Европа и военните удари на САЩ срещу Иран
Европейските страни не са взели участие в ударите против Иран и не са били авансово осведомени за интервенцията. Това стана ясно от реакциите в първите часове след офанзивите.
В взаимно изказване Англия, Франция и Германия подчертаха, че не вземат участие във военните дейности.
Британският министър председател Киър Стармър посочи, че английските самолети в района са изпълнявали „ напълно защитна роля ".
Трите страни осъдиха иранския режим и ответните офанзиви на Техеран, само че към този момент Европа остава в позицията на наблюдаващ, без директна интервенция.
Общата европейска позиция беше остро разкритикувана от съдружници на Доналд Тръмп, които я дефинираха като „ слаба " и „ жалка ".
В същото време европейските водачи не престават да подчертават върху интернационалното право и дипломатическите решения - метод, който отстояват и във връзка с войната в Украйна.
Франция има исторически и стратегически аргументи да подхожда деликатно. През 2003 година Париж се опълчи на американската военна интервенция в Ирак без мандат на Организация на обединените народи. И в този момент френската позиция е обвързвана както с юридически причини, по този начин и със съображения за сигурност. Франция поддържа военно наличие в Катар, Йордания, Ливан, Джибути и Ирак. Това значи действителен риск от възможни ответни дейности от страна на Иран.
Сред опасенията са: офанзиви против френски военни бази в района, благоприятни условия за удари с балистични ракети, нараснала терористична опасност на европейска територия, нова мигрантска вълна и стопански разтърсвания.
Европейските столици не крият, че помнят следствията от споровете в Ирак и Либия - дълготрайна неустойчивост, вътрешни спорове и засилен миграционен напън.
Затова, макар осъждането на режима в Техеран, към този момент Европа избира ролята на внимателен дипломатически фактор, а не на деен боен участник.
В взаимно изказване Англия, Франция и Германия подчертаха, че не вземат участие във военните дейности.
Британският министър председател Киър Стармър посочи, че английските самолети в района са изпълнявали „ напълно защитна роля ".
Трите страни осъдиха иранския режим и ответните офанзиви на Техеран, само че към този момент Европа остава в позицията на наблюдаващ, без директна интервенция.
Общата европейска позиция беше остро разкритикувана от съдружници на Доналд Тръмп, които я дефинираха като „ слаба " и „ жалка ".
В същото време европейските водачи не престават да подчертават върху интернационалното право и дипломатическите решения - метод, който отстояват и във връзка с войната в Украйна.
Франция има исторически и стратегически аргументи да подхожда деликатно. През 2003 година Париж се опълчи на американската военна интервенция в Ирак без мандат на Организация на обединените народи. И в този момент френската позиция е обвързвана както с юридически причини, по този начин и със съображения за сигурност. Франция поддържа военно наличие в Катар, Йордания, Ливан, Джибути и Ирак. Това значи действителен риск от възможни ответни дейности от страна на Иран.
Сред опасенията са: офанзиви против френски военни бази в района, благоприятни условия за удари с балистични ракети, нараснала терористична опасност на европейска територия, нова мигрантска вълна и стопански разтърсвания.
Европейските столици не крият, че помнят следствията от споровете в Ирак и Либия - дълготрайна неустойчивост, вътрешни спорове и засилен миграционен напън.
Затова, макар осъждането на режима в Техеран, към този момент Европа избира ролята на внимателен дипломатически фактор, а не на деен боен участник.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ