„ Българската политика е голям дебитор на обществото, което е много по-напред като мислене и като упования във връзка с климатичните политики “, сподели Весела Чернева, шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика при показване на изследването преди няколко дни. Според нея българите чакат повече по тематиката за Зелената договорка от политиците изключително в идната предизборна акция. Над 70 % от запитаните считат, че ограниченията против климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите.
Цялото изследване може да намерите
Финансирането, което ще доближи до България няма да е задоволително да се финансира тази огромна промяна. Идеята е да се активизира частен капитал и спомагателни вложения. Според данни на Министерство на околната среда и водите от 2012 година единствено 43 милиарда евро са нужни за вложения във водния бранш, само че такива пари няма на никое място даже и по Европейската зелена договорка, разясниха участници във форума. Затова привличането на спомагателен запас ще е най-голямото преимущество на всеки план, който се осъществя за зелена промяна.
Европейската зелена договорка към този момент се случва. Затова страната ни би трябвало да е готова и да реагира бързо на опциите, които дава тя, сподели още Мария Трифонова. По думите ѝ български компании и сега вземат участие в непознати пазари за възобновими енергийни мощности, вместо да работят у нас. Тя прикани „ да приказваме намерено и навременно за българските планове по Зелената договорка “, тъй като обществото е готово и чака този диалог.
Европейската зелена договорка не изисква секторна смяна, а цялостна промяна на икономическия модел в страната, изясни Трифонова. Бъдещата конкурентоспособност ще се дефинира от новите технологии, добави Трифонова. Тя добави, че европейските и международни съперници ще вкарват нисковъглеродни технологии и по тази причина българските компании би трябвало мислят по какъв начин да вземат участие в тези нови новаторски модели.
Европейската зелена договорка ще окаже съществено въздействие върху въглищните региони, само че тя визира и всяка една община, всяка община би трябвало да има подготовката да активизира спомагателен финансов запас.
Според Юлиян Попов, старши политически консултант на Европейската климатична фондация не трябва да бъркаме стандартната политика за запазване на околната среда с задачите на Европейската зелена договорка. Едно е да приказваме за мръсния въздхуха на София, друго е за справяне с въздействието на изкопаемите горива. Темите са свързани, само че би трябвало да вършим разлика. Той акцентира, че Европейската зелена договорка не е единствено план за климата или околната среда, а е необятна тактика за икономическо развиване и рационализация за генерации напред. Това е късмет за България да трансформира икономическия си модел и да притегли вложения в промишлености с по-висока добавена стойност и доста да усъвършенства стандартите на живот на обособените семейства.
В тази битка е значимо да се откроят първо фирмите, които се употребяват от политически подкрепи, второ, тези, които се възползват от еврофондовете и ще запазят конкурентоспособност и трето, фирмите иноватори, които способстват най-вече за измененията и за зелената промяна.
Европейският съвет за външна политика и изследователската организация Алфа Рисърч показаха последното си изследване от преди няколко дни с допитване за настройките на хората и познаването на Европейската зелена договорка.
Въпреки мълчанието на политиците за Зелената договорка през последната година, българското общество счита ограниченията по нея за незабавни и предпочитани. Огромна част от българите – 85%, считат, че климатичните промени и световното стопляне са проблем от изключителна значимост. Националното представително допитване е извършено измежду 1007 пълнолетни българи в края на януари т.г. и наблюдава настройките и упованията за главните аспекти на Зелената договорка, както и другите бизнес модели за реализиране на заложените в нея цели.
„ Българската политика е голям дебитор на обществото, което е много по-напред като мислене и като упования във връзка с климатичните политики “, сподели Весела Чернева, шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика при показване на изследването преди няколко дни. Според нея българите чакат повече по тематиката за Зелената договорка от политиците изключително в идната предизборна акция. Над 70 % от запитаните считат, че ограниченията против климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите.
Цялото изследване може да намерите
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ