Планът за €600 милиарда на Източна Европа, с който иска да настигне Запада
Европейските членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се нуждаят от жестоко 600 милиарда евро вложения, с цел да съумеят да " настигнат " Западна Европа. Тези средства би трябвало да бъдат ориентирани към възстановяване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура.
На това мнение е ръководителят на полската капиталова банка Bank Gospodarstwa Krajowego (BGK) Беата Дашинска-Музичка.
" Тази инфраструктура ще свърже страните, които са ситуирани сред Балтийско, Черно и Адреатическо море и ще им подсигурява подтик на икономическите им ", разяснява тя в границите на стопански конгрес в Полша, представена от платформата Remix.
По нейните думи, с цел да могат страните от района да стигнат стандартите на западноевропейските членки е належащо насочването на 290 милиарда евро към създаване на обширна транспортна мрежа от север на юг. За цифровата инфраструктура са нужни инвестиции от 160 милиарда евро, а за енергийната - към 100 милиарда евро.
Тази амбициозна цел е заложена в самодейността " Три морета " (Three Seas), която планува включването на балтийските страни, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България.
Според проектите на основателите ѝ тя ще изисква привличането на забележителен финансов запас по линията на европейските фондове, както и от други институции, в това число Световната банка, Европейската капиталова банка, както и на други организации от Съединени американски щати и Азия.
По думите на полският министър, отговарящ за европейските фондове, Малгозата Ярошинска - Йеденак, страните в ЦИЕ към този момент са вложили 80 милиарда евро в модернизирането на тези три бранша. Това включва и средствата, които би трябвало да бъдат обезпечени от европейския фонд за възобновяване.
" Пандемията и възобновяване от рецесията ни дават опция да рестартираме стопанските системи си, тъй че веригите ни за доставки да бъдат проведени в границите на района. Европейската комисия ще поддържа такива начинания ", изяснява министърът.
Какво е присъединяване на България в самодейността?
Инициативата " Три морета " води началото си от 2015 година. В нея вземат участие посочените 12 европейски членки от ЦИЕ и Балтийския район, в това число България, като главната ѝ концепция е построяването на по-тясно съдействие сред тези страни, както и на работеща мрежа от север на юг в региона на енергетиката, превоза, връзките и осведомителните технологии.
На уеб страницата на българското Министерство на външните работи се показва, че " задачите на самодейността са: стопански напредък, приемане на вложения, енергийна сигурност, геополитическа сигурност, цифрова съгласуваност, битка с климатичните промени ".
Досега е имало четири срещи на участниците в самодейността - в Дубровник през 2016 година, във Варшава през 2017 година, в Букурещ през 2018 година и в Любляна през 2019 година. Тази за 2020 година следва да се организира в Талин през октомври, а през януари стана ясно, че България може да е хазаин на шестата среща на " Три морета ".
Досега страната ни е предложила четири плана за финансиране в границите на самодейността. Това са възобновяване на железопътната линия Русе-Варна, построяването на тунел под прохода " Петрохан ", разширението на газовото находище в село Чирен и построяването на автомагистрала " Черно море " сред Варна и Бургас.
" Българската банка за развиване " взе участие в капиталовия фонд към самодейността, а Българската търговско-промишлена палата е част от мрежата на търговско-промишлени покои на страните-участнички.
На това мнение е ръководителят на полската капиталова банка Bank Gospodarstwa Krajowego (BGK) Беата Дашинска-Музичка.
" Тази инфраструктура ще свърже страните, които са ситуирани сред Балтийско, Черно и Адреатическо море и ще им подсигурява подтик на икономическите им ", разяснява тя в границите на стопански конгрес в Полша, представена от платформата Remix.
По нейните думи, с цел да могат страните от района да стигнат стандартите на западноевропейските членки е належащо насочването на 290 милиарда евро към създаване на обширна транспортна мрежа от север на юг. За цифровата инфраструктура са нужни инвестиции от 160 милиарда евро, а за енергийната - към 100 милиарда евро.
Тази амбициозна цел е заложена в самодейността " Три морета " (Three Seas), която планува включването на балтийските страни, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България.
Според проектите на основателите ѝ тя ще изисква привличането на забележителен финансов запас по линията на европейските фондове, както и от други институции, в това число Световната банка, Европейската капиталова банка, както и на други организации от Съединени американски щати и Азия.
По думите на полският министър, отговарящ за европейските фондове, Малгозата Ярошинска - Йеденак, страните в ЦИЕ към този момент са вложили 80 милиарда евро в модернизирането на тези три бранша. Това включва и средствата, които би трябвало да бъдат обезпечени от европейския фонд за възобновяване.
" Пандемията и възобновяване от рецесията ни дават опция да рестартираме стопанските системи си, тъй че веригите ни за доставки да бъдат проведени в границите на района. Европейската комисия ще поддържа такива начинания ", изяснява министърът.
Какво е присъединяване на България в самодейността?
Инициативата " Три морета " води началото си от 2015 година. В нея вземат участие посочените 12 европейски членки от ЦИЕ и Балтийския район, в това число България, като главната ѝ концепция е построяването на по-тясно съдействие сред тези страни, както и на работеща мрежа от север на юг в региона на енергетиката, превоза, връзките и осведомителните технологии.
На уеб страницата на българското Министерство на външните работи се показва, че " задачите на самодейността са: стопански напредък, приемане на вложения, енергийна сигурност, геополитическа сигурност, цифрова съгласуваност, битка с климатичните промени ".
Досега е имало четири срещи на участниците в самодейността - в Дубровник през 2016 година, във Варшава през 2017 година, в Букурещ през 2018 година и в Любляна през 2019 година. Тази за 2020 година следва да се организира в Талин през октомври, а през януари стана ясно, че България може да е хазаин на шестата среща на " Три морета ".
Досега страната ни е предложила четири плана за финансиране в границите на самодейността. Това са възобновяване на железопътната линия Русе-Варна, построяването на тунел под прохода " Петрохан ", разширението на газовото находище в село Чирен и построяването на автомагистрала " Черно море " сред Варна и Бургас.
" Българската банка за развиване " взе участие в капиталовия фонд към самодейността, а Българската търговско-промишлена палата е част от мрежата на търговско-промишлени покои на страните-участнички.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ