ЕС вече не може да обещае и далечна перспектива на Западните Балкани, смятат дипломати
Европейските страни към този момент не могат да се съгласят даже да подсигуряват далечната вероятност за участие на Западните Балкани в Европейския съюз, макар че мястото им в клуба в миналото изглеждаше дадено.
Това изясняват за " Ройтерс " четирима дипломати. Агенцията цитира и вътрешен документ преди срещата в Любляна сред водачите на Европейски Съюз и Западните Балкани (която от месеци европейски политици бързат да уверят, че не е " за разширението " ) на 6 октомври.
" Ройтерс " изяснява въз основата на диалозите с дипломатите и документа, че казусът е в страха от политически отпор, изключително в богатите страни на север като Дания и Нидерландия, както и във Франция. От страна на подкрепящите разширението Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни се чуват рецензии към Берлин и Париж, че не са притиснали задоволително София поради ветото, наложено на Скопие (и индиректно на Тирана). В Солун през 2003 година на европейско-балканска среща бе дадено, че разширението ще е част от дневния ред на блока. Думата " разширение " обаче отпадна от декларацията от срещата в Загреб през март 2020 година (по време на хърватското председателство на Съвета на ЕС). Същият бе месецът, когато Европейски Съюз даде кардинално единодушие за начало на договаряния със Северна Македония и Албания, чиято първа междуправителствена конференция обаче България блокира.
Политическата сензитивност идва от загатна за миграцията от Източна Европа след приемането на България и Румъния през 2007 година, станала фактор и за Брекзит.
" Трябва да се държат зле, с цел да бъдат видяни "
" Ройтерс " отбелязва, че даже да се реализира компромис за думите, употребявани в документа, неразбирателствата по тематиката отразяват застоя в проекта на Европейски Съюз за " пръстен от другари " с по-близки връзки, от Украйна до Тунис. Западните Балкани, още повече, са считани в речите на водещи европейски политици от години за " естествена бъдеща част от блока " за разлика от горните две страни.
Дипломатите показват мнение, че Европейски Съюз косвено задълбочава напрежението в района, чиито жители мечтаят да са част от Европейски Съюз още от времето след войните при разпадането на Югославия.
Застоят е регистриран в, този път с мотив потреблението на краткотрайни автомобилни номера при секване на границата. " Трябва да се държат зле, с цел да бъдат видяни ", изяснява посланик в Брюксел. " На Балканите има утежняване, което произтича от изгубения интерес в европейските столици. "
" Докато има толкоз доста страни, които по една или друга причина не имат вяра, че е вярно да се уголемява още европейската общественост, не отиваме наникъде ", представен е Джон О`Бренан, специалист по евроинтеграцията от университета " Мейнут " в Ирландия.
Различни кръгове на интеграция
Измежду шестте страни на Западните Балкани, които не са част от Европейски Съюз (седмата, Хърватия, влезе през 2013 г.), има друга степен на прогрес по пътя към еврочленството.
От едната страна са Сърбия и Черна гора , почнали договаряния при започване на миналото десетилетие. Еврокомисията вижда прочут късмет за присъединението на Подгорица през това десетилетие, въпреки да остава дълъг път в хода на договарянията. С Белград обстановката е по-сложна поради спора с Прищина. Евросъюзът даде да се разбере (а Сърбия неведнъж е, че го съзнава) потребността да се реши косовският въпрос, с цел да може страната да се причисли към блока.
Следват Албания и Северна Македония , при които до наскоро имаше вяра за бързо започване на договаряния поради голям брой направени промени (особено в Скопие). Тези очаквания към този момент остават блокирани от българското несъгласие. На доктрина двете страни чуха " да " за договаряния, само че на процедура ветото пречи разговорът да бъде плануван.
Най-далеч от евроинтеграцията са Босна и Херцеговина и Косово . Молбата за начало на договаряния на Сараево от 2016 година още не е получила отговор. Косово даже не е прието от всички страни в Европейски Съюз - Словакия, Испания, Гърция, Кипър и Румъния не са подхванали такава стъпка. Прищина от години чака и визова либерализация с Европейски Съюз, само че даже тази тематика се оказва политически сензитивна в европейските столици.
Това изясняват за " Ройтерс " четирима дипломати. Агенцията цитира и вътрешен документ преди срещата в Любляна сред водачите на Европейски Съюз и Западните Балкани (която от месеци европейски политици бързат да уверят, че не е " за разширението " ) на 6 октомври.
" Ройтерс " изяснява въз основата на диалозите с дипломатите и документа, че казусът е в страха от политически отпор, изключително в богатите страни на север като Дания и Нидерландия, както и във Франция. От страна на подкрепящите разширението Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни се чуват рецензии към Берлин и Париж, че не са притиснали задоволително София поради ветото, наложено на Скопие (и индиректно на Тирана). В Солун през 2003 година на европейско-балканска среща бе дадено, че разширението ще е част от дневния ред на блока. Думата " разширение " обаче отпадна от декларацията от срещата в Загреб през март 2020 година (по време на хърватското председателство на Съвета на ЕС). Същият бе месецът, когато Европейски Съюз даде кардинално единодушие за начало на договаряния със Северна Македония и Албания, чиято първа междуправителствена конференция обаче България блокира.
Политическата сензитивност идва от загатна за миграцията от Източна Европа след приемането на България и Румъния през 2007 година, станала фактор и за Брекзит.
" Трябва да се държат зле, с цел да бъдат видяни "
" Ройтерс " отбелязва, че даже да се реализира компромис за думите, употребявани в документа, неразбирателствата по тематиката отразяват застоя в проекта на Европейски Съюз за " пръстен от другари " с по-близки връзки, от Украйна до Тунис. Западните Балкани, още повече, са считани в речите на водещи европейски политици от години за " естествена бъдеща част от блока " за разлика от горните две страни.
Дипломатите показват мнение, че Европейски Съюз косвено задълбочава напрежението в района, чиито жители мечтаят да са част от Европейски Съюз още от времето след войните при разпадането на Югославия.
Застоят е регистриран в, този път с мотив потреблението на краткотрайни автомобилни номера при секване на границата. " Трябва да се държат зле, с цел да бъдат видяни ", изяснява посланик в Брюксел. " На Балканите има утежняване, което произтича от изгубения интерес в европейските столици. "
" Докато има толкоз доста страни, които по една или друга причина не имат вяра, че е вярно да се уголемява още европейската общественост, не отиваме наникъде ", представен е Джон О`Бренан, специалист по евроинтеграцията от университета " Мейнут " в Ирландия.
Различни кръгове на интеграция
Измежду шестте страни на Западните Балкани, които не са част от Европейски Съюз (седмата, Хърватия, влезе през 2013 г.), има друга степен на прогрес по пътя към еврочленството.
От едната страна са Сърбия и Черна гора , почнали договаряния при започване на миналото десетилетие. Еврокомисията вижда прочут късмет за присъединението на Подгорица през това десетилетие, въпреки да остава дълъг път в хода на договарянията. С Белград обстановката е по-сложна поради спора с Прищина. Евросъюзът даде да се разбере (а Сърбия неведнъж е, че го съзнава) потребността да се реши косовският въпрос, с цел да може страната да се причисли към блока.
Следват Албания и Северна Македония , при които до наскоро имаше вяра за бързо започване на договаряния поради голям брой направени промени (особено в Скопие). Тези очаквания към този момент остават блокирани от българското несъгласие. На доктрина двете страни чуха " да " за договаряния, само че на процедура ветото пречи разговорът да бъде плануван.
Най-далеч от евроинтеграцията са Босна и Херцеговина и Косово . Молбата за начало на договаряния на Сараево от 2016 година още не е получила отговор. Косово даже не е прието от всички страни в Европейски Съюз - Словакия, Испания, Гърция, Кипър и Румъния не са подхванали такава стъпка. Прищина от години чака и визова либерализация с Европейски Съюз, само че даже тази тематика се оказва политически сензитивна в европейските столици.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ