Проф. Иво Христов: Европа е готова да подпали света, а САЩ имат нужда от Русия срещу Китай
Европейските елити наподобяват на „ умното хлапе “ от кино лентата на Чаплин — чупят прозорците и викат Америка да оправя следствията. Те нервират най-голямата нуклеарна мощ в света, без да имат визия за рисковете, и са подготвени да подпалят планетата, единствено и единствено да запазят властта си. Явор Дачков беседва с проф. Иво Христов, който проучва световните разломи и геополитическите избори, пред които са изправени Европа, Русия и Китай.
„ Машината на Запада “ — капитализмът, науката и военното предимство — стопира да работи, а Европа се трансформира в провинция на света. В същото време центърът на историята бучи в Азия — милиарди китайци и индийци задвижват махалото на световната ера. За пръв път Китай е изправен пред алтернатива: дали може, дали би трябвало и дали желае да бъде хегемон на света. Русия е най-слабият връх в триъгълника със Съединени американски щати и Китай и е изправена пред екзистенциален избор: ще бъде ли „ европеизирана Златна орда “ или лява ръка на Европа в Азия? А България? Инстинктът за самозапазване у нас се показва в битово живеене. Тук „ огромната история “ рядко вълнува, а русофилията и русофобията ни наподобяват на свади от „ Ганковото кафене “ — повече мечти и страсти, в сравнение с схващане.
Западът се изтощи. Формата остава, само че наличието се изпразва — като броните на рицарите в замъците: бутнеш ли ги, вътре няма нищо.
След 500 години центърът на тежестта още веднъж се измества от Запад на Изток — където е бил през предходните хилядолетия. Това, което направи Европа велика, бяха три неща, събрани дружно: капитализмът, науката и произлизащото от тях военно-технологично смазващо предимство. Всичко останало беше разследване. Сега и трите неща са усвоени от антиподите и работят по-добре. Европа се трансформира в провинция — наподобява на богато семейство с голям палат, който към този момент не може да поддържа.
За сегашните европейски елити единственият късмет да оцелеят е да се закачат с нокти и зъби за борбата с Русия , защото в случай че отпадне драмата „ война в Украйна “, всички въпроси ще бъдат ориентирани против тях и това ще разкрие цялостната им несръчност, корумпираност и некомпетентност към обстановката. Европа е безусловно взривена от проблеми и това в действителност е опит за класическо изместване на погледа от действителния към имагинерния проблем. Европейските елити са артикул на парниковите условия, в които Европа живее. Следователно тези хора нямат обикновена визия за дълбочина, нямат визия за драматизма на обстановката, нямат визия за калкулацията на рисковете, пред които се изправят. За тях дразненето на Русия е като дразненето, с което са привикнали в Африка или в Близкия изток. Не вземат поради, че нервират най-голямата нуклеарна мощ в света. Пиар, който може да прерасне в жестока игра. Те са подготвени да подпалят света заради неособено софистицирани форми на размишление и схващане на света — единствено и единствено да запазят властовото статукво. Това демонстрира цялото интелектуално проваляне на Европа.
Европа желае да вкара още веднъж Америка в огъня. Европа наподобява малко на кино лентата „ Хлапето “ — оня, който чупи прозореца, а след това идва „ огромният батко “, с цел да оправи нещата. В двойката Европа–Америка, Европа пробва да играе ролята на „ умния “, който ще командва безмозъчния колос. Тя няма ресурсите на колоса, само че си фантазира, че има интелектуалното предимство да го командва.
Те си вършат една примитивна сметка: ние ще ескалираме обстановката и ще принудим оттеглящите се американци да се върнат назад , с цел да ни защитят, откакто „ варварите от Москва “ дойдат тук. Това е неособено комплицираната скица в техните глави. Проблемът е, че оттатък Атлантическия океан наклонността за евакуиране от Европа не е инцидентна — това е дълготрайна наклонност. Не е просто прищявка на един неособено софистициран разум като този на Тръмп, а дълготрайна смяна в американската политика — функционалност на жестоките действителности.
Влизаме в извънредно неустойчив свят и това е най-опасното. Защо е рисково? Защото се трансформираме в регионализиран свят, който разполага с световни средства за заличаване. Това е безусловно безаналогова обстановка в човешката история. Моторът на историята бучи на друго място — милиард и половина китайци, милиард и половина индийци, още над половин милиард в АСЕАН (Индонезия, Индокитай и т.н.) — се развиват бурно. Който посети района и има уши, ще чуе мотора на историята.
Всъщност огромният политик в Съединени американски щати през днешния ден ще е този, който мъдро ще менажира отдръпването от сцената в качеството на хегемон. Америка няма да престане да е велика мощ, няма да престане да е една от преобладаващите сили, само че ще престане да е „ господарят на света “. Тръмп неслучайно беше назначен от действителните господари на света, които обитават в Съединените щати — с цел да отработи този развой.
Хегемонът през последните 500 години постоянно е бил от европейско-американския цивилизационен кръг. За първи път новият и остарелият хегемон не са от един и същи кръг — обстановката е напълно друга. Китайците не са просто друга цивилизация — те са различен вид човечество: друго усещане, друга смехова просвета, всичко е друго. Въпросът е: можеш да си стопански, даже боен хегемон, само че предлагаш ли повсеместен културен модел? Китай не предлага и не желае да изнася модел. Уникалността му е: „ ние сме това, което сме “ — без да изнасяме на открито.
За пръв път Китай е подложен пред алтернатива, на която мъчно дава отговор. Исторически китайската самодостатъчност е била да аранжира пространството към себе си. Сега, заради растежа и експанзията, е изправен пред въпроса: може ли, би трябвало ли и желае ли да бъде хегемон? Лично изпаднах в стеснение, когато на конференция в Гуанджоу озаглавих отчет: „ Новият хегемон на XXI век — Китай? “ Домакините учтиво ме помолиха да го сменя: те в никакъв случай не са желали да бъдат хегемони. „ Хегемон “ носи отрицателни конотации — XIX век е век на позор и оскърбление за Китай. Това за тях е значим въпрос.
Америка има потребност от Русия в спора с Китай. В момента за Русия се наддава. Единият претендент е Китай, другият — Съединените щати. Русия заради географски, исторически, суровинни, военни и софтуерни аргументи е доста значима в този триъгълник — фамозния триъгълник на Кисинджър. Предишни американски администрации направиха невъзможното — да обединят двата върха на триъгълника (Русия и Китай), които да загърбят фундаментални несъгласия, а Тръмп реализира ново „ знамение “ да редуцира фундаменталните несъгласия сред Индия и Китай. Мисля, че надарени хора във Вашингтон вършат външната политика и са на път да създадат невъзможното. Не споделям, че новият триъгълник Русия–Пекин–Делхи е действителност, само че имаше леки загатвания — не толкоз като мащаб, колкото като знак. Колкото повече хегемонът — в желанието си да резервира статуквото и преобладаващата позиция — форсира, толкоз повече индуцира и структурира сили, които другояче мъчно биха се обединили като контрабаланс.
Дали има действителна опция за ескалация сред Русия и Европа? В Русия анализът е сложен, тъй като не разполагаме с действителни данни. А този, който приказва, нормално не знае. Не се знае дали в Русия не надвива „ партията на войната “. Но фактът, че Дмитрий Козак — дълготраен доближен на Путин — беше помолен да напусне президентската администрация, ме навежда на избрани мисли. По време на това обществено съвещание, на което Путин попита всички дали поддържат войната, единствен Козак отговори „ не “. Очевидно Русия към този момент има запаси и средства за ескалация — и е подготвена да я води.
Русия би трябвало да внимава, тъй като в този момент е най-слабият връх в условния триъгълник Америка–Русия–Китай. Другите два полюса могат да я привлекат и да я анихилират. От китайска позиция Русия е „ бялата подчинена страна “, която води война за тях на далечните западни граници. По Сун Дзъ най-голямата борба е тази, в която не влизаш. В китайската визия би трябвало да спечелиш войната, преди да е почнала. Щом има кой да пролива кръв вместо теб, използвай го.
Ситуацията за Русия е по едно и също време изкушаваща, обещаваща и доста рискова. Залогът е самото битие на страната. Има подобен риск; тя би трябвало отначало да преформулира основанията си за битие. Обичайно се споделя, че по време на война никой не сменя конете — само че казусът може да е противоположен. „ Войната е майка на всички неща. “ Дали Русия ще бъде европизирана „ Златна орда “, продължение на Западна Европа до Камчатка? Това са двата полюса, сред които е раздрана: азиатска империя в европейски облекла, или лявата ръка на Европа, протегната в Северна Азия.
Българската русофилия и русофобия си наподобяват по едно: нямат обикновена визия за предмета на любовта и омразата си и работят по мечти — като във Вазовите „ Чичовци “ и като Ганковото кафене и хаджи Симеон.
В България смяната съвсем постоянно идва извън. Ако оставим нещата на вътрешната инерция, нищо няма да се промени, тъй като — оттатък лицемерните заявления — статуквото устройва големи маси. Те желаят „ малко, само че несъмнено “ (Иван Хаджийски). Малкото икономическо битие — дребният завод, дребната автоработилница, дребният фризьорски салон, дребното дюкянче; дребният районен свят — „ в случай че може, оставете ни на мира “. Както Алековият воин: „ Да се прегърнем приятелски хем с русите, хем с немците. Тю да ги порази Господ, на маймуни ни обърнахте, с маскари! “ Инстинктът за самозапазване се показва в битово живеене. Тук няма историзъм; има даже омерзение към огромните хрумвания.
„ Машината на Запада “ — капитализмът, науката и военното предимство — стопира да работи, а Европа се трансформира в провинция на света. В същото време центърът на историята бучи в Азия — милиарди китайци и индийци задвижват махалото на световната ера. За пръв път Китай е изправен пред алтернатива: дали може, дали би трябвало и дали желае да бъде хегемон на света. Русия е най-слабият връх в триъгълника със Съединени американски щати и Китай и е изправена пред екзистенциален избор: ще бъде ли „ европеизирана Златна орда “ или лява ръка на Европа в Азия? А България? Инстинктът за самозапазване у нас се показва в битово живеене. Тук „ огромната история “ рядко вълнува, а русофилията и русофобията ни наподобяват на свади от „ Ганковото кафене “ — повече мечти и страсти, в сравнение с схващане.
Западът се изтощи. Формата остава, само че наличието се изпразва — като броните на рицарите в замъците: бутнеш ли ги, вътре няма нищо.
След 500 години центърът на тежестта още веднъж се измества от Запад на Изток — където е бил през предходните хилядолетия. Това, което направи Европа велика, бяха три неща, събрани дружно: капитализмът, науката и произлизащото от тях военно-технологично смазващо предимство. Всичко останало беше разследване. Сега и трите неща са усвоени от антиподите и работят по-добре. Европа се трансформира в провинция — наподобява на богато семейство с голям палат, който към този момент не може да поддържа.
За сегашните европейски елити единственият късмет да оцелеят е да се закачат с нокти и зъби за борбата с Русия , защото в случай че отпадне драмата „ война в Украйна “, всички въпроси ще бъдат ориентирани против тях и това ще разкрие цялостната им несръчност, корумпираност и некомпетентност към обстановката. Европа е безусловно взривена от проблеми и това в действителност е опит за класическо изместване на погледа от действителния към имагинерния проблем. Европейските елити са артикул на парниковите условия, в които Европа живее. Следователно тези хора нямат обикновена визия за дълбочина, нямат визия за драматизма на обстановката, нямат визия за калкулацията на рисковете, пред които се изправят. За тях дразненето на Русия е като дразненето, с което са привикнали в Африка или в Близкия изток. Не вземат поради, че нервират най-голямата нуклеарна мощ в света. Пиар, който може да прерасне в жестока игра. Те са подготвени да подпалят света заради неособено софистицирани форми на размишление и схващане на света — единствено и единствено да запазят властовото статукво. Това демонстрира цялото интелектуално проваляне на Европа.
Европа желае да вкара още веднъж Америка в огъня. Европа наподобява малко на кино лентата „ Хлапето “ — оня, който чупи прозореца, а след това идва „ огромният батко “, с цел да оправи нещата. В двойката Европа–Америка, Европа пробва да играе ролята на „ умния “, който ще командва безмозъчния колос. Тя няма ресурсите на колоса, само че си фантазира, че има интелектуалното предимство да го командва.
Те си вършат една примитивна сметка: ние ще ескалираме обстановката и ще принудим оттеглящите се американци да се върнат назад , с цел да ни защитят, откакто „ варварите от Москва “ дойдат тук. Това е неособено комплицираната скица в техните глави. Проблемът е, че оттатък Атлантическия океан наклонността за евакуиране от Европа не е инцидентна — това е дълготрайна наклонност. Не е просто прищявка на един неособено софистициран разум като този на Тръмп, а дълготрайна смяна в американската политика — функционалност на жестоките действителности.
Влизаме в извънредно неустойчив свят и това е най-опасното. Защо е рисково? Защото се трансформираме в регионализиран свят, който разполага с световни средства за заличаване. Това е безусловно безаналогова обстановка в човешката история. Моторът на историята бучи на друго място — милиард и половина китайци, милиард и половина индийци, още над половин милиард в АСЕАН (Индонезия, Индокитай и т.н.) — се развиват бурно. Който посети района и има уши, ще чуе мотора на историята.
Всъщност огромният политик в Съединени американски щати през днешния ден ще е този, който мъдро ще менажира отдръпването от сцената в качеството на хегемон. Америка няма да престане да е велика мощ, няма да престане да е една от преобладаващите сили, само че ще престане да е „ господарят на света “. Тръмп неслучайно беше назначен от действителните господари на света, които обитават в Съединените щати — с цел да отработи този развой.
Хегемонът през последните 500 години постоянно е бил от европейско-американския цивилизационен кръг. За първи път новият и остарелият хегемон не са от един и същи кръг — обстановката е напълно друга. Китайците не са просто друга цивилизация — те са различен вид човечество: друго усещане, друга смехова просвета, всичко е друго. Въпросът е: можеш да си стопански, даже боен хегемон, само че предлагаш ли повсеместен културен модел? Китай не предлага и не желае да изнася модел. Уникалността му е: „ ние сме това, което сме “ — без да изнасяме на открито.
За пръв път Китай е подложен пред алтернатива, на която мъчно дава отговор. Исторически китайската самодостатъчност е била да аранжира пространството към себе си. Сега, заради растежа и експанзията, е изправен пред въпроса: може ли, би трябвало ли и желае ли да бъде хегемон? Лично изпаднах в стеснение, когато на конференция в Гуанджоу озаглавих отчет: „ Новият хегемон на XXI век — Китай? “ Домакините учтиво ме помолиха да го сменя: те в никакъв случай не са желали да бъдат хегемони. „ Хегемон “ носи отрицателни конотации — XIX век е век на позор и оскърбление за Китай. Това за тях е значим въпрос.
Америка има потребност от Русия в спора с Китай. В момента за Русия се наддава. Единият претендент е Китай, другият — Съединените щати. Русия заради географски, исторически, суровинни, военни и софтуерни аргументи е доста значима в този триъгълник — фамозния триъгълник на Кисинджър. Предишни американски администрации направиха невъзможното — да обединят двата върха на триъгълника (Русия и Китай), които да загърбят фундаментални несъгласия, а Тръмп реализира ново „ знамение “ да редуцира фундаменталните несъгласия сред Индия и Китай. Мисля, че надарени хора във Вашингтон вършат външната политика и са на път да създадат невъзможното. Не споделям, че новият триъгълник Русия–Пекин–Делхи е действителност, само че имаше леки загатвания — не толкоз като мащаб, колкото като знак. Колкото повече хегемонът — в желанието си да резервира статуквото и преобладаващата позиция — форсира, толкоз повече индуцира и структурира сили, които другояче мъчно биха се обединили като контрабаланс.
Дали има действителна опция за ескалация сред Русия и Европа? В Русия анализът е сложен, тъй като не разполагаме с действителни данни. А този, който приказва, нормално не знае. Не се знае дали в Русия не надвива „ партията на войната “. Но фактът, че Дмитрий Козак — дълготраен доближен на Путин — беше помолен да напусне президентската администрация, ме навежда на избрани мисли. По време на това обществено съвещание, на което Путин попита всички дали поддържат войната, единствен Козак отговори „ не “. Очевидно Русия към този момент има запаси и средства за ескалация — и е подготвена да я води.
Русия би трябвало да внимава, тъй като в този момент е най-слабият връх в условния триъгълник Америка–Русия–Китай. Другите два полюса могат да я привлекат и да я анихилират. От китайска позиция Русия е „ бялата подчинена страна “, която води война за тях на далечните западни граници. По Сун Дзъ най-голямата борба е тази, в която не влизаш. В китайската визия би трябвало да спечелиш войната, преди да е почнала. Щом има кой да пролива кръв вместо теб, използвай го.
Ситуацията за Русия е по едно и също време изкушаваща, обещаваща и доста рискова. Залогът е самото битие на страната. Има подобен риск; тя би трябвало отначало да преформулира основанията си за битие. Обичайно се споделя, че по време на война никой не сменя конете — само че казусът може да е противоположен. „ Войната е майка на всички неща. “ Дали Русия ще бъде европизирана „ Златна орда “, продължение на Западна Европа до Камчатка? Това са двата полюса, сред които е раздрана: азиатска империя в европейски облекла, или лявата ръка на Европа, протегната в Северна Азия.
Българската русофилия и русофобия си наподобяват по едно: нямат обикновена визия за предмета на любовта и омразата си и работят по мечти — като във Вазовите „ Чичовци “ и като Ганковото кафене и хаджи Симеон.
В България смяната съвсем постоянно идва извън. Ако оставим нещата на вътрешната инерция, нищо няма да се промени, тъй като — оттатък лицемерните заявления — статуквото устройва големи маси. Те желаят „ малко, само че несъмнено “ (Иван Хаджийски). Малкото икономическо битие — дребният завод, дребната автоработилница, дребният фризьорски салон, дребното дюкянче; дребният районен свят — „ в случай че може, оставете ни на мира “. Както Алековият воин: „ Да се прегърнем приятелски хем с русите, хем с немците. Тю да ги порази Господ, на маймуни ни обърнахте, с маскари! “ Инстинктът за самозапазване се показва в битово живеене. Тук няма историзъм; има даже омерзение към огромните хрумвания.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ